Тук, вече при мен в студиото е Георги Блажев - любимият съвременен български писател и успешен и отговорен пред последователите си инфлуенсър. Георги Блажев работи като автор в българските версии на няколко списания, работил е като телевизионен редактор в предаванията "Стани богат", "Фермата" и "Мастър шеф".  Той е автор и на проекта "Пощенска кутия за приказки", един така любим проект. През 2017 г. излиза книгата му "Произход на видовете", от 2020 г. е част от панелистите в предаването “На кафе". Той умее да представи действителността, част от която са и всички несгоди, разбира се, с хумор, и ирония, а хората обожават таланта му да се надсмива на несполуките. Добър вечер. 

Добър вечер, леле какво представяне. 

Хареса ли ти? 

Много ми хареса, само за жените, които ни слушат - зодия Близнаци изпусна, това е много важно. 

Добре, изпуснах, мой пропуск, така е, благодаря ти първо, че се съгласи да дойдеш, и че прие поканата. 

За мен е абсолютно удоволствие. Знам, че ще си говорим за готини, за важни неща, плюс това ти носиш розов топ, и си красива, и ти е последен работен ден, доколкото разбрах. 

Да, последен работен ден и бенефиса ми е прекрасен. Благодаря. 

И аз благодаря. 

Много от съдържанието, което споделяш в социалните мрежи е обвързано именно с отношението между мъжете и жените. Аз обещах на нашите слушатели, че ще си говорим и за това, а пък част от написаното в книгите ти - също. И много често твоите последователи откриват себе си и някакви неща, които са им се случили в твоите постове, и в това, което споделяш. Кое те вдъхновява да пишеш, и как виждаш ти тези отношения между мъжа и жената? 

Според мен, един писател или умее да пише за неща, които не са му се случвали, просто защото има някаква божествена частица в себе си, която може да открие - при мен случая, за съжаление не е такъв, или пък умее да пише за неща, които са му се случили, както е при мен, всеки човек е имал връзка или дай Боже, пък има връзка. И аз съм открил за себе си, че съм много наблюдателен спрямо жените, с които съм бил. И за мен, просто ситуациите, в които изпадате двама души, когато сте влюбени, или пък не сте, или пък се разделяте, предполагат много хумор. Реално вие сте двама души, които тепърва остъргват характерите си по отношение на хигиена, на лично пространство, на съжителство и от тези искри се раждат много приятни смешки. Отделно хората се разпознават в тях, защото това, което му се случва на всеки един човек, ти трябва да имаш очите да го уловиш, и да го презентираш под малко по- креативна форма, и смешките стават доста релевантни за огромна аудитория. 

Да, абсолютно и някак си вече дойде модата на инфлуенсърите, така да го кажа, и на хората, които споделят наистина личния опит, по-земните. Да си по-близо до хората, отколкото да споделяш снимките, на които не всеки може да си позволи да бъде. 

Да, да, абсолютно е модерно и да си умишлено уязвим, което пък някои хора се възползват от него и от немай къде си измислят проблеми и плачат пред камерата, само и само да могат да са по-достъпни до аудиторията. Но смятам, че хората са вече доста по-хитри, интелигентни, могат да разпознаят фалша, в повечето случаи. 

Понеже говорихме за отношенията между мъжете и жените, ти имаш една страхотна връзка, поне която ние виждаме, наистина чиста във всеки един аспект. Каква е формулата за здравословни отношения между мъжа и жената? 

Тя може би не е универсална, по-скоро е като мусака, на всяка баба е най-хубавата. Всъщност е много просто, трябва да сте най-добри приятели, да сте много честни един с друг, да имате късмета да има химия помежду ви, и да се получават във физическо отношение нещата, което също е късмет, няма какво да се лъжем. От там нататък е много важно да не изпадате в рутина, защото съм допускал тази грешка, виждал съм и други хора да я допускат, живеем в много динамично време. Да кажем, ти имаш някакъв проблем на работа, и решаваш, че сега тези 6 месеца, аз ще натисна кариерно, ще изкарам едни големи пари, а няма да обръщам толкова голямо внимание на жена ми и след 6 месеца всичко ще бъде същото. Да обаче, ти след 6 месеца, когато посегнеш към тази жена, тя вече е на такова разстояние, че ти не можеш да я достигнеш, а някак си си се успал и нещата са неспасяеми. Затова моят съвет е малки, не много скъпи жестове, които да карат човека отсреща той да се чувства специален. Не е нужно да купиш новия модел “Тесла", онзи ден разбрах от Ива, кой е любимият й чипс, просто тя го сподели в разговор, на мен веднага ми светна лампичката, същата вечер вземам от въпросната марка чипсове, слагам го отвън на входната врата с едно тиксо, някакъв кратък, закачлив текст, тя се чувства чута, тя се чувства забелязана и това си личи по очите. 

Абсолютно, и постоянството е много важно нещо и аз на няколко пъти съм си го мислила, и съм го казвала това, че всъщност както работим за нещо, което искаме да ни се случи, кариерно, да кажем, или каквото и да било, мечта имаме и ние работим да я постигнем. По същия начин, ако искаме да задържим здравословна връзката си, това е постоянна и всекидневна работа. 

Абсолютно, защото може би детските приказки едно време ни подведоха, защото те как завършват: “И заживели щастливо". Ние сме научени, че целунат ли се принца и принцесата, те до края на дните живеят щастливо. Да обаче, Снежанка може да качи някой и друг килограм, може принцът да тръгне по други жени, а може да осъзнаят, че те всъщност те изобщо не харесват едни и същи книги и едни и същи филми. Това нещо, за да се премахне, трябва работа, работа, работа. 

Сега ще си поговорим за един случай от Стара Загора, той много нашумя, всички знаем за какво говорим, за насилието над момиче, което имаше 400 шева, и това далеч не е единственият подобен случай у нас. Къде, според теб, се корени проблемът и какви са неговите измерения, той трябва да се гледа от много страни? 

Аз, честно казано, не мога да кажа какви са измеренията, понеже и аз и ти, доколкото не се познаваме много, но мога визуално да преценя, живеем реално в някакви балони, в които слава Богу общуваме предимно с интелигентни, с хора попиващи чужда култура, които не биха извършили това, за което четем и гледаме  в медиите. Но особено по малките населени места, съм си мислил, че човек е продукт на средата си, човек е продукт на това, което му е дадено, да речем душа, плюс това, което му се случва в неговия живот. Ти, когато си виждала твоя баща да се отнася пренебрежително с майка ти, да й зашлевява една плесница, когато ракията и салатата закъснеят с 10 минути, когато слушаш деветдесетарска музика, в която се обясняваше как “в моята квартира падне ли ми гадже, не я питам иска или не". Един друг пък изпълнител казва: “Няма не искам, няма недей", ти се набива в главата, че това е нормалното. Нормалното е жената да бъде побивана от време на време, че това са някакви лигави евроатлантически ценности да възприемаме жената като пол, който е равен на мъжкия. Да, на мен и на теб, защото виждам учудването в очите ти, ни изглежда странно, но просто се опитвам да разсъждавам и аз разбирам откъде идва този проблем. И смятам, че през последните години, колкото и тежко да ни изглежда положението, ние правим големи крачки напред, защото много съм щастлив от тази реакция, която имаше след случая с Дебора. И живот и здраве,  не мога да направя крайна прогноза, разбира се, но вярвам, че вървим към едно по-нормално българско общество, защото към днешна дата ние дебатираме за неща, от които на Запад биха им настръхнали косите. И не искам да давам пример, защото все пак са ми колеги, и не е съвсем редно, но и по телевизиите има водещи, които се държат леко неадекватно с жени. Виждал съм засмукани кичури, едно опипване, което наистина на Запад е милиони съдебни искове, тук минава някак си между капките. 

Минава и наистина, както каза и ти - на  Запад е абсолютно забранено. Както каза и ти видя учудването, защото някак си, докато го разказваш, може би много се потапям в тази ситуация, която ти описа  и не мога да си я представя за реална, надявам се да не ми се случва и да не го виждам. Но все си мислех, че сме достигнали едно друго ниво, в което това е абсолютно минало, че патриархатът е минало, и че има абсолютно равенство между мъжа и жената, говоря не във всеки един аспект, а в това, че дори тя да е по-слабия пол физически, макар, това да е така, то вече никой не се възползва от това преимущество. 

Това е по-скоро пожелателно мислене от твоя страна. Но пак ти казвам, има места в тази държава, в които изобщо не биха ни разбрали за какво си говорим с теб. Достатъчно е да отвориш коментарните секции на някои от новинарските източници във Фейсбук, да видиш отдолу какво пишат хората по тема ковид, по тема ваксини, по тема домашно насилие. Наистина се замисляш, че това са живи същества, с които обитавате една и съща страна, просто не ги виждаш всеки ден, не им влизаш в главите, но те са истински и не са малко. 

И слава Богу, че не ги виждам, даже наскоро си говорих с някого, че може би, аз осъзнавам, че съм с розовите очила и те ми казаха,  че явно съм се капсуловала и съм решила откъде да виждам страната на живота - от хората, които са до мен и с които общувам.  И някак си, може би понякога отказваме да видим какво се случва навън, което от една страна не е редно, но пък от друга, знаем, че не искаме да ни се случва и да общуваме с такива хора.  

Аз сега искам да те попитам, възпитанието от начална детска възраст, знаем че играе огромна роля във формирането на личността на човек, включително и по тази тема, която коментираме. Ти си родител, на какво се стремиш да научиш детето си? Ти си баща на момче. 

Да, той Боян е още малък, на 4,5 години и се опитвам да го науча на много простички неща, които обаче виждам колко са сложни за усвояване. На първо време - на честност. На децата им е изключително трудно да бъдат честни. И второто, това е да умее да се извинява, което дори е още по-сложно от първото. Детето ми, слава  Богу, моето гардже е най-хубаво, но е изключително емпатично, никога не създава проблеми по детски площадки. Но наскоро се случи, без да иска, в игра с едно момиченце, с което много се бяха харесали, той без да иска да я удари през лицето. Момиченцето се разплака, родителите реагираха много адекватно, не са се разсърдили. И аз казах “Боби, тати, извини се на момиченцето", при което той се разтрепера, ужаси се, прегърна ме, каза “тати, тати, тати", и впоследствие говорихме, оказа се, че той изпитва срам от това да се извини. И започвам да си мисля, дали това е типично момчешка, впоследствие мъжка черта, или човешка да се срамуваш да се извиниш, и да се страхуваш да покажеш слабост. И се опитвам да го науча, че не е срамно да се разплачеш, да си признаеш, когато си допуснал грешка, защото по темата за домашното насилие, това си мислех, в България сякаш имаме грешна представа какво е мъжкарство. Имам чувството, че повечето мъже, непрестанно искат да го доказват това мъжкарство. Ти в опита си да го доказваш, то престава да бъде такова просто. Истинският мъж, по мое наблюдение е, човек, който е възпитан, нормален, добър, загрижен, на когото можеш да разчиташ, с когото можеш да изпиеш чаша вино и ако си жена, която го харесва, впоследствие да ви се случи нещо друго. Докато в България все още се смята, че ти трябва да имаш ей такива бицепси, трябва да караш определен модел кола, трябва да имаш определен надпис върху гърдите, едва ли не трябва да си охрана на тази жена, от която тя да изпитва някаква смесица между страх и по-скоро ужас и страхопочитание. 

Да, така е. На мен обаче, ми прави впечатление, че все повече момичета започнаха да търсят този мъж. Възможно е и с популяризирането на различни хора, личности, на инфлуенсърите, какъвто си и ти, ти споделяш точно  такова съдържание, което показва, че мъжът не е нужно да бъде охрана, а по-скоро да бъде любящ, да бъде грижовен, да бъде емпатичен, нещо много важно и да не се срамува от това да е такъв. И някак си, виждам, че има момичета, които вече го търсят именно това. Даже имам приятелки, които търсеха тотално друг тип, за този, който говорехме преди малко и вече казват “да, окей, обаче тези типове нищо не ми предлагат". 

Това е, според мен, един бъг в софтуера на българската жена, по-скоро от 90.-те да си търси лошо момче, момче пак с мускули, с определени финансови способности. Докато сега, напоследък, може би защото се навъдиха друг тип мъже, за които ти говориш, за които претендирам аз да съм един от тях, и те видяха, че това също е модерно и затова се живее по-сигурно, живее се по-спокойно, и в крайна сметка, никой не иска непременно, или според мен, не трябва да иска да бъде в най-скъпата кола, а да бъде в най-добрите ръце.  Никой не иска непременно да бъде на Айфеловата кула нещастен, по-добре да си на нивата щастлив. Нали всички искаме да сме щастливи, в крайна сметка. 

Да, и това е най-важното. Обаче, ми направи впечатление за нещо, което ми каза, което ти се опитваш да възпиташ в твоето дете, това да не се срамува, да не му е неудобно да се извини, или да се разплаче, или да бъде емпатичен.  И всъщност, тук опираме, поне според мен, до емоционална интелигентност, защото знаем, че желанието на всеки родител е да научи детето си да бъде образовано, да се обучава добре в училище, да е добър по предметите. Но обръща ли се достатъчно внимание на тази емоционална интелигентност и тя възпитава ли се или се учи с времето? 



Ако зависеше от мен, веднага от училищната програма бих премахнал няколко от часовете по алгебра и по геометрия, освен, ако детето не е показало особен интерес и заложби в тези науки. И бих вкарал нещо, което условно да наричаме емоционална интелигентност. Защото вярвам, че тя по-скоро е ниска сред масата хора, много емоционално, наивно реагираме на моменти, оставяме гнева , оставяме агресията и най-вече егото да води много от нашите избори.  Включително домашно насилие се случва много често след раздяла, ти когато не си емоционално интелигентен, гледаш да реагираш бурно, гледаш да предпазиш егото си след една раздяла, вместо да се прибереш кротко, да помислиш какво си объркал, да си кажеш, че тази глава от живота ми приключва, но можеш да започнеш нова. Не, ти се отдаваш на бесовете си и това води до много неприятни последици. Така, че тази емоционална интелигентност, особено при децата, може да дойде предимно от родителите, но въпросът е, те самите да я имат. Аз за съжаление, минавайки по детски площадки, вчерашен пример, една майка каза на детето си: “Затваряй си устата, гледай си работата". Очевидно детето беше направило някаква пакост, не мога да кажа каква, но това, тази реплика е провал на родителя. Да, на мен също ми идва понякога да кресна на Боян, да аз със сигурност не съм перфектният родител и съм имал изцепки, но винаги се опитвам да броя до три и да разсъждавам, че думите, които казвам аз днес, утре ще резултират в душата на това дете и в неговите действия. 

Те наистина са като гъби и попиват абсолютно всичко, и винаги можеш да му покажеш, че не е прав, но идеята е наистина да подбереш най-правилните думи, които той да възприеме по най-правилния начин и да му помогнат. Така че наистина емоционалната интелигентност е изключително важна за това, каква личност ще се формира. Говорим си за възпитанието, което всъщност е най-важната част при формирането на личността на човека, още от много ранна детска възраст. И си говорихме, че ти искаш да научиш твоя син да бъде емпатичен, и да може да се извинява и да не се чувства зле от това. 

Искам да го науча, колкото и условно да звучи, да бъде добър и да бъде щастлив. Знам, че това не зависи изцяло от мен, и ако не е такъв, не трябва да обвинявам себе си, това грешка, според мен, която много често българските родители допускат. Ние не сме отговорни нито за щастието, нито за нещастието на децата си, просто можем да им покажем пътя. Но се замислих, докато течеше паузата, че в България с какво се хвалят родителите, когато срещнат други родители, когато срещнеш родителите на друго дете и попиташ “Как е Митко?" “Митко е много добре, много успешен, печели еди колко си паунда в Англия, в университет". Никой няма да каже “Митко е много щастлив. Митко е много спокоен. Митко е много ведър." И ние толкова сме се фиксирали в успеха, че той се изразява в материалното. Всички знаем кой е най-богатият човек в света, макар, че те постоянно се менят. Чували сме за Бернар Арно, чували сме за Марк Зукърбърг и за Йлон Мъск, обаче никой не знае кой е най-щастливият човек на тази планета. И аз доскоро не знаех, и дори умишлено го написал в Гугъл и се оказа, колкото и сложно да се изчисли, че е някакъв човек от Непал. Той е най-щастливият човек на света, обаче никой не му знае името, защото просто щастието не е ценна валута в днешно време, което е много тъжно. 

Така е, и другото за което се замислих е, че никой не знае кой е най-добрият човек на света. Не знам дали може по някакъв начин да се изчисли, но не смятам, че и някой се интересува от това нещо. 

Не, моята баба, е впрочем, но това тепърва трябва да се докаже, но аз го знам. 

Както каза и ти, моето си е най, но наистина може би мислим много повече за материалното, отколкото за нещата, които наистина са ценни. Колкото и лошо да звучи, но един ден наистина, хората са си го казали, че си отиваме не с парите, а с това, което носим и с мнението на хората за нас, това, което сме направили за тях. 

Абсолютно е така. 

Това наистина е нещо много важно, за което трябва да се говори повече с децата, отколкото това, че трябва да има шестици по математика и по български език. Но сега ще разведрим малко обстановката и ще си поговорим за иронията, хумора и надсмиването над несполуките, които всъщност са характерна черта в твоя почерк и са познати за теб похвати, които определено много се харесват на хората и хората отново се припознават в тях. По-лесен ли е животът, когато действителността е представена под хумористична шапка и по хумористичен начин? 

Наскоро прочетох един цитат, който много си харесах, за съжаление не мога да цитирам автора, че “Животът е трагедия за тези, които чувстват и комедия за тези, които мислят". Аз съм много емоционален, и до преди 3-4 години по-скоро бях от чувствителните хора. Когато ми се случи нещо неприятно, гледам да изконсумирам абсолютно до дъно, бутилката със самосъжаление, дори втора бутилка си поръчвам, защото не ми стига първата. Обаче, откакто ми се случи нещо в личен план, няма нужда да крия, развод преживях, звучи все едно бомбардировка съм преживял, ето това пак българската народопсихология, “милият той, разведен, как може". 

Случи ти се. 

Случи ми се развод и покрай него се научих да се надсмивам над проблемите си, защото чувството за хумор ти позволява да направиш една дисекция на проблема, да го разделиш на съставните му части и да го погледнеш по-отвисоко, и по този начин, можеш да си направиш някак си по-реалистичен план как да се измъкнеш от това блато. Много е лесно, много е изкушаващо да си кажеш, когато преживееш любовно разочарование: “Край, аз приключих с любовта, всички мъже и жени са еднакви". А реално на тази планета, забравих вече, те доскоро май станаха 8 ли 9 милиарда души са вече. Да кажем има 4-5 милиарда жени и не се е получило с една, и ти ще кажеш, че всички жени са еднакви. Не съм много добър по математика, но това чисто математически е абсолютна глупост. И чувството за хумор със сигурност помага. Да, в окото на бурята, не можеш често да се пресегнеш към него, но да кажем втора, трета, четвърта седмица вече, е доста добро лекарство. 

Точно това исках да те попитам ти кога го научи? Каза, че това е поводът, но предполагам на момента, когато се е случвало, не си мислил по този начин, а това е като поуката от ситуацията. 

Знаеш ли, то пък ще се окаже, че мен само ме зарязват жените. Но когато най-дългогодишната ми приятелка ме остави преди вече 5-6 години, чувството за хумор, поне това, което използвам в постовете си, се роди може би на втори, трети месец, не дойде много бързо. Но когато, аз реално започнах само да се справям с бита и да се научавам да деля бяло, цветно пране, да се уча как едва ли не работи пералнята, изпадах в някакви такива нелепи битови ситуации и си казах, че това всъщност е жестоко смешно, което може да ме вдъхнови. И че реално, аз толкова дълго страдам за нещо, не чак толкова ключово, кой не е бил изоставян? Това също по себе си е смешно, и позволих и на останалите хора да упражняват това чувство за хумор върху мен и просто така ставаш по-силен. 

И определено работи. И другото, което се замислих така, докато си говорим. Почти всички са преживели раздели, зарязвания, първи любови, разбира се. Това се замислих и аз, след моята такава, голямо страдание на 17-18 години, това е напълно нормално, не искаш да живееш, казваш си "то спира живота“. Обаче, в един момент се замисляш, че това е изключително егоистично, мен може би това ме изкара, защото си казах, има хора, които не могат да ходят, от които много неща не зависят от тях. А пък аз казвам, че не ми се живее и спирам вече с абсолютно всичко, което съм правила до момента, за едната раздяла. 

По-скоро на тази възраст, за която ти спомена 17-18 г., според мен, човек е много емоционално несръчен и не само със себе си, ами към останалите. И понякога ние сме абсолютни слонове в стъкларски магазин. Наскоро гледах един много приятен сериал, беше ми излязъл от полезрението този момент, “Нормал пийпъл", който разказва за една тийнеджърска любов в която двама души се обичат, но просто от страх да бъдат истински един с друг, се нараняваха по най-ужасен начин. И си давам сметка, че аз когато съм бил на тази възраст, съм го правил спрямо човека към мен, и съм смятал, че съм абсолютен пич, че не съм гадняр, а съм бил. 

Когато го виждаш от друг ъгъл. 

Да, но когато мине време, ти можеш да погледнеш настрани, вече със съзнанието на по-зрял, по-интелигентен човек, и ти си даваш сметка: “Ей, това не беше яко." Аз не бих искал синът ми да се отнася така с дъщерята на някой друг. Но затова трябва да умееш да се анализираш. С теб си говорихме пак, че сме овър тинкъри, което носи много проблеми и на нас, и на партньорите ни. Но хубавото да си овър тинкър е, че ти можеш да се поставиш на мястото на другия, можеш да си помислиш как се чувства той в момента, спрямо твоите думи. А много хора не го умеят, и после се чудят защо човекът отсреща е обиден, защо е нещастен. 

Според мен, това е най-важното умение, което трябва да придобие абсолютно всеки един човек на тази земя, защото винаги преди да направя нещо, старая се, всички сме хора, всички грешим, но абсолютно винаги преди да направя каквото и да било, се опитвам да се поставя в обувките на човека до мен. И ако той го направи към мен, как ще се почувствам? 

Това е за мен, най-ценното качество в една връзка, хората, които имат късмета да са с такива хора във връзка, наистина имат късмет. 

Да го чуе моят приятел, късметлия е страшен. 

Абсолютен е. 

Добре, за нещо друго да си поговорим, това е за младото поколение. Всъщност, от какво се интересува то, по твоите наблюдения, теб те следват и много млади хора и на кое място се нареждат в техните интереси културата, четенето на книги, тези неща, които не са маловажни никак? 

Пак зависи от локацията на която се намираш, не говори дори само за различни градове, ами за различни квартали в един и същ град.  Наскоро имах късмета да чета мои разкази и да се срещна с деца от две различни столични училища, няма да спомена имената, не е коректно. Но в едното, имам чувството, че попаднах в коренно различен биологичен вид от децата в другото. Докато децата в едното училище не показаха никаква заинтересованост и елементарен респект към моята личност, ядяха закуски, мляскаха, викаха, крещяха.  То във второто, дете от IV клас ме попита, “Ако можех да вечерям с една починала историческа личност, коя би била тя?" Получих още доста интелигентни въпроси, и си дадох сметка, че не можем да поставим младите под общ знаменател.  Ако мога да дам една песимистична версия на нещата, младите много се интересуват от визия, защото в днешно време, светът е изключително визуален, всички постоянно са в социалните мрежи, опаковката измести съдържанието. Ти виждаш как един инфлуенсър, може да не напише 2 реда в поста си, може да не предаде абсолютно никакво послание, той няма мъдрост, той няма вдъхновение, той няма образование, но просто се снима усмихнат как пие коктейл, след това снима плажа, след това снима някакъв продукт, Марк Зукърбърг му е дал инструменти, да стане и той пишман монтажист с риловете, които стават ефектни по изключително лесен начин. И накрая му се дава немалка сума. Тази машина работи, тази машина ражда, според мен, доста посредствени т.нар. “джигитъл крийтъри". И младите, това им е много лесен и достъпен начин да си изкарват прехраната. Нямат достатъчно интерес, според мен, да погледнат към по-добри модели на подражание. Има, разбир се, добри примери, но ми се иска да са доста повече. 

Силно се надяваме на това, защото наистина красотата сама по себе си не е лоша, но пък не би трябвало да е единственото качество, което работи, и което да те издигне на по-високи нива. Нужно е много повече. 

Абсолютно. Аз не си представям как ти може да си да кажем в любовта щастлив, с човек, който е просто красив, но не те разбира, държи се хладно с теб, не можеш да се засмееш с него, чувстваш се пуст и сам в леглото до него. И в крайна сметка, имаш една красива обвивка, никой не го иска това нещо, само си мислим, че го искаме. 

Надяваме се много хора да разберат посланията, които оставихме, защото то не е едно.  И отново много ти благодаря за това, че прие поканата. И както казах, бенефисът го правим тук и сега, защото това е моят последен ден. Благодарна съм на целия екип на “Фокус". Аз ви казвам да бъдете обичани, да обичате, да мечтаете, да бъдете щастливи, да бъдете много-много добри, защото всъщност това е най-важното нещо.