Обещание да отдели един час за раздаване на автографи на своите фенове даде Александър Везенков. Това той направи на първата си пресконференция вече като играч на Сакраменто Кингс. Доказателство за приемствеността в българския баскетбол бе и присъствието на първия българин, играл в НБА до момента – Георги Глушков, който също отговаря на въпроси на журналисти в хотел "Маринела“.

Везенков обеща утре, между 17 и 18 ч. да даде автографи на феновете, които дойдат в "Арена Ботевград“, за да подкрепят мъжкия национален отбор в предварителната квалификация за ЕвроБаскет 2025.

Мачът България - Норвегия е утре, 29 юли, от 18:00 ч. в "Арена Ботевград"!

"Със сигурност НБА е трудно предизвикателство, но това е и една мечта, а аз продължавам да правя това, което правя всяко лято - да тренирам. Всичко (контактите със Сакраменто – б.ред.) започна през декември, когато помощник-генералният мениджър дойде - после дойдоха още 5, 6 човека. Като се запознах с повечето играчи, видях, че те са земни. Помогнаха ми от първия ден и цялата организация е така направена - подобно на Олимпиакос, всички работят, за да се чувстват като отбор и като едно семейство. Тези неща помогнаха за моето решение. Правата ми преминаха през много отбори, през тези години само един път бях близо да премина в един от отборите. Аз много пъти съм казвал, че НБА е една мечта, но не исках да съм там просто, за да съм там, а исках да се развивам. Но до момента нищо не беше ясно, а това лято всичко стана ясно - какво те искат от мен. Трудно се разделихме с Олимпиакос, но всички го приеха, защото отивам не на нещо по-добро, а по-скоро на нещо по-голямо. Една част от мен искаше да остане.

Не мога да кажа, че съм избрал №7 заради феновете на Олимпиакос или заради Василис Спанулус, но номерът ми харесва и оставям на журналистите да си мислите. Не познавах европейските момчета, а и сега не можах да се запозная с тях, но всички казват, че са прекрасни момчета.

За ролята ми - нищо не е ясно. Сакраменто е такъв отбор, в който играе добрият. Да, има две суперзвезди, но другите играят, ако се докажат. Нищо няма да променям от последните години. Знам какво имам и какво мога да дам на отбора. Мисля, че за да настояват толкова и те имат нещо предвид. Не очаквам да играя нито 30 минути, нито въобще да не играя. Има много мачове и със сигурност ще вземам участие. Сега тренирам всеки ден и гледам да съм подготвен. Това е един отбор, който 17, 18 години не е бил в плейофите, а миналата година завърши трети. Всички в града са фенове на баскетбола, друг спорт няма и толкова време без плейофи е много тежко", каза Александър Везенков.

"В НБА е много по-трудно треньорът да те поиска, отколкото след това. Сакраменто показаха, че го искат и треньорът се пребори за него с Олимпиакос. Той обаче не само трябва да отиде, а трябва да се представи и да напише история, която да ни радва. Той може да е един посланик на България в баскетбола, но в София има само две зали - две държавни. Споменахме Барселона, той успя да се справи с всички мъки и различни треньори в Барселона и ние трябва да покажем на нашите деца, че нищо не идва даром. Един от елементите, които ни липсват в момента, е това - да искаме да се преборим. Не мога да сравня новината на Везенков с други постижения на българския баскетбол. Тази новина просто е несравнима с другите. За големите отбори като Олимпиакос - Везенков винаги ще бъде част от тях тяхната история, винаги ще се радват и ще плачат с него. Ти си винаги един от тях и когато влезеш в залата, ще стават на крака", коментира и успехите на Спортист номер 1 на България за 2022 г. президентът на БФБаскетбол Георги Глушков.

Александър Везенков допълни:

"От една страна е ми е много радостно да съм лице на баскетбола в България, но от друга страна е огромна отговорност. Да, Евролигата е много конкурентен и силен турнир, но когато станах част от НБА - всички разбраха. Трябва да научим децата, че трябва да се полагат усилия, но по-важно е да ги вкараме в залата, а това е задача на всички нас. От моя страна ще направя всичко възможно, за да запалим децата по баскетбола. Преди е било много по-трудно за европеец да играе в НБА, а сега вече трима, четирима от най-големите звезди са европейци. Американците дори вече гледат Евролигата, дори гледат по-ниските нива в Европа. Семейството ми го прие много емоционално, а всеки от вас познава баща ми и знае, че той няма как да се зарадва повече от нормалното. Трябва да се види дали отиването ми там е само началото или пък е максимумът ми.

Когато отидох в Барселона, не бях готов за Евролигата. Нямах самочувствието, нямах базата, която изградих. Сега е различно, имам повече мачове на високо ниво имам сега, два пъти стигнахме до Финалната четворка. Да, в НБА е трудно и атлетизмът е на високо ниво, но и Евролигата не е за подценяване - от 5 октомври започваш да броиш победите, а в НБА не е така.

За националния отбор не знам каква ще е ситуацията. Винаги, когато съм свободен, ще опитам да играя - въпрос е на преговори“, каза още крилото на националния отбор.

Везенков разказа и емоциите си около взимането на решението за трансфера в НБА. "До последните 24 часа не беше ясно дали ще си тръгна от Олимпиакос. Играех по 30 минути и ми беше изключително комфортно и по-скоро за това, не толкова за спечелването на Евролигата - все пак само един печели титлата накрая. Още не съм си намерил жилище в Сакраменто, аз бях само два дни там. По-късно ще отида да свърша това и да се напасна. Важни са тренировките, защото никой няма да помни какво си правил преди 2 години, когато играеш лошо. Време има за всичко, има за тренировки, за почивки, за дискотеки. Когато си на 17 не е важно къде ще отидеш на почивка, защото няма и да помниш, когато си на 30. Когато си млад, е време за тренировки.

Искам да играя в Ню Йорк, в Бостън - това са зали, които сме виждали само по телевизията. Да се докоснеш до тези играчи, до тези зали. Просто в Америка всичко е по-огромно. Това, което също спомогна моето решение, е фактът, че Сакраменто е отбор от плейофите - отбор, който побеждава, защото има разлика между силен отбор и последния отбор в НБА.

Няма сегашна звезда, която харесвам. Някога харесвах Дирк Новицки, а сега харесвам баскетболисти, играещи красив баскетбол. С Майк Браун си говорихме за нормални неща, за атмосферата, за личния живот - за всичко. Много е важно, че има българска общност в Сакраменто, а иначе в почти всеки отбор в НБА има много силни играчи.

Да се изправя срещу ЛеБрон, Стеф, Янис и Йокич - това е нещо много хубаво. Когато бях на 19 и играх с легенди от европейския баскетбол се почувствах по същия начин. С Барцокас също говорихме, беше сигурен, че ще успея. Той ми се довери, а аз трябваше да му покажа, че това е правилното решение. Той разбра, че НБА е важна стъпка в професионалния ми път“, каза роденият в Кипър играч.

"Може да съм зарадвал три държави, но разочаровах цяла червена Гърция. Роден съм в Кипър, а за България, Гърция и Кипър се радвам, когато виждам знамената им. Не познавам много хора с три паспорта, но аз ги имам и трите. Когато феновете на Олимпиакос ме изпращаха, не видях злоба. Беше много трудно решение и бих поплакал, но това не са трудните решения в живота. Ако кажа моето решение на човек, който всеки ден се бори за семейството си - това ще да е смешно.

На баскетбола е хубаво, че влизат в залата и остават два, три часа там. Те са запалени по техните отбори, което ме накара да се чувствам много добре, но и много емоционално. Не можахме да се видим с Милутинов, всеки трябваше да си решава за себе си и се разбрахме решението на единия да не променя решението на другия.

Със сигурност моето семейство ще дойде с мен в началото. Това са мачове, които просто не сме гледали дори по телевизията. Стоичков и аз не сме се чували от много време. В Барселона беше до мен, а той е истинска легенда там. Ако графиците и на двамата съвпаднат, може да се видим", завърши новото попълнение на "кралете".