15:58 / 18.07.2023
647 10 юли 2019 година. Корт № 11 на "Уимбълдън“. 8-кратният първенец Роджър Федерер се готви за ¼-финала си срещу Кей Нишикори. Швейцарецът е на игрището за обичайната си тренировка. Там среща стар свой познайник в лицето на Хуан Карлос Фереро. Двамата са играли 13 пъти в рамките на 12 години, но испанецът вече е от другата страна на мрежата в ролята на треньор, който наставлява едно 16-годишно хлапе Карлос Алкарас. Докато Федерер загрява на корта, бившият № 1 се обръща към него с думите: "Удряй силно, той може да го понесе“.
Словата на Фереро не са били случайни, защото да е спаринг партньор на Маестрото от Базел, е едно високо стъпало, което Алкарас премина по пътя към върха на хранителната верига в ATP. Джунгла, която е изпълнена с хищници, мочурища, криещи подводни камъни и труднодостъпни територии, където не всеки успява да достигне, а какво остава да завладее.
Под вещото ръководство на Фереро испанецът бе научен не само на техника и тактика, а и на психическа устойчивост. Качество, което почти никой не притежава в модерния тенис. Срещу връстници или тези извън първите 10 в таблицата първите две може да са достатъчни, но срещу елита, движещ и развиващ играта, е наложително във възловите моменти да си с хладна глава и бистър ум. Новак Джокович неведнъж е бил надиграван от Роджър Федерер, Рафаел Надал или в редки случаи срещу други съперници чрез спортно-технически аргументи, но в края на деня сърбинът е измъквал мачовете, защото е ментален звяр.
Като дете Алкарас е споделял публично, че идолите му на корта са Роджър Федерер и Рафаел Надал. През последните 12 месеца, в които испанецът разви всички компоненти на играта си се заговори, че той притежава най-доброто от тях двамата и Джокович. В пресконференцията след финала белградчанинът изтъкна съгласието си с твърдението на привърженици и специалисти, че Карлос има конкретни елементи от способите на "трите свята“.
След фиаското на "Ролан Гарос“, когато тялото го предаде, 20-годишният наследник на Надал си взе поука и благодарение на ЕГН-то си се възстанови скоропостижно за тревния сезон. Тогава дойде Куинс. Турнир, на който дебютира, но спечели почти безапелационно, макар наличието на бивш шампион като Григор Димитров. Това бе намигване към Джокович, но сякаш бе твърде рано за водача в световната ранглиста да погледне към трона, окупиран от Ноле още преди пандемията и войната да задушат спортния свят в последните години. С течение на "Уимбълдън“ Карлитос доказа, че тревната настилка на "Ол Инглънд тенис енд крокет клъб“ вече не е това, което бе в миналото и в действителност е по-бавна от тази на Australian Open. През двете седмици в Лондон той развиваше и адаптираше играта си. Всички ребуси, които се появиха на пътя му, бяха разсичани като Гордиевия възел от Александър Велики. Игрището зад основната линия с ден на ден заприличваше на клей, но не дотам, че да предотврати на 100 % случайните подхлъзвания. Именно към тази промяна във физическото състояние на корта е изключително сложно да се привикне от тенисисти, които по 10 месеца в годината не стъпват на трева. Още по-впечатляващото е, че с това препятствие се справи някой, който по презумпция е клей кортър и едва за трети път участва в най-старото тенис състезание. Вариативната игра обаче вирее навсякъде. Алкарас миксира ударите от основната линия с къси топки, които прикрива до сетния възможен миг, което не дава време на съперника да реагира в повечето случаи. Усета към играта на мрежата също напомня на Федерер. Експлозивната мощ и форхендите в примес с храбрия и неустрашим характер в моментите, когато е изправен пред точки за пробив са запазена марка на Рафа. Острият бекхенд, минаващите удари, солиден ретур и склонността към биткаджийство да се сбори с на хартия по-титулуван от него, лъхат на Новак Джокович.
Разбира се, Карлос Алкарас желае да изгради собствено реноме, но с думите си преди мач, подплътени с действия след, дават урок на останалите под него в таблицата как да похдождат спрямо последния останал бастион от Светата троица.
Мотивацията да се докаже също тласка испанеца напред, но да го стори пред 3 висшочайши особи, които го гледат на живо в лицето на краля на Испания Фелипе VI, принцесата на Уелс Кейт Мидълтън и престолонаследника на Обединеното кралство принц Уилям, подплатиха форхенда му с бронебойни куршуми срещу стената Джокович.
След награждаването Алкарас се срещна лично с монарха на родината си на закрито, но дори аудиенцията с него не остана скрита от камерите на британските телевизии. Двамата разговаряха непринудено и приятелски сякаш са приятели от години. Шампионът от US Open и вече на "Уимбълдън“ се пошегува, че Фелипе VI отново го е гледал на живо, а при предишните случаи това му е донесло успех, което провокира световния № 1 да му каже, че по-често кралят трябва да идва на трибуните при негови двубои.
Преди 15 години Надал бе на 22, когато свали от трона Федерер именно на Централния корт в Лондон. Тогава швейцарецът бе в серия от 5 поредни титли и преклони глава след почти 5 часа. Сега символиката показа чувство за ирония и предаде караула на Алкарас от ръцете на Новак Джокович, за когото това бе пети пореден финал в английската столица, завършил след приблизително 5 часа.
