Симеон Добрев: Щом тренираме усърдно, ни чака светло бъдеще

Това лято шампионът на България ВК Нефтохимик 2010 присъства и на възможно най-високото ниво на националните отбори – мъжкият тим на страната ни. Златното либеро Симеон Добрев бе в представителната селекция, която успя да запази мястото си в Лигата на нациите. Ето какво сподели 22-годишният русенец за официалния клубен сайт.

– Мони, кое бе най-силното ти преживяване с националния отбор по време на Лигата на нациите?

– Не мога да кажа конкретна случка, а по-скоро бих споделил цялостното преживяване. Видях свят, особено в Япония беше страхотно. Като общество са адски подредени, дисциплинирани и безкрайно уважителни! Също така съм изключително щастлив, че имах шанса да бъда на игрището и да се боря за родината си! За България давам душата и сърцето си!

– Беше на терена при голямата ни победа – 3:0 над трикратния европейски вицешампион Словения по време на първия турнир в Япония. Чие поздравление те зарадва най-много?

– Чувството след мача беше страхотно! Най-много ме зарадваха поздравленията от семейството ми и от бившите ми колеги от Русе!

– Беше заедно с идола си Теодор Салпаров по време на втория турнир – във Франция. Кое от това, което ти каза по време на престоя в Орлеан, ще запомниш най-трайно?

– Каза, че националният отбор отваря много врати пред добре представящите се състезатели. Също така сподели, че едни от най-хубавите и откачени преживявания през живота и кариерата му са с националния ни тим!

– С кого делеше една стая и защо?

– Делях една стая с Денис Карягин. Той е един от хората, с които имаме връзка и извън волейбола. Мога да го нарека един от най-близките ми приятели!

– Усещаше ли се напрежение, когато започнахте да трупате загуби?

– Разбира се, че да! Това е неизбежно. Никой не излиза на игрището да загуби нарочно, всички искаме да побеждаваме! Аз съм оптимист и смятам, че щом тренираме усърдно, ни чака светло бъдеще в националния отбор!

– Къде гледа успеха над Иран в САЩ и какво изпита, след като разбра, че България остава в Лигата на нациите и догодина?

– Навих си аларма да се събудя за мача, не че много спах изобщо през въпросната нощ. Бях развълнуван и под известно напрежение, но смятам че това е нормално. Гледах мача на лаптопа ми. След победата бях много щастлив и се успокоих! Веднага след мача писах на момчетата да ги поздравя!

– Усещаше ли и по време на мачовете и тренировките, че имат респект към теб като към шампион с Нефтохимик?

– Не точно. Има си йерархия, все пак съм по-млад. Не смятам, че има нужда от определено отношение към мен. Нека всички да се уважаваме и да тренираме здраво, това е най-важното!

– Успяхте ли да видите забележителности в Япония и Франция и кои? А интересни случки имаше ли?

– Честно да си кажа, нямахме време за приключения, в които да има такива случки. Тренирахме, играехме мачове и почивахме, за да сме презаредени. В Япония бяхме в типична градска среда и нямаше какви забележителности да видим. Аз лично бях впечатлен от инфраструктурата и от старите спортни японски коли, понеже съм фен на автомобилите, слабост са ми!

– Как усети нещата – ще попаднеш ли в състава за европейското първенство и олимпийската квалификация?

– Аз нека да съм здрав, да се представя добре в тренировъчния процес, а другото ще си дойде!

– Волейболните фенове разпознават ли те вече?

– Разбира се! Особено в родния ми град имаше хора, които ме разпознаваха. Последно ми се случи с един таксиметров шофьор! Поздрави ме и ми пожела да съм здрав и много успешен! Също така добави, че е мислил че съм по-нисък, отколкото съм всъщност!

– Да се върнем към клубния отбор – Нефтохимик. Следиш ли селекцията и как се чувстваш като един от тримата засега – заедно с капитаните Георги Петров и Иван Станев, които останаха от шампионския тим?

– Следя селекцията, естествено! Смятам, че ще сглобим един стабилен отбор! Чувствам се прекрасно, че отново ще съм на бойното поле с тях двамата! Ядрото ни се запазва!

– Носеше ли си нещо, свързано с Нефтохимик, за късмет, по време на мачовете с националния отбор?

– Естествено! Но понеже съм доста суеверен, ще го запазя за себе си!

– И накрая – тези, които те познават, знаят, че се изявяваш и като коафьор. Колко прически направи в националния отбор и коя беше най-успешната? Кои прибягнаха до твоите услуги?

– Това с бръснарството тръгна изцяло на шега! Преди няколко години бяхме на лагер с младежкия национален отбор и имахме една доста добра машинка и някои не толкова претенциозни съотборници, които бяха за подстригване! Съответно пуснах видео в YouTube, стъпка по стъпка. И докато гледах видеото, подстригвах мой колега! Получи се наистина много добре! И така след това започваха все повече и повече да ме питат "Монка, ще направим ли една подстрижка?“ Подстригвал съм всеки един мой съотборник! Щом продължават всички да се възползват от моите услуги, значи се справям отлично! Знам, че е нещо нестандартно за един професионален волейболист, но това е занаят, който остава за цял живот, и няма нищо срамно в това. Това е умение, което не всеки притежава! Мога смело да го нарека моето хоби на този етап!