Бившият министър на земеделието и храните в три служебни правителства професор Христо Бозуков е получил най-много номинации за кмет на район "Южен“. На 15 юли районната конференция на БСП в района ще утвърди кандидатите за кмет и общински съветници от района.

"Проф. Бозуков е изключително уважаван и разпознаваем в средите на социалистите, в научната общност и различните браншове, свързани с професията, на която е посветил живота си и научната си кариера“ – коментира районният председател Екатерина Делинова.

Христо Бозуков е политик и учен – професор по растителна защита и доктор по фитопатология в областта на селското стопанство и растениевъдството. Министър на земеделието храните и горите в петото, шестото и седмото служебни правителства на България – от януари 2017 г. до 4 май 2017 г. в служебното правителство на Огнян Герджиков, от 12 май 2021 г. до 16 септември 2021 г. в служебното правителство на Стефан Янев, от 17 септември 2021 г. до 13 декември 2021 г. във второто служебно правителство на Стефан Янев.

Роден е на 14 януари 1960 г. Завършва висшето си образование през 1985 г. в Аграрния университет в Пловдив със специалност "Инженер-агроном по защита на растенията и почвата“ и специализация – "Растителнозащитни технологии при полските култури“. През 1999 г. защитава научна и образователна степен "доктор по фитопатология“, а от 2003 г. му е присъдено от ВАК научно звание "Старши научен сътрудник втора степен“ (доцент) по научна специалност "Растителна защита“.

От 19 ноември 2014 г. е назначен на академичната длъжност "професор“. От 2002 г. насам е заемал длъжностите ръководител отдел "Агротехника и растителна защита“, главен секретар, председател на Научния съвет и директор в Институт по тютюна и тютюневите изделия, Пловдив.

От 2013 до 2015 г. е председател на Селскостопанската академия. Председател е на Управителния съвет на ФНТССЗ-Пловдив, член на УС на ФНТССЗ-София и член на Съюза на учените в България. Професор Христо Бозуков е женен с едно дете.

- Професор Бозуков, вие сте първият кандидат за районен кмет в Пловдив, обявен от организацията на БСП в район "Южен“. Как решихте да приемете предложението?

- Откровено казано, за мен това е ново предизвикателство в моята кариера. Аз основно съм се занимавал с наука и в известна степен и с административна дейност като директор на Института по тютюна, председател на Селскостопанска академия, три пъти министър на земеделието и храните в три служебни правителства на президента Радев. Аз, като кореняк пловдивчанин, съм запознат с доста от проблемите на Пловдив. Много от тях са ме дразнили и съм се чудил защо се допуска един такъв стар и красив град като родния ми град Пловдив да е в такова състояние. Затова реших, че с това, което ми позволяват знанията, силите и възможностите да дам своя принос нещата доколкото е възможно да се подобрят.

- Казахте, че има неща, които в Пловдив ви дразнят. Кое е най-много ви дразни в града и в частност – в район "Южен“?

- Първо трябва да подчертая, че съм живял близо 10 години в район "Южен“. В момента съм в район "Централен“, но често идвам тук и съм запознат с района и с неговите проблеми. Те не се различават от проблемите в другите райони, извън специфичните за всеки от тях. Откроява се проблемът с огромния трафик, задръстванията в час пик и затрудненото придвижване на жителите на района. Недобри улици, неравни тротоари, повдигнати от коренищата на дърветата или паркирани по тротоарите автомобили затрудняват преминаването на майки с деца. В района има засилено строителство, което допълнително натоварва ситуацията в района. В "Остромила“ и "Беломорски“ например между новите сгради все още не са регулирани улиците и не са направени. Най-важното е булевард "Александър Стамболийски“ да бъде разширен, което се предвижда от много години, но ситуацията се допусна до там да няма разширение и трябва да се търсят начини как да се поправи.

- По последни данни населението на район "Южен“ е 91 000 души, което означава, че е на първо място в града. Обезпечен ли е районът със социална инфраструктура – училища, детски градини и ясли?

- Не съм сигурен дали има град, който да е обезпечен, какво остава да се говори за район "Южен“. Знаете, че това е държавна политика и нещата зависят не само от районния кмет, а и от държавния бюджет. Това, че "Южен“ е най-големият район на Пловдив ме амбицира да се съглася да се кандидатирам за кмет на района. От 21 областни града в страната само десет са с по-голямо население отколкото район "Южен“ на Пловдив.

- Проф. Бозуков, хората ви познават от телевизионния екран, вие бяхте три пъти служебен министър през последните пет години. Може би ви свързват повече с президента Румен Радев, отколкото с БСП. Доколкото знаем, в последно време има прехвърляне на реплики между двете страни. Вие човек на президента ли сте или сте член на БСП и социалист до дъното на душата си?

- Не мога да кажа чий човек съм. Аз дълбоко уважавам президента Радев, благодарен съм му и съм бил винаги лоялен към него. Но преди всичко аз съм социалист. От зората на демокрацията, вече 34 години, аз съм член на Българската социалистическа партия. Независимо от това дали съм съгласен или несъгласен, дали нещо ми харесва или не, считам, че не е редно да напускам партията. Защото, ако не съм съгласен с ръководството – ръководството не е партията, не е вечно, днес е едно, утре е друго, но не може човек днес да бъде социалист, утре да не бъде, след това пак да бъде и да си мени партията. Така че аз мога и да не съм съгласен с дадено ръководство, но няма да напускам партията, няма и да работя срещу партията.

- Служебните правителства, в които вие участвахте, продължиха доста дълго във времето и много отговорности ви се струпаха. Имаше ли момент, в който като министър на земеделието ви се искаше да напуснете? Помним, че имаше протести, наводнения, градушки...

- Аз съм такъв човек, че когато се захвана с нещо не го изоставям по средата на пътя, не го захвърлям. Много пъти ми е било тежко. След последния, третия мандат, се сдобих с диабет. Затова отказах четвърти мандат и съзнателно не пожелах да се занимавам с държавно управление.

- Натрупали сте богат административен опит, който може да ви помогне и в микромащабите на един район.

- Смятам, че по-трудно е да се занимаваш с глобална политика, на държавно ниво, отколкото с местна. Макар че в местната политика има повече човешки съдби, повече битови проблеми, които трябва да се решават. Ако един човек има желание и нагласата да се справя с тях, мисля че би могъл да даде всичко от себе си, за да помогне на хората.

- Предизборната кампания тепърва предстои и хората вероятно ще ви търсят за разрешаване на техни проблеми. Къде могат да ви намерят?

- Ние с ръководството на партийната организация в района решихме да открием приемна и в определени дни да приемаме граждани, които да споделят своите проблеми, виждания, предложения. Добре дошли са всички, не само членове на Българската социалистическа партия.

- С каква нагласа влизате в предизборната обстановка?

- Влизам с лека сценична треска, защото това са избори и човек трябва да убеди хората, че е добронамерен и с искрено желание да им помогне, а не да решава свои лични или на близките си проблеми. Мисля, че като председател на Селскостопанска академия и като министър съм доказал, че са ми чужди такива похвати.

- Консенсусна личност сте?

- Така мисля. Земеделските производители, с които съм се срещал и на които съм се стремял да помогна и отзивите от тяхна страна, мисля че съм такъв. Или поне се стремя да бъда такъв. Затова и кампанията ми ще бъде позитивна.

- В хода на кампанията неминуемо ще посочват, че сте специалист в една конкретна област – земеделието, докато един районен кмет се занимава с разнородни теми. Как бихте се справили с такива казуси?

- Човек, който се е занимавал с наука и със земеделие, а земеделието е една от най-древните професии, и е решавал проблеми на земеделски производители, мисля че ще може да се справи и с други проблеми на гражданите. Благодарение на богатия ми мениджърски опит смятам, че ще подбера добър управленски екип.

- Проф. Бозуков, особеност при районните кметства е фактът, че нямат собствен бюджет, а разполагат със средства, определени от Общинския съвет по предложение на кмета на голяма община. Смятате ли, че по друг начин би трябвало да се формира бюджета на района или да има децентрализация?

- Смятам, че трябва да има децентрализация. След като районните кметове са изборни, както и централният кмет, би трябвало и те да имат обособен минимален бюджет. В последствие, при аргументирано предложение за разработване на определени обекти, да се кандидатства и да се иска допълнително финансиране. Но трябва да има един постоянен бюджет. Присъствах на среща на бившия премиер Янев с общински кметове и кметове на малки населени места. Там хората се оплакваха, че нямат пари да платят на някой да окоси тревата пред кметството или в училището, или нямат пари да платят осветлението и трябва да се молят на общинските кметове или пък да дават от собствения си джоб и след това да чакат да им бъдат възстановени. Затова смятам, че районите трябва да имат определени делегирани бюджети за най-важните дейности.