32 години от първата титла на "Негово въздушно превъзходителство"

Датата 12-и юни завинаги ще остане в сърцата на феновете на Чикаго Булс. Днес, преди 32 години, "биковете" печелят първата си титла в Националната баскетболна асоциация - титла, която слага началото на невиждана доминация в последното десетилетие на миналия век.

В началото на '80-те години на миналия век Чикаго е известен на спортните фенове с невероятно силния си отбор в Националната футболна лига. Представянето на "биковете" е, меко казано, посредствено. Феновете в Чикаго не се вълнуват от съдбата на отбор, съставен от баскетболисти, които пият и употребяват наркотици всеки ден. Както са и повечето отбори в Лигата по онова време, ако трябва да бъдем напълно честни.

Всичко се променя през 1984 г., когато генералният мениджър на Булс Джери Краус избира под номер 4 в Драфта хилавия гард от Университета в Северна Каролина - Майкъл Джордан.

"Въздушния", както ще бъде наречен по-късно, превзема Лигата с гръм и трясък и бързо-бързо се превръща в най-горещото име в американския спорт. Джордан доминира всеки един аспект на играта, но сезон след сезон в плейофите "биковете" се провалят. Тогава в Източната конференция са легендарните отбори на Бостън Селтикс с Лари Бърд и Кевин Макейл, а в края на десетилетието светлините на прожекторите са насочени към щата Мичиган и "Лошите момчета" от Детройт Пистънс.

Джордан и Булс сгъват коляно пред "келтите" и "буталата" в няколко поредни сезона, но на всички е ясно, че времето на Чикаго наближава. Голямата промяна, разбира се, идва от Фил Джексън. Доскорошният асистент получава ролята на старши треньор през 1988 г. и още във втория си сезон извежда Чикаго до едно напълно непознато за тях място - Финалите в НБА. Мнозина експерти и фенове смятат, че именно триъгълното нападение на Джексън превръща Майкъл Джордан в перфектния отборен играч. Стрелбите на номер 23 намаляват, съотборниците му започват да играят далеч по-голяма роля в нападението и товарът вече не пада само върху плещите на най-добрия баскетболист в света.

Джордан печели втората си награда за Най-полезен играч в НБА през 1991 г. и нова реализаторска титла. Скромен сезон за човек на име Майкъл Джордан и феноменален за всеки друг.

Булс печелят Източната конференция, а в плейофите се справят с Ню Йорк Никс, Филаделфия 76ърс и Детройт Пистънс. На финалите ги чака хегемонът в Западната конференция - Лос Анджелис Лейкърс. "Езерняците" са предвождани от Меджик Джонсън, но славният отбор от '80-те години, който печели 5 титли, вече го няма. Карийм Абдул-Джабар се е отказал, самият Ървин Джонсън вече не е първа младост и най-силните му години са зад него.

На Финалите се гледа като на историческо "предаване на щафетата" - доминантът от '80-те и доминантът от '90-те. Масата е сложена и приготвена за пиршеството на Джордан, но първият мач изобщо не се развива според очакванията. Лейкърс печели гостуването си в "Чикаго Стейдиъм" и напук казва на всички "Старите кучета още са тук!!!"

Джордан и Скоти Пипън взимат нещата в свои ръце и следват 4 поредни победи, три от които в легендарния "Форум" в Ингълууд. На 12-и юни Джордан най-накрая прегръща най-ценния трофей в баскетбола - златния "Лари О'Брайън" вече е в ръцете му.

Щафетата наистина е предадена, а новият диамант на НБА тепърва ще започва да блести с пълна сила!