Испания отпадна от Мондиала в Катар

Испания отпадна от Мондиала в Катар. След дузпи. С наставник Луис Енрике.

Точно преди 17 месеца "Ла Роха“ напусна еврофиналите отново след наказателни удари. Със същия селекционер. Тенденция или малшанс. Или лоша треньорска преценка. 

През юли миналата година на Уембли се провалиха Дани Олмо и Алваро Мората. Снощи в Ал Раян - Пабло Сарабия, Карлос Солер и Серхио Бускетс.

Селекционерът Луис Енрике пое вината за загубата от Мароко. Наставникът заяви, че той е отговорен за провала.

"Избрах първите трима изпълнители при дузпите, тъй като смятах, че те са специалисти в такива ситуации. Следващите двама бяха определени от отбора, но до тях въобще не се стигна. А не бива да подминаваме и факта, че Ясин Буну е страхотен вратар", допълни специалистът.

Ден преди мача Луис Енрике беше повече от ясен- дузпите не са лотария.

"Казах на играчите, че трябва да тренират много изпълнението наказателни удари.Ако си се упражнявал добре,динамиката на изстрела  е по-добра.Това е момента на максимално напрежение, време, в което да покажеш нерви и да демонстрираш,че  можеш да изпълниш дузпата по начина, по който си решил, ако си я тренирал хиляда пъти. Това говори много за всеки един играч. Това се тренира - как да се справяш с напрежението“. 

Предварителната подготовка явно е била на ниво в лагера на испанците, защото доста назад във времето треньорът предупреждава своите футболисти.

"Преди повече от година, в един от тренировъчните лагери на Испания, им казах, че трябва да дойдат тук с поне 1 000 изпълнени дузпи. Надявам се да си са написали домашното. Ако изчакаш да дойдеш тук, за да изпълняваш дузпи, няма да бъде достатъчно“. 

И тук идват въпросите.

Връщам се към първите трима, подбрани именно от Луис Енрике

Пабло Сарабия – непостоянна кариера на приливи и отливи, едва три пъти титуляр за ПСЖ от началото на сезона, 9 пъти резерва, общо 313 минути на терена - твърде малко за човек, който поема такава отговорност, защитавайки флага на Испания.

Той изигра силен сезон в Спортинг Лисабон, с 15 гола, но сега,връщайки се в звездния тим на парижани, отново облече зеления потник на тотална резерва.

Карлос Солер - негов съотборник в шампиона на Франция, с експресен трансфер в края на лятото, с още по-малко игрови минути, 286, формирани от 4 титулярни участия и три пъти резерва, а беше и контузен в продължение три седмици и половина през септември и октомври.

Нека да припомня - на 08.11.2020 като играч на Валенсия Карлос Солер вкара три дузпи на отличен вратар като Тибо Куртоа за победата на Местая срещу Реал Мадрид с 4:1 в мач от Ла лига

Така че тук не говорим за липса на качества, а за недобра форма и слаба психическа кондиция.

Очевидно при Солер и Сарабия става дума и  за липса на практика, недостатъчен брой  минути на игрището, които са нужни дори и на най-добрия, за да може да натрупа увереност и да си върне “моженето“, както се казва.

Третият грешник - Карлос Бускетс – оловния войник на Барселона. Той играе своя 15-и сезон в първия състав на каталунците. За този период има само 11 гола - по-малко от едно попадение на година. Тези, които следят играта му, знаят, че Бускетс е "метронома“ в системата на Барселона. Човекът, който задава темпото и диктува ритъма на игра.

Футболист, който по перфектен начин знае кога за задържи топката, кога да я отиграе с "едно“, кога да изпрати остър вертикален пас напред, елиминирайки няколко противници, или пък да я върне спокойно и без напрежение  към вратаря, за да даде време на съотборниците си да заемат местата си.

Състезател, който в 99 на сто от случаите, в които получава топката, се стреми да подава, а не да шутира. И затова именно ударите към вратата са неговото слабо място.

Анализатори дори твърдят, че ако не беше Бускетс, кариерата и постиженията на Лионел Меси не биха били същите. 

Снощи, докато отиваше към бялата точка, Бускетс се усмихна на Ясин Буну. 

Двамата са съперници в Примера Дивисион, където мароканецът защитава цветовете на Севиля.

Сякаш този малък детайл препопредели и изхода на неговото изпълнение.

Като че ли с усмивката си Бускет каза на Буну – "Бих предпочел паса, но няма как – ще трябва да шутирам“. И сбърка.

Испания е аут. Мароко ликува. 

На трети пореден Мондиал " Ла Роха“отпада. В Бразилия още в групата, в Русия на осминафинал, както и сега. И пак с дузпи. 

Сякаш Съдбата казва на испанците – "Взехте си своето в рамките на 4 календарни години - между 2008 и 2012. Стига толкова. Поне засега“. Два пъти европейски и веднъж световни шампиони. 

Големи футболни нации, като Нидерландия и Англия например, мечтаят от десетилетия за подобно тройно постижение. 

И още нещо за Съдбата. Момчетата на Луис Енрике я предизвикаха преди няколко дни срещу Япония. Намесиха се в нейните работи. Решиха да я прескочат и да манипулират, това което им е писано. 

Е, не става така. Казват, че Съдбата връща. Вероятно. Испания тъжи. Испания е ранена. 

Но най-хубавото във футбола е, че идва нов мач, ново първенство.

И нови надежди. А дотогава феновете в страната ще си спомнят за златното поколение на Шави, Иниеста, Давид Вия, Икер Касияс, Жерар Пике, Серхио Рамос, Карлес Пуйол и останалите.

Бойко СЕРАФИМОВ