Борислав Цеков, председател на Института за модерна политика, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Г-н Цеков, изненадаха ли ви резултатите от изборите?

Не, защото те до голяма степен се покриват със социологическите проучвания от последните дни, които на практика всички агенции, които работеха на терен, представиха на обществеността. ГЕРБ побеждава убедително в тези избори, ДПС има изключително добро представяне. Заедно с това трябва да се отбележи обстоятелството, че двете партии, които бяха в опозиция в предходното Народно събрание, а именно ГЕРБ и ДПС, сумарно изпреварват трите партии, които бяха в правителството пак в предния парламент – "Продължаваме промяната“, БСП и "Демократична България“. Т.е. виждаме промяна в обществените нагласи. И разбира се, изненадани са онези, които са вярвали на пушилката от последните дни, която едва ли не представяше "Възраждане“ като потенциален пробив в тези избори, като едва ли не възможност за втора, а някои говореха и за първа политическа сила – нещо, което беше съвсем нереалистично, но бяха напомпвани такива очаквания, че едва ли не т.нар. русофилски вот и вотът на тези, които искат България да излезе от свободния свят и да влезе в някакви сиви зони, извън НАТО, извън Европейския съюз, доминира. Доказа се за пореден път през тези 30 години, че нагласата, настроението за излизане от Европейския съюз и НАТО е едно много ясно очертано малцинство под 1/10 от гласуващите и малцинство, от което нищо не зависи, както не е зависело и през всичките тези 30 години след демократичните промени в България.

Г-н Цеков, "Продължаваме промяната“ сега са в позиция на опозиция. А левицата са на пето място, като преди тях са "Възраждане“, както и вие казахте. Какво означава първото място на ГЕРБ, петото на БСП и второто на ПП?

Убедителната победа на ГЕРБ показва, че т.нар. партии на промяната претърпяха огромен провал. Всъщност ние видяхме през последните година и повече провала на три експеримента, които бяха заченати с олигархична закваска и с участието на президентската институция. Първият експеримент бих го нарекъл улично-нарцистичния. Той се представляваше политически от вече отишлата в небитието формация "Изправи се! Мутри вън“ около Мая Манолова и т.нар. "Отровно трио“. Вторият експеримент, който се разгърна и също отиде в политическото битие, бих го нарекъл чалга-патриотарския – това е формацията на Слави Трифонов, която както още миналото лято се изразявах в медиите, ще танцува само едно лято. Днес вече това е реалност, те се появиха на хоризонта, провалиха се и изчезнаха от политическата сцена на практика. И третият експеримент, който тръгва по същата траектория надолу, е т.нар. инфантилно- хунвейбински експеримент, олицетворяван от "Продължаваме промяната“, които тръгват по пътя на партията на Слави Трифонов, т.е. едни избори, на които се появиха и спечелиха, сега дойдоха втори избори, в които загубиха, на следващи избори най-вероятно те ще имат още по-слаби резултати, дори ще се борят за оцеляване, след което също ще отидат в политическото небитие. Така че имаме един убедителен вот на българските граждани в подкрепа на системните партии – ГЕРБ, ДПС. Тук, освен успеха на ГЕРБ и ДПС, трябва да посочим на практика оцеляването на другите две системни формации – БСП и "Демократична България“. Разбира се, за БСП резултатът е плачевен от гледна точка на миналото на тази формация, но той е съвсем логичен с оглед на нейния кадрови състав и на политиката, която води през последните години.

А как си обяснявате минималната разлика между двете водещи сили в момента – ГЕРБ и "Продължаваме промяната“? Какво не им достигна на водещите лица да съберат категорично мнозинство?

Никак не е малка разликата от 5%.

Така е, но все пак.

Повече от 10 депутати. Така че победата на ГЕРБ е убедителна. Какво не достигна на "Продължаваме промяната“? Те трябва да се радват, че само с толкова загубиха според мен. И тук ги спасява, макар и съвсем ситуативно, не някаква тяхна добра кампания или пък личности, а ги спасява все още съществуващата у една част от обществото нагласа и желание за политическа промяна, която отхвърля управлението на ГЕРБ. И тъй като на практика никоя друга формация не даваше сигнали, че е възможно да оспорят възход на ГЕРБ, една част от тези хора така да се каже очевидно са гласували за "Продължаваме промяната“ дори с отвращение, но само и само за да потърсят промяната. Възможно е вече при следващи избори да ерозира, още повече, че "Продължаваме промяната“ не е формация, която е изградена на някаква ясна идеологическа основа или някаква ясна кауза, някакви ясни ценности, колкото и да се опитват нейните лидери да сричат, че имали някаква кауза. Те самите са признавали, че реално идеология нямат. Да постигаш "десни резултати с леви средства“ или подобни словесни алабалистики не е нито идеология, нито консистентна политика, така че те са обречени на бъдещ разпад, защото те бяха създадени като партия, която да участва във властта и около нея се струпа една добре позната на информираната общественост клиентела, която сега, бидейки извън властта и в опозиция, постепенно ще се разбяга. А заедно с това аз предполагам, че в самата тази формация ще избуяват все повече вътрешни противоречия и скандали. Не изключвам дори в близка перспектива и онова, което се сформира като парламентарна група, да претърпи разцепление и сътресения. Въобще, същият модел, същият политически механизъм, който наблюдавахме при "Има такъв народ“ на Слави Трифонов, ще се възпроизведе в някаква степен и сега при "Продължаваме промяната“.

Кой и с кого според вас ще направи опит да се коалира, ще се получат ли някакви коалиции според вас изобщо или нещата отново отиват към нови избори, и то дори още тази година, коментираха ваши колеги политолози?

За мен най-реалистичен изглежда вариантът на правителство на малцинството, сформирано от ГЕРБ, с една ясна подкрепа от една или друга форма, програмна или коалиционна, от страна на ДПС и много е вероятно от партията на Стефан Янев "Български възход“. Като говорим за правителство на малцинството, нека не забравяме, че в първия си мандат ГЕРБ на практика управляваше с такова. Така че ситуацията в страната и безспорната, безпрекословна бих казал нагласа в огромното мнозинство от българските граждани е, че правителство трябва да има сега и че всичко друго е безотговорност към държавата, ще натежи в посока да бъде подкрепено такова правителство. Всички тези старателно изграждани наративи – "Никога с тези“, "Никога с онези“, "Ама Пеевски, ама Гешев, ама не знам си кой“…

"Продължаваме промяната“ заявяват, че няма да преглътнат егото си.

Мисля, че това и резултатите от изборите, и вотът на българските граждани показват, че няма значение за реалния живот на хората, и партиите ще трябва да се съобразят с това. Така че правителство на ГЕРБ с ясна подкрепа от ДПС и още една формация, било като експертно излъчено правителство, било като политически формат правителство, т.е. с политически фигури – това са вариантите за мен, които предстои да видим. Но всичко зависи от коалиционната култура и от уменията за водене на политически диалог, които ще демонстрира първата политическа сила. Те са го правили в предходни формати, но все пак ситуацията днес наистина съдържа много и различни предизвикателства.

Да, тъй като са повечко партии и наистина нещата вървят към… един добър диалог трябва да има, за да се състои този 48-и парламент, както казахте. Каква е съдбата му според вас – лека, тежка или нещо друго?

При положение че има такава доминация на системните партии, т.е. на партиите със сериозен опит, с кадрови състав, който не е за подценяване, каквито са ГЕРБ, каквито са ДПС, мисля, че този парламент от гледище на своите непосредствени задачи, а именно приемане на нов бюджет, заедно с това – пакет от законови мерки, свързани със социално-икономическата ситуация в страната, всичко това би трябвало да върви далеч по-гладко от тази бих казал махленска менажерия, в която беше превърнат парламентът през последната година и нещо от провалилите се вече т.нар. "партии на промяната“, която така и не се състоя.