За да се превърне българският народ от посткомунистически в модерен, европейски народ, трябва да се започне от образованието. Десетилетия българинът е захранван с невярна или неточна, информация, с комунистическа и проруска митология, а често и с лъжи. Това е белязало мисленето на поколения българи, израснали в това промиващо мозъци училище, което се опитва да моделира безкритично и неспособно да мисли общество. Днес виждаме резултата на това образование и в политическата ни система и в електоралните нагласи. Властват простичките идеи, властва лъжата и страхът. Простите идеи са по-достъпни, а най-достъпни в политическия процес са страховете, затова и употребата им е толкова масова у нас. И това обяснява бързия електорален успех на хора и партии, които разпалват естествено заложените в хората страхове за децата им, за семейства им. Тези хора са моделирани от българското посткомунистическо образование, по начин, който ги прави склонни да доверяват съдбата си на другиму, правят тази грешка да очакват някой да се погрижи за тях. И когато се появи някакъв тип, който обяснява как с един замах ще реши всичките им проблеми и страхове, той бързо печели симпатиите им. Газът е толкова удобно в българските условия сечиво за насаждане на страх, че става почти смехотворно по какъв начин се използва. Всеки знае, че за разлика от Германия, България не зависи от този прословут Газпром. Но кохортата от партиите на Газпром, размахват тази тояга над главата на българския човек, който по принцип се страхува от студ, от течение и от това хладилника да е празен. Това са заседнали атавистични страхове, които успешно се масажират от партиите на Газпром, президента и неговото правителство.

Огромна грешка в българската политика е празноговоренето, откровеното демагогстване и лъжа, обещания, които нямат никакви основания и начини да бъдат изпълнени. Другата обща грешка, която се допуска е, че не се говори откровено на хората, а се говори с клишета. Четат се някакви празни думи. Празнодумството сякаш, този зъл наследник на комунистическото говорене, който чуваме на най-високо ниво, кухото говорене, това, което няма душа, няма връзка със сърцето на хората. Трябва да се говори от сърце, да се говори истината откровено, и ако тя е неприятна също да бъде изговаряна така, че хората да разберат. Хората не трябва да бъдат съблазнявани да гласуват. Трябва да бъдат просвещавани и да бъдат научени да са отговорни в своя избор. Това е голямата задача още от училище. Аз първо бих започнал с войната на Путин, защото това е големия слон в стаята. То е не само геополитически, ами съвсем конкретно засяга и България. Най-важното е да се каже на българския народ, че приказки в смисъла на някакъв гълъб на мира да се появи някакъв политик и да каже, че ние няма да участваме в тази чужда война, че ние искаме мир и прочие, вместо да се види съвършено ясно, че Путин със своята налудна имперска идея нападна Украйна фактически се изправя срещу целия свят и в този случай България няма място за колебание. Тя принадлежи към свободния, западен цивилизован свят и е член на тези организации – ЕС и НАТО. Нашите съюзници са Европа, Америка, Канада, Австралия и прочие. Нашето място е там. Ние не сме миротворци, които в Девня или в Силистра ще съберем Украйна и Русия и ще бъдем миротворци. Това е доста смешна позиция. Ние може да обичаме мира, но трябва да разберем кой е агресора. И това е позиция, която свързваме с нашата последователна позиция спрямо целия постсъветски период, когато България беше завладяна от империята на злото, и от чиито метастази и късни рецидиви не можа да се отърве. Те просмукаха държавата много успешно през този период, България не можа да се лустрира и да се отърве от тези отпадъци, те обхванаха като с пипала всички аспекти на българския живот – от службите за сигурност, армия, икономика, финанси, медии и образование. Това задържа България. В КОД знаем, че трябва да има решително скъсване с това. Някои го наричат лустрация, можем да го наречем дерусификация или депутинизация, това са практически термини, които описват едно и също. Ние трябва да се отървем от тази менталност, от тази сгурия на това минало, което ни затрупва и ни пречи да се движим напред. Второ – ние не

вярваме в социализма като икономическа система. Ние вярваме в продуктивния капитализъм, в пазарното общество, в меритокрацията, в йерархията на умните и добрите, предприемчивите, а не обърната пирамида, както беше през комунизма, където властваха негодниците. Социалистическата държава е даваща държава и всеки, който си служи с тази демагогия, че държавата ще му дава без да прави особени усилия го лъже. Ние сме против това, считаме, че когато има даваща държава, тя създава условията за корупция. Защото точно там, където дава се получава корупцията и деморализацията на населението, защото то вече свиква не да се труди и да постига максимума на потенциала си, а очаква някой да го нахрани, държавата да даде.