Политологът Борислав Ангелов в дневния блок "Добър ден, България" на Радио "Фокус".

Има ли надежда все пак за кабинет или ще отидем на една генерална репетиция за следващи избори?

За съжаление ходът на кампанията, който върви, и не само, още от самото начало на встъпването на служебното правителство, което се превърна в играч в самата предизборна кампания, ние се намираме в ситуация, при която се цели да има ниска избирателна активност.

Защо?

Да се доведе до патова ситуация или до ситуация на силна фрагментация. Ами очевидно е, че някои хора не искат има възможност да се създаде стабилно управление в България след изборите. Целта е, виждате, че даже когато дойде самото служебно правителство, то така направи, такива действия предприе, такива мащаби с назначения, които подсказаха, че то ще иска да управлява дългосрочно както обикновено го прави едно редовно правителство, но в много по-дълги срокове. Засилва се една апатия в българските избиратели, увеличава се омразата и настроенията към политиците, че не ги харесват, че не ги одобряват. И това всичко въздейства върху цялостната картина, която виждаме. Ние виждаме как не можем да отличим, че има някаква партия голямо доверие, а те са малки. Не можем, няма политическа формация, която да има поне над 1 милион гласоподаватели зад себе си.

Което какво ни говори, че ще се мобилизират твърдите ядра и ще имаме 7, може и 8 партии дори в Народното събрание? Което само по себе си означава, че няма да могат да се разберат помежду си,  така че да им стигне мнозинство.

То и при 8 партии няма да могат да се разберат, но има опасност и да са по-малко, и да 6, пак не могат да се разберат. Да, защото ГЕРБ, ДПС и "Възраждане“, ако имат 121 гласа, аз не виждам как ще може да бъде съставено правителство в следващия парламент. Очевидно, че няма да може да се случи.

А защо ГЕРБ, ДПС и "Възраждане“, защо ги слагате в един отбор?

Ами защото това нещо се вижда като действие, като поведение от страна ГЕРБ, за да може да се направи така тяхната игра, тяхната стратегия така, че без тях един вид не може да се направи правителство.

Това ли ги прави играчи в един и същи отбор?

Общи взето да, този избор ги прави. И не бива да забравяме, че това бяха трета формация за нас ИТН, които свалиха с вота на недоверие предишното правителство. Това също оказа влияние. Така че не бива, те тогава си направиха, договориха се и успяха да свалят правителството.

Дали тогава сега пак няма да успеят да се договорят, ако нещо ги обедини?

А то това ще бъде много интересно и да видим дали ще трябва да ги обедини.

Има ли такава тема, има ли такава кауза, хайде, дори тази дума ще използвам, която би могла да направи спойката между тези 3 партии, и тази спойка да бъде легитимна, разбира се?

Ами то спойката, която те направиха юни месец, тя пак не беше много легитимна. Това беше договорка.

Да, но само по себе си тук ставаше въпрос за гласуване, сами по себе си трите партии отричат да имат нещо общо, да имат някакви общи допирателни точки. Докато сега, ако успеят по някакъв начин да се разберат, въпреки че доколкото разбирам от много анализатори, това е кауза пердута. Нали така?

Да, така е. Те помежду си изглеждат като силно, като формати, които не могат да се разберат, които не играят заедно. Обаче ако погледнем гласуванията им как са били в миналия мандат на парламента, ще видим, че "Възраждане“ са правили изключително голям брой процент гласуване с ГЕРБ и СДС. Така че ние виждаме едно поведение за пред публиката, а съвсем виждаме друго действие, което е в самата институция, наречена Народно събрание. Аз искам да вметна нещо много важно. Обикновено замисълът когато се прави, а и когато тръгнеш да сваляш примерно правителство, както беше юни месец, с вот на доверие, че ти имаш алтернатива и ти си готов да продължиш управлението на страната. Особено така е в Германия. Това се нарича един конструктивен вот на недоверие. Там вече е много ясно кой ще поеме след това управлението на страната, а не както при нас се получи – да се създаде един политически вакуум, да се създаде един хаос и да вървим към предсрочни избори в един такъв много сложен момент, в който се намира не само страната, но и Европа.

Г-н Ангелов, искате ли да погледнем и към другия възможен хипотетичен отбор, който може да влезе в парламента – това са доскорошните коалиционни партньори в управлението: "Продължаваме промяната“, БСП, "Демократична България“ и, и казвам, на кантар, тъй като е според повечето социологически агенции, още две формации, едната от които е новата формация "Български възход“?

За ИТН и за "Български възход“ най-важното нещо, което е, това ще бъде избирателната активност. Аз не смятам, че те се намират в ситуация на тренд на покачване на гласовете. Да, имаше към ИТН едно покачване, но то беше във връзка с лансираната идея за референдум за президентска република, което обаче вече се вижда, че започва да намалява. Няма го този дебат, не се провежда никакъв разговор по тази тема. А "Български възход“ още от самото им създаване тръгна с едни стойности, и тя вместо да започне да качва, тя върви надолу с всеки един не само месец, вече всяка една седмица те вървят все пак надолу. Там очевидно…

От къде е тази статистика?

 Няма социологическа агенция от нашите по-авторитетни, която да не е го отчела това нещо като стойности както тръгнаха май месец вървят надолу като подкрепа.

 Всъщност, ако позволите да вметна, в началото те не бяха отчитани в социологическите изследвания, тъй като официално партията все още не беше учредена, регистрирана, имаше един период от време, в който това да се случи официално. Така че в моментните изследвания, които имаме към днешна дата, те са някъде може би около 4-те процента заедно с ИТН, както споменахте. Коя от двете партии има повече шанс, така да го наречем, от малките формации?

Принципно не би трябвало да има повече шанс формацията, която е по-новата. Само че в нея лицата не чак толкова нови, особено лицето, което е водещо лице. Той беше все пак миналата година министър-председател 7 месеца, управляваше страната като служебен министър-председател. Така че аз не виждам и там нови лица да има. Липсват говорители в "Български възход“, което е много важно.

Липсва кой да излъчва посланията какво те ще направят. В момента хората искат да чуят не само да се констатират факти как сега, в какво състояние се намираме ние, в какво състояние се намира Европа, в какво състояние се намира светът. Хората искат да чуят предложения за решения и искат да видят, че има дебати по тези предложения за решения, да бъдат предложени от някого. А иначе в момента в много случаи българските политици, и то особено по време на кампания, те констатират, те не предлагат решения. Те говорят: "Ние примерно живеем зле, имаме висока инфлация, нямаме газ, да очакваме висок ток плащане“, което също е много лошо. Това, на което сме свидетели в момента, което ние виждаме, че българските избиратели се плашат едва ли не за това каква зима ни очаква и това нещо се насажда и тръгва именно от политиците. Не може служебното правителство да говори в такава посока също – неговата работа и работата на политиците е да говорят какви решения ще вземат, какво ще направят, за да не се случи това нещо. А те говорят като странични наблюдатели отстрани, за които за тях това няма никакво значение. За съжаление в България политиката отдавана не е политика. Ние сме много принизихме и нашият дебат липсва. Той не е дебат по политики, той е на личностно ниво, на нападки, на конфронтация, на противопоставяне, на оклеветяване на противника. А това не води до висока избирателна активност, не води към връщане на доверието към политическата система като цяло.

Какъв е полезният ход на избирателя тогава?

О, избирателят има полезен ход, и той е да отиде да гласува. Значи, в един такъв процес, каквито са изборите, и в парламентарна демокрация избирателят също носи своята отговорност – дали ще отиде да гласува, дали няма да отиде да гласува. В крайна сметка тези, които отиват да гласуват, какъв продукт ще се произведе от техния вот. И нещо много важно: колкото повече хора отидат да гласуват, толкова по-голяма легитимност има следващият парламент, и следващото управление, което може да се излъчи от парламента. Колкото по-малко хора отидат да гласуват, неговата легитимност спада.

Трудно го разбират обаче хората това, и всеки си казва: "От мен не зависи, защо да отида да гласувам?“

Ето това е лошото, че точно това тръгва и точно това се получава, и ние го виждаме в последните вече близо 2 месеца, даже месец и половина, виждаме, че действия насочени на политиците именно към тази посока, което не може да бъде.

Партиите, твърдите ядра на старите партии, ако можем така да ги наречем, имат интерес от ниска избирателна активност, така ли?

Не мога да го кажа това нещо със сигурност, че имат интерес от ниска избирателна активност. Зависи за кои партии говорим. Ако говорим за ДПС – о, да, те искат, защото техните гласове, те имат един таван, който те не могат да го надскочат. Колкото по-малко хора гласуват, толкова е по-голям делът и представителството на ДПС в парламента. Това не бива да се забравя. Те нямат никакъв смисъл от висока избирателна активност. ГЕРБ виждаме, че те вървят като едно плато, те също не  ситуация, която е получава страната.

При БСП как стоят нещата?

При БСП е въпрос не само на твърдото ядро. БСП е подложена на много силна атака. Виждаме какво се случва от страна на действията на служебното правителство и на президента към нея като формация политическа, специално към Корнелия Нинова. Така че за мен при БСП е много важен въпроса не само мобилизация на нейното твърдо ядро, а и привличане на периферия – колкото се може да привлече нови гласове. И оттук има нещо важно: гласове, които са загубени, особено миналата година, когато имахме 5 избора, те да бъдат, една част от тях да бъдат привлечени към нея. Ние затова виждаме, че БСП изключително ревниво, но много справедливо реагира на всеки един опит социални обещания, които тя е дала, и които се е стремяла да ги има, и се осъществиха в миналото правителство, тя ги защитава. И тя напомня, че това е нейно дело, защото това наистина е нейно дело. И в това отношение те са последователни и са изключително лесно предсказуеми. Няма анализатор, който да не може да каже, че на БСП действията в социалната сфера, както и в много въпроси в геополитиката, те могат лесно да бъдат прогнозируеми, те са очаквани. Не можеш да очакваш някакво рядко решение. Те като партньор са предсказуем партньор, стабилен са, коректен са. Няма да тръгнат по медиите и да казват: "Ние си оттегляме подкрепата“ или да се  във "Фейсбук“, както го направи Слави Трифонов, който не е политик. Това не е европейска политика.

Обаче не са симпатични на младите хора особено, някак ти не припознават БСП – тази стара партия с традиции. Защо се получава така?

Ами, това вече е тема за разговор, доста дълга и тя е много интересна. Може би защото са насадени много митологеми върху това нещо.

Да, може би трябваше да задам въпроса по следния начин: достига ли БСП до младите хора.

Аз смятам, че достига, защото те в момента наистина имат много голям процент на млади хора в листите. Такова подмладяване в тази партия наистина не е имало много отдавна, което да видим дали ще доведе до акумулиране на подкрепа към нея.Има и нещо друго много интересно. Там, ако виждаме на практика, рейтингът, който е н председателя на партията, той е по-голям от рейтинга на политическата партия. То е точно това, което… Има няколко митологеми, които БСП трябва да съумее да ги преодолее, да ги надскочи в крайна сметка. Тя ги има през всичките тези години от началото на прехода в България и тя много трудно съумява на моменти така да се каже поне по някакъв начин да ги заобиколи, за да седи по-добре в обществото и да бъде по-приемлива и сред по-младата част от хората.

Това обновление в редиците на БСП, което започна по времето на председателя Корнелия Нинова и което разсърди много от старите ветерани, ако мога така да се изразя, в БСП, плюс ли беше?

То принципно е плюс, не е минус. Защото в един момент в крайна сметка трябва да се разбере, че си има генерационни процеси, които си вървят. И няма как, идват нови поколения с нови идеи, с нови виждания и търсят реализация на техните виждания. Такъв е ритъмът на живота, политиката е процес. Има и нещо много интересно. Още 2017 г. БСП направи една крачка към подмладяване на своята парламентарна група. То тогава се случи. Въпросът е сега да е още по-голяма тази крачка и да видим какво ще се случи в крайна сметка и дали това ще даде един нов живот, нов импулс за БСП като лява партия, като партия, която е част от европейското социалистическо семейство. Даже тя е част от световното социалистическо семейство. Ние нямаме друга такава партия с такива позиции точно в тази част на политическия спектър, каквато е БСП – партия, която да говори за социална политика. Ние в момента виждаме, че имаме много въпроси, които са много важни битови въпроси, социални въпроси – как ще изкараме зимата, по какъв начин ще изкараме зимата.

Да, в момента, в който в света се задава продоволствена криза.

Да, също така продоволствена криза.

 У нас може и да не достигне това, тъй като ние сме един от производителите на тези основни суровини – жито, зърно и слънчоглед, но има страни, които ще усетят.

За които това е много голям проблем. И даже те търсят вариант и искат страни, които са като нас, производители, да могат да внесат от нас. Търсят се механизми за това нещо. Виждаме, че неща, които са на много дневен ред. Даже социологическите проучвания много ясно го показват – че основните проблеми за българите са цените, инфлацията и много е важно, доходите. Защото ние имаме много ниска покупателна способност. Ние няма как да вдигнем нашата покупателна способност, ако не вдигаме и доходите. Повечето неща, които хората в момента дават, те са от първа необходимост.

Факт, за лукс.

Да, за някакъв лукс, свръхлукс. То в Европа се наблюдава спад на потреблението. Тук, при нас, е още по-зле положението в този аспект.

В този ред на мисли, този, който може да предложи истинска, реална социална политика, той ли ще управлява България?

Без такъв субект не може да се проведе социална политика. В смисъл, това е много важно, защото те имат, най-близко са до чувствата и усета на хората, които го имат, до дебатите, които се водят и на европейско ниво най-малкото, в тази сфера. Няма как да имаш едно стабилно управление в момента в бъдеще, ако нямаш в  ако нямаш в своята коалиция една лява партия, социална партия. Аз не виждам как може да се осъществи това. Ние сме правили експерименти, виждаме, че десни партии, националистически партии, патриотични се опитват да провеждат лява политика, но това не е лява политика, социална.

Как беше, дясна политика с леви цели.

Да, точно така.Това, което го каза "Продължаваме промяната“, но това не се осъществява. То няма го това нещо. Патриотите, те също, в различните формати и варианти, те също говоря в такъв аспект. Всичките следят много, аз през годините съм забелязал, че всичко те следят обикновено какво ще се предложи в социалната сфера и те започват да се надскачат един вид, да предлага повече, а големият въпрос е дали е осъществимо, или не е осъществимо.

А не може ли ляво и дясно в коалиция?

Може. Защо да не може?

Защо у нас няма почва? В Германия как може?

Ами, това зависи от културата на политиците, които имаме. Да върнем политиката в политиката, да върнем диалога, разговорите.

Ами да видим. Ние ще си упражним правото на избиратели, но останалото е в ръцете на политиците.

Много е важно наистина да се гласува и хората трябва да разберат, че е важно да се гласува сега, да не се улавят на въдиците, че разбирате ли, ама то може да има още едни избори. То както може да има, така може и да няма още едни избори и тогава да няма ситуация да се формира някаква тройна коалиция, за каквато говорехме в началото. Или някакъв друг политически Франкенщайн, който въобще не сме го желали, и който още повече да отврати българите от политиката.

Евелина БРАНИМИРОВА