Политологът Атанас Радев в интервю за предаването "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Продължаваме с темата "Политика и избори“. Сега прогнозите си за нов парламент ще ни каже политологът Атанас Радев, който вече е на линия. Към този момент какво е мнението ви за предизборната кампания, как се движи тя – по-скоро мудно или по-скоро активно?

Ами, да ви кажа честно, по-скоро мудна, защото ако трябва да бъдем точни, в последните няколко седмици се случиха доста интересни събития, първо за България. По-точно не интересни, ами драматични с оглед на бедствието, което се случи в Карловско. И другото, което е – това, което се случи в световен план с кончината на кралица Елизабет ІІ, защото реално погледнато, когато видим самия медиен поток от информация, се наблюдава основно фокусът върху тези две новини, а оттам нататък малко предизборната кампания остава в сянката на тези новини. Посланията, които кандидатите за народни представители успяват да отправят, всъщност бих казал, че по-скоро са някакви нападки между бившия мандатоносител "Продължаваме промяната“ и съответно позицията ГЕРБ. Там наблюдаваме бих казал малко по-сериозно ниво на дебат. Това, което бих могъл да кажа от личен опит, от гледна точка на Лигата на младите гласоподаватели, която организираме в качеството на участник и представител на Национален младежки форум, Студентски клуб на политолога и Студентската асоциация за изследване на международните отношения.

Това, че кампанията е в сянка, ще изиграе ли лоша шега на вота на 2 октомври? Т.е. да очакваме ли ниска избирателна активност от хората?

Тук трябва да направим една уговорка според мен, че на тези избори нямаме тая умора, която имахме миналата година. Това са първи избори за тази година, съответно – поне по мое мнение, очаквам, че избирателната активност ще бъде по-висока от гледна точка на това, че имаме т.нар. политически залог, което всъщност означава, че продължавайки идеята на "Продължаваме промяната“ дали ще продължи промяната, това, което се поставя като основен въпрос и самите коалиционни партньори изповядват, съответно и поставят като послание, това е да продължат своята работа и това колко работа те са свършили в рамките на шест месеца и т.н. Така че в тая връзка имаме това избиране – дали да се продължи това, което "Продължаваме промяната“ и техните коалиционни партньори започнаха, или продължаваме по старо му. Горе-долу това е залогът, който е поставен. Друг е въпросът дали това е правилно, или не. Защото в тая връзка те прекъсват отношенията между партиите и това, което виждаме по последните социологически проучвания, което излезе – /…/ на повишаване на нивата на фрагментация и според мен намаляване възможността за формиране на правителство, защото виждаме, че самите партии помежду си няма активен диалог в хода на кампанията, съответно всеки сочи с пръст останалите и в тая връзка това затвърждава тази тенденция на отсъствието на диалог и отсъствието на формиране на устойчиво мнозинство, което реално да ни води през самите кризи, които в момента се случват и в България, и в световен план.

Вие по-рано казахте – първи избори за тази година, но ще бъдат ли те последни? И защо влязохме в тази спирала от избори по-скоро, къде сгрешиха управниците ни, как смятате?

Вижте, тук трябва да си дадем сметка, че управниците ни са сбъркали от тая гледна точка, че не разбират модела, в който се намира партийната ни система. От гледна точка на това, че се повишава фрагментацията и вътре в парламента имаме осем партии, това от тая гледна точка не е проблем. Друг е проблемът, че тези хора, които са вътре, ще влязат в парламента, не си говорят и съответно те не се опитват помежду си да търсят консенсус, и не се опитват да говорят за конкретните проблеми на българските граждани, и съответно да говорят с гражданите за национални приоритети, визии и т.н. В последно време много се говори за това, за поставяне на национални приоритети и т.н., но това нещо може да се случи, след като политическите субекти, за които ние, българските граждани сме гласували, и съответно ние сме получили представителство в парламента, това представителство съответно да генерира защитата на нашите интереси и съответно това вече да бъде изразено в изпълнителната власт и вече в лицето на кабинета, което говорим… Аз, защото като стане въпрос всъщност за това, обяснявам, че това е консенсусен модел на демокрация, което в нашия случай би било хубаво, за разлика от това, което предлагат и се говори в медийното пространство периодично – за президентска република. Защото трябва да си дадем сметка, че ако България стане президентска република, това не означава автоматично, че ние си решаваме проблемите. Това означава, че един човек ще назначава съответно и ще бъде глава на изпълнителната власт. Това не разрешава нашите проблеми. Това, което виждаме в момента – че държавният глава със служебния кабинет осъществява една стабилност, ако можем така да го наречем, предвид перманентните кризи, но от друга страна, самата изпълнителна власт, която се излъчва от парламента, е доста по-отговорна пред самия парламент, съответно гарантирайки интересите на своите съответно избиратели. И от друга страна, постигайки необходимия консенсус за това как да бъдат разрешени проблемите на българските граждани. Вие сами виждате всъщност и процентното съотношение в последното социологическо проучване, което излезе – на "Галъп интернешънъл“. Ние с тези 20% и това, което виждаме като победител, всъщност този победител не разполага, както преди, зад гърба си да стои с 1,5 милиона избиратели и т.н. Те вероятно стоят около 650 000 души зад тях. Така че се вижда тази сериозна промяна като цяло в партийната ни система.

Победител в крайна сметка ще има, но трябва ли да има непопулярно решение според вас, за да може страната отново да се изправи на крака и да има стабилно управление? Единственият вариант за бъдещ кабинет е коалиция между партиите от двата враждуващи лагера – на промяната и на статуквото. Такова е мнението на ваши политолози колеги. Вие подкрепяте ли го?

Именно. Защото това, което малко по-рано казах по отношение на фрагментацията – в тая връзка, ние през изминалата година имахме точно това, поставяне на тоя залог: партии на протеста, партии на промяната. Но в един момент трябваше, така да кажем, да се реабилитира един от политическите субекти от статуквото, за да стане част от промяната, за да може да има устойчиво мнозинство. В тая връзка, виждаме на базата на последното проучване точно тая тенденция. Ще видим всъщност кой ще бъде този политически субект, защото това, което ни стои под въпрос – дали старите коалиционни партньори ще имат 121 народни представители, което всъщност ние не го виждаме. По данните, които са, виждаме, че ГЕРБ са първи, след това – "Продължаваме промяната“, за трето място ще спорят "Възраждане“ и ДПС, което всъщност автоматично според мен ни води на мисълта, че формирането на устойчиво управляващо мнозинство от старите коалиционни партньори ще бъде поне според мен много трудно и даже бих казал невъзможно. И фокусът на внимание остава върху това какво ГЕРБ и "Продължаваме промяната“ могат да установят като отношения помежду си, макар че от двете страни има доста сериозни условия – това Бойко Борисов да се откаже от поста си на председател на ГЕРБ до това Кирил Петков и Асен Василев да не участват в правителството, което са взаимни ултиматуми, които всъщност не водят до нищо ползотворно. Така че предстои да видим, защото в тази ситуация виждате, че партиите са доста предпазливи в своето говорене и това кои ще бъдат техните коалиционни партньори. Надявам се, че ще имаме устойчиво управляващо мнозинство, макар че данните показват нещо друго.

А къде стои проектът на Стефан Янев? Не чух да го споменавате, а има погледи, насочени към него със сигурност. Той ще влезе ли в парламента според вас?

Това, което социологията показва, е, че той ще влезе, но всъщност, да ви кажа честно, аз този политически проект, след като Стефан Янев напусна кабинета на Кирил Петков, бих казал, че тогава разбрах, че тази политическа партия всъщност има някакви намерения да управлява. Но в хода на самата кампания виждате, че Стефан Янев не се появява, пише някакви постове във "Фейсбук“. Почти всички политически партии всъщност акцентират на рекламната кампания във "Фейсбук“, но той основно пише постове там и неговото присъствие не се вижда. Като политическият субект, който е на кантар, според мен той трябва да бъде доста по-, да се чува неговата дума, така да кажа, в медийното пространство. Ако си спомняте, Мая Манолова през изминалата година беше доста гръмогласна, доста активна...

Да, в различни социални мрежи, в интерес на истината, не само по телевизията, но и в социални мрежи.

Абсолютно. Мая Манолова беше такъв пример. В тая връзка Стефан Янев, може би от гледна точка и на самата му позиция и авторитета му, който има, от гледна точка и на това, че беше служебен премиер два пъти и съответно министър на отбраната в кабинета на Петков, му дават до известна степен разпознаваемост, но от друга страна, вече въпросът е дали той успява да достигне до хората, които се припознават с него. В тая връзка, малко не мога да си представя, че разчита на това, че след излизането му, оттеглянето му от кабинета, след като Путин влезе в Украйна, той разчита точно на тя популярност, която имаше тогава, защото хората са забравили. Той не седи постоянно в медийното пространство, за да напомня за себе си съответно, малко по-встрани е, което… Според мен е под въпрос неговото влизане, но ще видим какво ще се случи.

Вие имате поглед към младите хора. Каква е нагласата им към политиката в момента?

Вижте, аз ще използвам възможността да кажа, че именно това, което споменах малко по-рано за Лигата на младите гласоподаватели, това е кампания, която организираме именно млади хора за млади хора, и съответно млади хора участват като модератори, анализатори и т.н. Съответно това, което виждам, е, че има интерес на младите хора към политиката, защото увеличава се по-скоро интересът на младите хора към политиката от гледна точка на това, че те имат изключително много проблеми. И тук визирам популярно, по време на предизборни кампании и т.н. започва да се говори много за това младите хора къде са и т.н., а никой не си задава въпроса в хода преди самата кампания какво политиците правят за младите хора и какво се случва реално с младежката политика и това младите хора да вземат участие. И в тая връзка, вие виждате, че от гледна точка на самото изпълнение на младежки програми и т.н., които реално допринасят за това младите хора да бъдат включени, са оставени на заден план. В хода на кабинета на Петков съответно Министерство на младежта и спорта беше забравено. И в тая връзка, неправителственият сектор и организациите, които се занимават с подобен тип каузи, допринасят за това, но трябва да си дадем сметка, че и държавата от друга страна трябва да подпомага тоя процес и да разчита на експертизата, която има неправителственият сектор. Тук в този случай много е грешно да се разчита това, че неправителственият сектор са организации, които се финансират от чужбина и т.н., с някакви порочни практики. Който иска, може да провери съответно за младежките организации, които изредих по-рано, за да види всъщност, че ние сме организации, които се финансират на базата на европейско финансиране и благодарение на което ние успяваме да вършим своята работа – това ние да организираме тази кампания, съответно да каним представители на политическите партии, за да могат нашите връстници да вземат информиран избор, и не само информиран избор, а да бъдат поставени и въпросите, които вълнуват младите хора и в частност младежкия сектор.