За част от политиците е удобно българският народ да е необразован и невеж, за да могат да си купуват гласовете. Това заяви по време на дебат за българското училище Лидия Прокопова - историк с над 30 години стаж като учител и кандидат за народен представител в листата на “БСП за България" във Велико Търново, съобщават от партията.

“Честит първи учебен ден на нашите деца! Да са любопитни и търсещи! Честит и на първолаците, днес те тръгват по най-важния път в живота си, който ще ги направи истински хора и българи! Кураж и търпение и на родителите - без нашата грижа семената на знанието няма да покълнат. Поклон пред учителите ни - в техните ръце е бъдещето на страната ни!" С тези думи водачът на листата Явор Божанков започна втория от серията дебати, които “БСП за България" организира с участието на младежи от цялата област и кандидатите за народни представители. Темата, която предизвика много въпроси и дискусии, беше образованието.

“Преходът у нас започна със смяна на учебниците. И, за да не са идейно украсени, в тях вече не се говореше за патриотизъм. Не се говореше и за възпитание." Така очерта изначалния проблем в българското училище Лидия Прокопова. Според нея, докато образованието не влезе като кауза, като стратегия за развитие в политиката на държавата, България няма да просперира. Защото само чрез образованието и възпитанието, ще се изгради гражданско общество, което ще бъде достатъчно кадърно, мъдро и знаещо, за да избере най-достойните да ни управляват.

Сред мерките, които Лидия Прокопова предложи, са въвеждането на механизъм за отговорно родителство и обвързване на успеха на учениците с оценка за поведение.

Полемика предизвика твърдението ѝ, че трябва да се забранят мобилните устройства в час. “Вниманието на едно дете може да бъде ангажирано за не повече от 5 минути. Ако то е непрекъснато в интернет, това няма как да стане", мотивира се тя.

“Ние живеем в 21 век, светът се променя и ние трябва да се променяме заедно с него, защото в противен случай нашето образование остава на заден план“, каза 16-ият в листата Красин Каракоцев. "За мен добър учител е този, който може да вгради в учебния процес техническите постижения на 21-ви век. Когато съм преподавал, аз винаги успешно съм използвал мобилните устройства на учениците в час. Когато това става умело и интересно за децата, то може само да подобри образователния процес. Затова не трябва да се плашим от новото. Затова е радостно, че има все повече млади учители в българското училище", завърши той.

“Ние, в българското образование, за съжаление, не сме атрактивни за децата, защото не сме адекватни на нашето съвремие", беше тезата и на Десислава Симеонова. Тя е на 28 години - учител, съавтор на учебник по география, докторант и хоноруван преподавател в катедра "География“ на Великотърновския университет. И е с преференция 114 в листата на “БСП за България". Мотивите ѝ за този извод са вечните промени “на парче", които вече 30 години се правят в българското образование: “Няма цялостна визия как във всеки един клас между отделните предмети да има свързаност. Затова повечето от децата не разбират какво учат, губят интерес."

Делегираните бюджети, които следват ученика, а не качественото образование, убиват мерките срещу лошата дисциплина и пречат на истинското приобщаващо образование за деца със специални образователни нужди, също бяха тема на дискусията.

Възпитанието и образованието вървят ръка за ръка. Около този извод се обединиха участниците в дискусията и припомниха колко е важно за младите семейства, че детските градини, по предложение на “БСП за България" вече са безплатни в цялата страна, защото предучилищната е основа за цялото образование нататък. Те настояват учебниците до 12-и клас да станат безплатни, а съдържанието им да възпитава истински българи и личности.

Дискусията завърши с думите на Красин Каракоцев: “Учител не е само професия! Това е нещо много по-голямо!"