Пенка Деведжиева, член на Националното ръководство и председател КОД Пловдив, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Г-жо Деведжиева, на какво ниво са културните ни ценности?

Културните ни ценности са дар от нашето минало и на наши видни българи, които са градили и оставали като наследство. Проблемът е, че ние не можем или не знаем как да ги опазим, така че да оставим и след нас историята, така че младите хора да се запознаят и да има с какво да се гордеят. Така че смятам, че има много какво да се направи. И аз бих се възползвала от така общо зададения въпрос да го сведа на съвсем конкретни проблеми в нашия град Пловдив с широко дискутираната тема за Тютюневите складове, които се разрушават, падат, или се палят и т.н., което показва едно безсилие именно на държавните мъже, които управляват страната ни сега.

Безсилие и немощ на държавните мъже сега, а във времето? Както проблемът се е развил, че да се стигне сега до рушенето на тези емблематични за страната ни и за град Пловдив, разбира се, Тютюневи складове?

Това е една история, която започва вече в далечната 2004-2005 година когато Тютюневите складове са обявени за продажба от г-жа Нинова. И те са купени почти на безценица, препродадени. Но и след това управляващите от Министерство на културата, в частност и НИНКН, не предприемат необходимото да защитят това културно-историческо наследство, тъй като не са предприети нужните стъпки тези складове да бъдат на 100% обявени за исторически паметник на културата или ансамбъл от паметници на културата. И се стигна съвсем до последното редовно правителство, което падна, те просто проспаха времето, за да ги обявят като такива. И не е министър Минеков да идва на пожар през нощта, на следващия ден веднага да ги обявява, защото когато ти си собственик на дадена сграда и тя не е обявена за паметник на културата, ти си свободен да направиш законно това, което си решил със съответната сграда. Няма закон, наредба, която да важи със задна дата. И без да адвокатствам на никого искам да кажа, че партия КОД сме за законността. Всички сме равни пред закона. И когато спазваш закона, няма сила да те обвини в незаконни действия.

Г-жо Деведжиева, кои тогава са конкретните стъпки, които трябва да се предприемат според вас във връзка опазване на културното ни наследство?

Първото, което трябва да има разписани срокове, да има точно разписани стъпки как се върви, а не НИНКН да се явява като държава в държавата, да работи изключително мудно, така че действително ние да губим такива паметници на културата. След това има, може да почерпим опит, и аз като бивш общински съветник, в нашия мандат имахме срещи с представители на европейски общини, които разказаха техния опит с такива паметници на културата как са съхранени, как вътре са модернизирани тези сгради и са превърнати в музеи, в хотели и т.н., всеки може и е посещавал, и е видял, и да прочете. Но държавата е добрият стопанин тогава, когато изгради правила и съблюдава и контролира изпълняването на тези правила. Защото до момента ние сме в един пълен хаос, и лявата ръка не знае какво прави дясната ръка, и всеки е господар на собственото си ведомство, което е оглавил. Такава една държава няма как да съхрани своето наследство, а какво остава да подсигури бъдеще.

А кой според вас има интерес да предизвиква такава разруха в полето на културата?

Кой има интерес? Ами вероятно зависимостите в държавата. Защото докато всеки е човек на някой и се обслужват интересите на този някой според това кой управлява, ще бъде така. Ние затова говорим за една силна държава, в която да има строги правила и всички да сме равни пред закона.

Искате да кажете, че абсолютно съзнателно се допуска?

Не мога да твърдя дали е съзнателно, но определено е безхаберно. Когато са продадени Тютюневите складове, е трябвало още тогава да се мисли в перспектива, а не да се мисли днес за днес или днес за вчера, а да няма мисъл днес за утре. И какво излиза на практика: Eдин лидер на една партия, която е продала складовете, и едно правителство, което е проспало 7 месеца, и един служебен министър на културата, който лети и не знае точно как да конструира решенията и да предложи ясни правила, същите тези хора претендират утре отново да ни управляват. Така по този начин няма как да се управлява една държава. Дори една структура не може да се управлява по този начин. И трябва да сме наясно какво правим и гражданите категорично да заявяват, че имат желание за яснота, за правила, за предвидимост и за спазване на тези правила, защото освен права, ние имаме и задължения, и държавата най-напред трябва да покаже своите задължения, за да може действително България да се промени и да стане категорично една силна държава, част от европейското семейство.

И за финал на нашия разговор какви са вашите политически перспективи?

Ние ще продължим да се борим за това, което предлагаме и сме започнали за едно широко дясно обединение на принципа на евроатлантическата ориентация. И ако гражданите не пожелаят да има такова обединение, ще продължаваме да бъдем свидетели на едно партийно парцелиране на дясната палитра като мислене, като идеи, като възгледи, като желание. И трябва да помислим много категорично и за това какво образоваме и какво образованието предлага като краен продукт на терен, защото утре тези хора, които днес се обучават, те ще опазват паметниците на културата, те ще строят нови пътища, те ще лекуват българите. И ако ние не променим крайния продукт, ни чака много по-голям проблем отколкото е да речем една демографска криза.

Кои са линиите, по които могат да се промени този проблем?

Образованието трябва да е ясно, пред себе си да изчисти хоризонта какво иска в крайна сметка да произвежда. И трябва категорично да престане самото министерство само себе си да проверява дали добре произвежда. Защото не може ти сам себе си да проверяваш и да признаеш, че грешиш, че продуктът ти е некачествен. Трябва да има външно оценяване, но не както сега външното оценяване е пак вътрешно оценяване, а категорично една структура, която да е извън Министерство на образованието, която да извърши проверка какво работи, какво произвежда самото то.