Радослав Кърджиев – водач на листата в 30 МИР в Шумен на коалиция “Български възход“, която е под № 15 в интегралната бюлетина, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“  "Това е България“.

Отговарят ли проектите от Плана за възстановяване и устойчивост на потребностите на малкия и средния бизнес в страната? Както за тази, така и за други теми ще говорим с Радослав Кърджиев – водач на листата в 30 МИР в Шумен на коалиция “Български възход“, която е под № 15 в интегралната бюлетина. Може би да започнем, г-н Кърджиев, със стряскащата информация за масови двойки на матурата по български език. На какво се дължи толкова ниското ниво в нашето образование?

Всички знаем, че образователната система е тромава система, при която трябва да се правят много внимателно промените. И тези плодове, които виждаме в момента, те са засети преди 10-12 години, ако трябва да бъдем точни. И би трябвало да не сме особено учудени на това, което виждаме, а по-скоро да мислим как да работим с тези хора, които са излезли с толкова много двойки. И аз бях доста учуден от тази новина и се замислих, че всъщност от тези хора могат да станат чудесни трактористи, програмисти или производители на хляб, ако те бъдат насочени към специализирано обучение. Може би трябва да търсим тяхната реализация в тази посока, защото от многото ми срещи с малкия и среден бизнес аз виждам, че те имат нужда от кадри, които не е задължително да бъдат висшисти, а от въпросните резултати виждаме, че от тези хора няма да излезе следващият Иван Вазов, най-общо казано. Така че трябва да търсим реализация на тези млади хора в други насоки. Може би това е правилният начин на действие.

Г-н Кърджиев, обаче стряскащо е, че в 27 училища от общо 950 в страната има само двойки, разбирате ли, само двойки на матурата по български и литература?

Аз изобщо не казвам, че не е проблем това. Аз също бях изключително учуден. Но трябва да ви кажа, че аз имам наблюдение върху няколко математически гимназии, едната от които е шуменската, и слагането под общ знаменател на едно цяло поколение не е добре, защото от това поколение има и класове, където средният успех е 5.60. Например на една от паралелките в Математическа гимназия в Шумен. Така че със сигурност трябва да правим промени в тази система, както и в темата на здравеопазването естествено, защото доколкото аз разбирам, макар че не съм специалист в сферата на образованието, докато парите следват ученика, резултатите ще бъдат подобни. Явно трябва да се търси друга формула, която ще даде резултат не по-рано от 10 години, нека да бъдем реалисти.

Каква е връзката между иновациите, ето една специалност, в която вие сте специалист, и образованието? Присъстват ли те достатъчно в образователния процес днес?

Ами иновациите са сфера, която се развива изключително бързо, и колкото и да е странно, те се развиват понякога извън това, че образованието не им обръща внимание. Защото за съжаление много от нашите средни и висши училища нямат достатъчно образовани преподаватели, които да отговорят на потребностите на младите хора. И много школи, където се обучават програмисти, подготвят много по-добри кадри от висшите учебни заведения. Така че тук нашето образование със сигурност е с крачка назад, което ми дава повод да кажа, че ние трябва да работим в такава посока, че нашите млади хора да не се налага да заминават в чужбина да учат, което в момента е факт. Което значи, че освен в средното, ние трябва да мислим и за сериозни промени във висшето образование.

Какви, например?

Пак е същото – трябва да търсим резултат, защото в случая, пак доколкото знам, парите следват студента, и до голяма степен това опорочава системата и много голяма част от университетите произвеждат безработни, които имат дипломи. Така че тук трябва да търсим много близка връзка с бизнеса. Аз имам информация повече от 10 години, че бизнесът има недостиг на много кадри. И това е нещо, което ние от "Български възход“ искаме да направим възможно – да скъсим разстоянието, контактът да бъде все по-близък между хората, които управляват, гражданите, съответно бизнеса, защото бизнесът е част от всички граждани. И това е една от нашите основни цели. Тъй като през последните години, за съжаление, се скъса връзката между управляващите и гражданите. Гражданското общество може би трябва да бъде по-активно. Ние видяхме всъщност, че преди 2 години то се активизира. Така че този процес трябва да продължава и със сигурност ще даде положителни резултати.

В момента екипи на правителството правят обиколки из страната в представяне на проектите от Плана за възстановяване и устойчивост. Какви са вашите впечатления? Тези проекти отговарят ли на очакванията, на изискванията и на нуждите на малкия и среден бизнес в страната, към когото те трябва и да бъдат и насочени?

Моето впечатление е, че голяма част от малкия и среден бизнес след двете години КОВИД истерия и тежките финансови резултати в следствие на тази ситуация, е изчерпил възможността за съфинансиране. Свидетел съм на много проекти, които отпадат просто, защото малкият и среден бизнес са на колене, и той няма възможност да съфинансира, дори и с 40%. Колкото и да са изглеждащи отстрани интересни тези проекти, когато бизнесът е на ръба на фалита, няма как да се възползва от тях. Така че според мен трябва да се преосмислят голяма част от тези мерки и да бъдат направени така, че да са от полза на бизнеса.

Казвате да се преосмислят, но как?

Това е въпрос на анализ. Значи, нещата в света се движат страшно бързо. Виждаме, че има галопираща инфлация, проблеми с цените на газ, на ток. И когато държавата се движи стъпка назад, това винаги е проблем. И пак опираме до комуникацията, която трябва да бъде постоянна, срещите не трябва да бъдат постфактум, а трябва да станат преди това. Може би правителството се опитва да прави добра стъпка в случая, но може би е малко закъсняла, за съжаление.

Знаете ли, бяхме изненадани от информацията, която дойде от ООН, от информация, с която става ясно, че ООН изважда страната ни от класацията на развитите държави, вече сме зад Албания, Сърбия, Черна гора и Грузия и сме в компанията на Гранада, Барбадос, Антигуа. Този ход изненада ли ви? Справедлив ли е към нас?

Според мен, това е нещо, което е нормално. Знаете, че ние бяхме мисля, че 110 държава в класацията за медиите доскоро, ако не сме и вече по-назад. Така че това е в следствие на корупцията, за която знаем,  какви огромни размери доби в България, и това, че сме се превърнали в бананова република, според мен, не е учудващо. Точно затова ние от "Български възход“ смятаме, че трябва да обединим всички българи, които имат таланти, които мислят и са готови да работят за България, защото представете си, че ние сме в момента, всички ние българите сме в една лодка, която е в бурен океан, и всички сме заедно в тази лодка без значение сини, червени, зелени, оранжеви, всички сме в тази лодка. И никак не е без значение, кой ще управлява лодката. Защото освен това, което казахте, със сигурност вие знаете какво се случва между Гърция и Турция. И в момента върви едно такова мнение, че този парламент щял да бъде къс, нямало смисъл да се гласува, което е изключително несериозно. Защото ако пътувате в автобус за една или две спирки, няма ли да ви интересува кой кара автобуса или в автобуса дали има шофьор изобщо? Така че тук опираме наистина до позицията, която ние като българи ще заемем, и от тази позиция ще зависи ние в каква България ще живеем занапред, и по-нататък къде ще бъдем в подобни класации след 5 години, живот и здраве. Ако мислим за нашето общество, за нашите деца и внуци, трябва да се движим по-нагоре в тези класации, а не да изпадаме.

Вие сте водач на листата на "Български възход“ в Шумен. Какви са най-сериозните и нетърпящи отлагане за решение проблеми в областта?

Шуменска област не е изключение за малките и средни общини в България. Основният ни проблем в момента, с който се сблъскваме, е здравеопазването. Основната болница, която имаме в Шумен, е претоварена, защото малките болници около Шумен са или пред закриване, или със затихващи функции, и всички болни и включително и спешни случаи се насочват към МБАЛ Шумен. Подобна е ситуация не само в Шумен, но доколкото разбрах и в Благоевград, и в други областни градове. Така че това е нашият основен проблем в случая, който засяга всички – и бедни, и богати, без значение от която общност са религиозна. Така че това сме го поставили като основен приоритет. Другият е естествено привличане на млади хора, подпомагане на семейства с 2 или 3 деца. Но това е нещо, което става по-бавно. Така че по-скоро за демографския  проблем, с който са сблъскваме в цяла България, мислим, че е най-добре да бъде решен чрез облекчаване на начина на влизане на българи, които са имигранти или от българските общности в България било за обучение, било за работа. Това е най-бързият начин, които други държави, които са имали подобни проблеми преди десетина години, са успели да си решат демографския проблем. Така че това е другата посока, в която ще работим. И имаме такива други текущи проблеми с инфраструктурата, с градския транспорт на Шумен, които може би не е добре да занимаваме националния ефир с тези дребнотемия. Но това, за което доколкото разбирам и е важно на национално ниво, е здравеопазването.

Аз много ви благодаря за тази среща, г-н Кърджиев. Желая ви успех в кампания и също така желая и до нови срещи вече в парламента.

Благодаря ви. И гласувайте с № 15 за разум и баланс в нашето общество.

Цоня Събчева