Румен Петков, лидер на политическа партия АБВ, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“  "Това е България“

Организацията на обединените нации (ООН) извади България от класацията на развитите страни и вече сме зад Албания, Сърбия, Черна гора и Грузия. Това показва индексът на човешко развитие на организация. Чрез него се измерват и характеристики на благосъстоянието, икономическия растеж, продължителност на живота, достъп до образование, лични доходи. Фактът, че се докарахме да бъдем в една компания с Гранада, Барбадос, Антигуа, Северна Македония, дори с Украйна, в която от 7 месеца се води война, едва ли може да ни радва. Как го постигнахме този феномен да изпаднем от групата на най-високо развитите държави в тези след тях? Това вероятно изисква голяма доза изобретателност и способност. Тук е добре да поясним, че индексът на човешко развитие на ООН се проследява от 1990 година насам и се представя всяка година по това време. Тоест, до миналата ние сме били сред най-високо развитите, сега вече сме опашката на опашката. Защо вместо да излезем от тунела, навлизаме все по-навътре в него? Питаме нашия гост лидерът на политическа партия АБВ Румен Петков. И какво се оказа, г-н Петков, ние сме в една компания с Гренада, Барбадос, Антигуа – държави, които много от българите едва ли ще ги намерят на картата?


И които вероятно също не се гордеят, че са с нас в една компания.

Защо?

Това е резултат от повече от 10-годишни усилия, както вие деликатно се изразихте. Защото ние имаме една отровена обществена атмосфера, отровени човешки взаимоотношения – при нас омразата доминира над всичко и практически над всички, почти всички хайде. Ние имаме насадено усещане, че някой друг трябва да вземе решението вместо нас. Ние трябва да чакаме някакви началници нещо да ни кажат, да вземат решение България какво ще си купува, от кого ще си го купува. Вие пропуснахте, че в критериите влиза достъпът до здравеопазването. И докато темата, че болниците не могат да бъдат търговски дружества е само въпрос на предизборни дебати, а не на управленски, законодателни и изпълнителни политики, няма как да не бъдем в това положение. Така че отговорът трябва да започне: откъде тръгнахме и защо допуснахме да сме тук, бидейки член на Европейския съюз и член на НАТО? Ако някой от вашата аудитория може да каже друга кауза, която да е обединявала нашето общество след влизането ни в тези две семейства, той трябва да е достоен за сериозна държавна награда. Защото ние загубихме каузи, загубихме чувство за достойнство, ние загубихме чувство за национална принадлежност. Така че това са много, много смущаващи въпроси. Ние минахме през периода да вадим ли Ботев от учебниците, ние сме в състояние на, казвам го с голяма болка, на тежък морален срив, да не говорим за морална деградация. И днес получихме оценка, която допълнително огорчава живота ни, но която не считам, че някой може да опровергае. Казвам го със съзнанието, че участвайки активно в политическия живот и аз имам отговорност за това, което чухме от ООН, но което ние виждаме всеки ден. Ами преди години през 2019 година, ако не греша, двама старци умряха от студ в Кнежа. И тогава, казвам го още веднъж – с болка, обществото някак си не чу, не разбра. Защото не представляваше и медиен интерес. Днес не разбираме ли, че много възрастни хора, които с усилие влачат живота си по нашата българска земя – няма да могат да си платят парното, няма да могат да си платят тока, няма да могат да си купят хляба, защото и той скочи неимоверно. И всички тези неща ние ги подминаваме, замеряйки се с едни или други квалификации, а същевременно не търсим отговорност от тези, които имат пряка днес доказуема вина за провалени проекти, в които са вкарани огромни пари, които са европейски средства.

Г-н Петков, обаче в предишното правителство вие бяхте коалиционен партньор от коалицията "БСП за България“, която пък беше коалиционен партньор в правителството. Защо тази коалиция не можа да направи приемливо управлението?  И защо беше съставена всъщност на гърба на енергетиката, за да говорим седмици наред и ще продължим да говорим за кризата в газовите доставки, за непосилните цени на бензина, които ту се качват, ту намаляват, но така или иначе си остават високи, за намаляващи възможности за отопление, за растящи цени на стоки и услуги заради енергоносителите? Защо?

Аз не знам аудиторията, дава ли си сметка, колко правилно формулирате въпроса. Коалиция на гърба на енергетиката. Това е единственият въпрос, по който нямаше спорове. Да сте го чули така формулиран въпроса в други медии? За съжаление казвам: не. А тук зад този въпрос се крият редица отговори, които са прокурорска работа. Сега слушам, как със зоологически ентусиазъм ни обясняват, че  може би ще се издаде Акт 15 за един газопровод, който трябваше да е готов на 1 януари. И за един газопровод, за който след 1 януари трябваше да наложим санкция на изпълнителя от 90 000 евро на ден. И отишлото си правителство, ние писмено сме информирали нашите партньори от БСП, кои са за нас абсолютно неприемливите неща. Едното от тях, разбира се, е енергетиката. И няма как да се продължи в тази схема, и нашето място не е в тази схема. Но нито правителството на Кирил Петков наложи санкциите, нито създаде предпоставки да бъде завършен газопроводът в що-горе приличен порядък. Нещо повече, днешното служебно  правителство каза, че отиват към Акт 15. За информация на нашата уважавана аудитория трябва да кажа, че съвременното строителство на газопроводи е свързано с два оптични кабела – единият е в траншеята на газопровода, другият е до. Единият кабел не е прокаран. Тези, които дадат Акт 15, незабавно трябва да бъдат арестувани. Защото ролята на тези два кабела е да гарантират в пункта пълния контрол върху налягането, върху наличието на газовото, върху не дай Боже, пробиви в тръбопровода. Сега ще опънат някакъв съпътстващ кабел, който не е предвиденият по проект. А с въвеждането на Акт 15 се предоставя съоръжението на възложителя, тоест, на българската държава. И да разбираме ли, че този, които подпише Акт 15,  става главен ответник в престъплението. Това нещо не смути никого в предното Народно събрание, не само управляващата коалиция. Да сте чули ГЕРБ, "Възраждане“, ДПС по темата? Единствените говорители на тази тема сме ние, и бяхме достатъчно съзнателно последователни и методично недопускани в ефир, за да не кажем тази горчива истината. Единственото нещо, което остана в съзнанието на хората, е, че премиерите на България и Гърция въртяха едно колело като детска играчка, от което разбира се не последва нищо. Второ, парламентът и под наш натиск създаде комисия, която да оцени отношенията ни с "Газпромекспорт“. През целия период ние купувахме руски газ през посредници, което го оскъпяваше с 25-30%, и направихме неколцина много милионери. През целия период се източваше газовото хранилище в Чирен. Аз съм вадил справката пред публиката за това, че се извършват сделки за по 3 секунди. Румен Овчаров говори на тази тема многократно. Разбира се, прибраха ни двамата от ефир, търговията от Чирен продължи, ставаха някои хора много богати – не ги знам кои са и не е моя работа. Но всичко това, за което говоря сега, е работа на прокуратурата. Защото ние сега си говорим, замеряме се за газа кой, какво, кога, как, а за ноември и декември практически освен азерския газ ние друг нямаме. И трябва да си дадем ясна сметка, какво може да последва и за индустрията, и за бита. Но това са много тежки въпроси, които не бива да допускаме да бъдат опростачени в политическото наговорване сега по време на кампанията, а трябват ясни, категорични институционални решения. Едното, разбира се, на правителството – да възстанови диалога с "Газпромекспорт“. Казвам, за да се знае, това е изключително трудно, защото ние съумяхме да изговорим, да изречем много неща, които вероятно няма да бъдат забравени скоро. И служебното правителство е изправено пред огромен проблем. И то трябва да получи съдействие и от обществото, и от политическите сили, и от президента. Но всичко останало е прокурорска работа. Аз го казвам, за да сме наясно ние, като политическа партия АБВ, говоря спокойно, защото не сме регистрирани в ЦИК, и имаме разбира се своите ангажименти и отговорност в кампанията, сме сезирали прокуратурата за тези проблеми. И аз много се надявам да има една решителна намеса, която действително да покаже, че корупцията е нещо, което е абсолютно неприемливо за нас, защото тези схеми с газа, строителството на Комотини-Стара Загора, това всичкото е престъпление. И сега, ако ние не разберем, че забавянето на изграждането на "Белене“ има катастрофални последици, значи ние всъщност не сме в състояние да идентифицираме националния си проблем и решението, което е обвито с няколко чувала найлон. Ние вече не говорим за първи и втори реактор в "Белене“, а говорим за 4 реактора – два в "Белене“ и два в "Козлодуй“. Колкото повече бавим стартирането на изграждането на двата в "Белене“ и процедурата по двата в "Козлодуй“, толкова по-престъпно се държим към нашето общество и икономиката. САЩ преди месец и половина в Сената взеха решение да изградят почти такива мощности, ядрени имам предвид, с каквито разполагат в момента. Китай взе решение за удвояване, Германия взе решение да възстанови някои от централите, които закри. Едно от големите престъпления на Германия към европейската енергетика е спирането на ядрените централи, защото това повлия на цената на тока в цяла Европа – ние сме единен пазар. И сега ние плащаме щуротиите на немското правителство. И тези неща трябва да се кажат ясно, защото иначе действително идиотски идеи, като да раздаваме таймери на населението, което да се къпе 5 минути в седмицата, нали разбираме, че това е много ярко доказателство, че имаме тежка психическа депресия в Европейския съюз? Вместо да намерим решението, ние унизяваме стария континент, унизяваме Европа. Какво означава да се изтъпани някакъв фактор и да каже: "Аз предлагам да ходим без вратовръзки, за да не си цапаме много ризите.“? Този човек трябва да бъде освидетелстван на часа. Или пък другия: "Ще се къпем по-бързо и по-рядко“. Ама вие като искате въобще не се къпете, само че не карайте и нас да бъдем потърпевши от вашата интелектуална и управленска немощ. Фон дер Лайен единственото, което успя, е да продава ваксините, които произвежда мъжа й. Нима това не се вижда? Нима не се вижда, че тази женица мястото й е другаде? Тя може да налага санкции каквито и колкото иска, защото месечно взема 30 000 евро заплата. Тя може да си плати всичко. Бай Пешо от Кнежа и бай Тошо от гара Левски какво ще платят? Съжалявам, че говоря така гневно, но положение, до което докарахме Европа, както президентът на Турция съвършено основателно каза: "Европа жъне това, което пося“, действително е възмутително.

Г-н Петков, а намира ли сега, според вас, служебният министър верните стъпки за решаване на енергийната криза?

Аз не мога да кажа намирали или не намира, защото не съм в течение на всичко, което се прави. Аз имах разговор с един действително солиден фактор в Руската федерация г-н Андрей Климов – председател на Комитета за недопускане вмешателство на скрити сили в Русия, зам.-председател на Комисията по външна политика на Съвета на федерацията, и пак казвам, впечатлението ми е, че решението е за възстановяване нормализиране на диалога с "Газпромекспорт“, като с изключение на още 3 държави в Европа, всички останали запазиха. Не искам да давам примера с Унгария, които и увеличиха доставката си за газ в следващия стратегически договор, който подписаха. Просто, не мога да преценя. И всичко, което мога да кажа сега, ще бъде спекулативно, а не е редно в тази ситуация, в която правителството наистина е поставена в много тежко положение. Ние толкова ли не можем да видим, че Украйна получава руския газ всеки ден, че Украйна транзитира руския газ за Европа всеки ден? И този наглец Зеленски ни размахва пръст, външният му министър идва тук да се кара на парламента, на правителството: "Спрете веднага да купувате руски газ“ – ами спрете вие, бе тарикати. Защо не спрете преноса? Защото "Газпромекспорт“ плаща всеки ден за следващия ден, и Украйна прибира парите без всякакво притеснение. Така че тези двойни стандарти, тази нелепост в общото ни поведение действително води до процеси на деморализация в Европа. Германия, Великобритания крият огромните протести, които заливат големите им градове – ще ги крият до време.

Вие имахте заедно с лидера на коалицията "Български възход“ Стефан Янев среща с представители на Българската стопанска камара, с Асоциацията на индустриалния капитал в България, с Българската търговско-промишлена палата. Тоест, с представителите на българския бизнес. Заедно какъв път видяхте за излизане от кризата?

Във всички случаи трябва да се продължат мерките за подкрепа на нашата икономика. Аз не знам, даваме ли си сметка през последните 3 месеца, да не кажа голяма дума, почти се удвои цената на еленергията, отиде над 830-840 лева на мегаватчас, докато преди 3-4-5 месеца варираше около 400. И ако не продължат мерките за подкрепа, ние всъщност ще направим така, че ще убием икономиката си. Ние и сега в момента имаме много тежки проблеми с торовите заводи в Димитровград и в Белене. Ние имаме с циментовите заводи, стъкларските заводи, комбината за цветни метали в Пловдив. Казвам тези, у които проблемите са най-ярки. Аз разговарях с представители на този специфичен бранш от химическата индустрия, те са откровено обезпокоени не само от състоянието на заводите, въобще от невъзможността в момента да се гарантират торовете за есенната сеитба. И министърът на земеделието трябва да види този проблем много бързо, не знам доколко сме в състояние да го решим. Защото основният ни източник на газ за производство на торове, където газът отива на около 80% от суровината, беше Русия. Ние хубаво налагаме санкции, само че освен тежкият провал на делегацията, която ходи в Украйна, защото там се говореше, как ние ще станем център за износ на украинско зърно, ние станахме пазар за черна търговия с украинско зърно, от което пострадаха нашите зърнопроизводители, щяхме да внасяме евтин тор – как си го представят пък тези, които го говориха? Д-р Николай Михайлов би могъл да даде по-сериозни разяснения от мен. Но от 1 700-1 800 кораба със зърно, които бяха изкарани от Украйна, 2 са отишли в Африка. Нали шефът на ООН беше изключително загрижен за африканския континент? Два – нищожно количество. Всичко останало отиде в Западна Европа. Тоест, ние лъжем себе си и после някой бил правил неверни внушения. Гледали ли сте САЩ какви огромни пари са излели в няколко медии, да не ги споменавам кои са, огромни. Една група вестници – 8.5 милиона лева, други групи, не знам още колко… За медийната среда в Северозападна България са похарчени огромни пари. Аз не знам, какъв е видимият резултат от тези пари за медийната среда в Северозападна България. Казвам го, за да е ясно, че имаме хора, които се продават без оглед на предоставената цена, но продавайки се, те са съпричастни, съучастници преки в отварянето на атмосферата и в генерирането на напрежение на абсолютно неверни информации.

Г-н Петков, не мога да не ви попитам за дебата, който се разрази след участието в честванията по случай 137-та годишнина от Съединението в Пловдив, където на трибуната зад българския президент застана руския посланик Елеонора Митрофанова. Какво е вашето отношение? Там ли й беше мястото, защото излязоха вече много, включително и официални позиции, че не?

Според мен, на нас ни убягва нещо друго – посланик Митрофанова дойде да ни поздрави с един от най-големите празници на България – Съединението, и дойдоха още няколко посланика: посланикът на Сърбия, на Казахстан. Казвам тези, които съм видял и с които съм се ръкувал. Ние не видяхме, кой не дойде да ни поздрави. Не дойде да ни поздрави посолството на Великобритания, на Испания, на Франция, на Италия. Те не уважиха един от най-големите ни национални празници. Ние не се смущаваме от това, да не кажа дразним, защото те са от началниците, тези, които някои от нашите политици копнеят да ги щипнат по бузките. Аз примерно съм, честно казано, раздразнен от това, че те не зачетоха празника ни. А площадът беше препълнен. Много силни речи произнесоха и кметът  на Пловдив г-н Димитров, и президентът Радев. Но тези държави не почетоха нашия национален празник, един от големите, повтарям още веднъж, Съединението на България. А ние се впечатляваме от това, че някой дошъл да ни поздрави с празника. Кой как е подреждал трибуната, не зная. Но когато идват да те уважат с празника ти, елементарното човешко усещане е да изпиташ благодарност за това, че някой е уважил твоя празник без да иска нищо от теб. И пак е човешко усещането на неудобство, на обида, че такива, които претендират, че сме едно семейство, че са участвали в събитието преди 137 години, за тях то да не съществува. За мен това е по-големият въпрос от този, кой е дошъл. Защото понякога отсъствието казва много повече от участието.

Ползвам възможността, че сте наш гост, за да ви попитам и за корупцията в МВР. Вие бяхте министър. Стана ясно, че 40 полицаи са действали в полза на Семерджиев. Това е татуираното момче, което уби две момичета на тротоара и избяга.

Голяма трагедия. Ако е свършена прецизно работата – поздравления за вътрешна сигурност. Но ние трябва да се върнем и малко назад, защото ние съпреживяваме една трагедия в зависимост от нейния мащаб, и тя някак си с времето отшумява. Ние не си задаваме въпроса, какво се прави през последните 10 години по линия на превенцията? Ние постоянно обсъждаме законодателни идеи за увеличаване на наказанията. Добре. В училищните програми проблемът съществува ли? Ние колко теста правихме в продължение на тези 10 години, за които говоря, месечно, седмично, дневно за водачи, употребили наркотици? Трябва да ви кажа: нищожна бройка. Аз говоря за проблема с наркотиците, и сме организирали и конференция и в Благоевград, и в София, и в Плевен, и в други градове, защото това е огромен проблем. Но държавата, институциите го подминаваме в продължение на десетина години. И сега, понеже трагедията е огромна, като отнемането на човешки живот по такъв начин уродлив няма как да не възмущава. Но това не трябва да ни пречи да се върнем в годините назад и да видим, какво е правила държавата, за да се противопоставя на тези уродливи действия. Повтарям още веднъж: превенцията е голям въпрос. Аз смея да твърдя, че 2005-2006-2007 година стратегията полицията в близост до обществото, която не знам защо след това беше загърбена, даде много сериозен резултат. Неслучайно ние бяхме водещи при приемането ни в Европол с Румъния. Неслучайно на България не бяха наложени предпазни клаузи. Защото имаше методичност, защото още министър Георги Петканов, светла му памет, въведе редица ефективни стъпки и действия, и в крайна сметка имаше резултат. Ние имаме стремежа и бяхме започнали да го реализираме полицаи да влизат в училищата, да разговарят с децата, да разговарят със средношколците. Това някак си отиде в забвението, като нещо ненужно, като нещо, което ей сега не ни е толкова важно. Хубаво, сега не ни е толкова важно, и стигнахме до тази трагедия. Не казвам, че превенцията ще предотврати всички трагедии, но ролята на държавата трябва да бъде видяна и да бъде оценявана, включително с тежки и негативни краски, каквито заслужават в този сектор.

Говорите за превенцията  и за ролята на държавата, г-н Петков, но какво значи 40 полицаи да бъдат чадър на един престъпник? 40! Ами като вземем целия криминален контингент и над всеки сложим по 40 полицаи, то няма да останат служители в МВР, които да не са ангажирани.

Вижте, голямата част от служителите на МВР са достойни и почтени хора. Аз не бих нападал по този начин всички служители. Но това действително е тежък проблем. И този тежък проблем има своя генезис, защото всеки от тези служители е имал ръководители на районното, на дирекцията, в министерството. И сега ще хвърлим всичко върху тези 40 служители без да си зададем въпроса: какво прави вътрешната сигурност през последните 10 години специално по този престъпник? Нямам колебания да го наричам по този начин. Какво са правили шефовете на РПУ-атата, на дирекциите? Вярно е, те не могат ежедневно да контролират всичките си служители, но тук случаят е повече от емблематичен. Така че ако фокусираме нещата върху тези 40, ще направим поредната грешка в този грозен умопомрачителен сериал. Вижте, ние пропускаме един друг въпрос: мигрантите.

Това е също проблем, ставащото на границата.

Г-жа Фон дер Лайен предлага да дадем на Украйна още 5 милиарда евро. Това означава, като гледаме на глава от населението, храбра България да се включи с 40 милиона. А какво правим с тези, на които бяха отнесени къщите в Карловско и Пловдивско? Значи, за тях няма, но за другите има. Какво показваме на собствения си народ. Аз 2 години говоря, че подценяваме проблема с бежанците на турско-българската граница. Преди месец някъде бях в Бургас – за един ден бяха заловили 300 бежанци от Афганистан. Е, ние няма ли да попитаме нашите братя американци: вие седяхте 10 години в Афганистан, събрахте си чуковете, само че гостите от Афганистан идват при нас. Колко бежанци в следствие на тъй шумно прокламираната Арабска пролет отидоха в САЩ – нула, във Великобритания – нула или близка до нулата число, в Европа – милиони. Значи, докато Европа не се научи, имам предвид Европейската комисия, европейските институции, да защитават нашите европейски интереси, нещата няма да се оправят. По-лошо, те ще стават все по-ненужни Европейската комисия и институциите в очите на хората. Аз неслучайно повтарям постоянно – Фон дер Лайен може да налага всякакви санкции с нейната заплата от 30 000 евро, бай Пешо не може да ги понесе. И това трябва да се види и да се разбере.

И на финала да ви помоля за кратък отговор: оптимист ли сте за съставяне на правителство след 2 октомври, и ако не успеем да го направим и тогава, какво следва?

Ако не успеем да го направим, става изключително лошо. Това означава, че парламентът ще изпълни една единствена задача – да приеме бюджета за догодина. И много неща, които са прекалено наболели, отново ще бъдат отложени във времето. Но ако направим грешно правителство, под егидата на "това е националното спасение“, "на нас ни е нужно правителство на всяка цена“, мисля, че може да стане още по-лошо.

Цоня Събчева