Калоян Паргов, член на Националния съвет на БСП и председател на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ), в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Г-н Паргов, кои са последните идеи и национални политики, които сте обсъдили в СИНПИ, чийто председател сте вие?

Последно от август насам имахме едно общо публично събиране, както и дискусии, и се очертаха три важни въпроса за държавата и цели, които ще преследва СИНПИ. На първо място е демографският проблем, демографската криза, която стана вече известна като тема, тъй като тя има отражение във всяка една от експертните сфери на нашия обществен и политически живот. Говорим и за регионално развитие, и образование, и здравеопазване, да не повтарям тази тема. Втората тема е изключително важна, която стои пред нас като анализ и като търсене на решения, а именно темата за външната политика на България, доколко тя може да бъде независима и доколко България може да се възползва от участието си в различни съюзи през призмата на най-новата ни история, от Освобождението до днес. Говоря и като примери – и като Стамболов, и цар Борис ІІІ, пък и времето на социалистическия период. И третата тема, която беше поставена от социолозите и политолозите, които са част от института, е за бъдещия конституционен модел, може ли да има промяна в конституционния модел, имайки предвид не референдума на Слави Трифонов, който той обяви предизборно, което е свързано с трупане на точки, активи и гласове в кампанията за президентска или полупрезидентска република, а по-скоро запазване на парламентарната република и промени в конституционния модел, свързани например с двукамарен парламент, с повече правомощия и децентрализация в местното самоуправление и т.н. Но разбира се, този месец на вниманието на СИНПИ са изборите и изборният процес, в рамките на което ние вчера проведохме една дискусия с водещи политолози и социолози, както ще имаме и свое социологическо проучване и в рамките на този месец, може би втората половина, ще излезем със свой анализ на политическата обстановка.

Г-н Паргов, как трябва да звучат алтернативните решения на тези проблеми, които набелязахте?

Това, което трябва да стане ясно, е, че има два въпроса и от изтеклата дискусия има два въпроса, които вълнуват българите. На първо място този път не е геополитическият въпрос, макар че той е видимата част на проблемите, с които ние се сблъскваме всеки ден – именно войната, санкциите, енергийната криза, търсенето на газ и търсенето на евтин газ по-скоро, защото газ има, въпросът е на каква цена, а по-скоро последиците от всичко това – именно социалният проблем. И може би в тази кампания основното нещо, което ще даде предимство на една или на друга партия, е търсенето на решение на социалните въпроси. Истината е, че виждаме, че повечето партии, включително и от доскорошната коалиция, се надпреварват със социални отчети и социални обещания. Прави впечатление, че темата на БСП – все пак да засегнем и БСП в нашия разговор, свързана със социалната политика и достиженията на краткото седеммесечно коалиционно правителство като че ли се изземват от коалиционния партньор ПП, което малко или много дразни пък и електората, и избирателите на БСП. Казвам го просто като сметка, като наблюдение от започналата предизборна кампания.

Защото вторият въпрос – геополитическият, има свое стратегическо измерение и то е свързано с друга тема, която също не се вижда чак толкова отчетливо в кампанията, но която вълнува хората, тъй като част от решението на социалния проблем се корени именно в решаването на тази дилема, а именно дилемата война или мир, т.е. търсенето на мира, което е нещо, което част от ключа към решаване на останалите проблеми. Истината е, че тази тема като че ли не се засяга толкова много. Изборите са сведени отново до една политическа логистика, което очевидно, че при липсата на някой нов субект, който да запали надеждите на избирателите, ще сведе избирателната активност като очаквания и прогнози от това, което чухте и от социолозите, до една от най-ниските точки, които сме наблюдавали в последните 30 години, на фона на тази ниска активност, която имаме през миналата година.

А защо се получава това, какво казват експертите?

Това, което казват експертите, е, че поради противоречивото коалиционно управление като че ли надеждата, че младите от чужбина, които ще върнем, ще могат да ни дадат рецепта, решение на всички проблеми, като че ли тя е поувехнала, което разбира се, звучи малко или много страшно, защото темата за образованите българи, тези, които избягаха, отидоха на Запад, да се върнат е тема не от вчера. Тя битува поне две десетилетия като очакване в българския избирател и в българския политически живот. И сега, когато това стана факт, като че ли претърпяхме разочарование. Оттам нататък пък нямаме някой нов субект като ПП, който се появи миналата година, или като ИТН, който избухна малко преди това, разбира се, ако не се брои Стефан Янев, който виждаме, че се вписва в общата политическа картина и засега очакванията, включително и социологическите, не му отреждат някакъв "Уау!“ ефект, който видяхме при такива нови субекти, когато те са се появили – говоря най-пресните от миналата година. Но така или иначе, ако се върнем на темата, това е една прогноза или просто едно насърчаване от страна на експерти на института към политическите партии, които участват в предизборната кампания, а именно темата за мира и войната да стане част от предизборната реторика, защото очевидно, че тази партия, която би защитила мира, би спечелила огромна популярност, като изключим, разбира се, партия "Възраждане“, защото тя поставя въпроса през призмата за НАТО – за Русия, против НАТО – против Русия, съответно, респективно от другата страна стоят партии като "Демократична България“, включително и ГЕРБ, които се опитват да заемат вече една ниша, която до този момент беше окупирана от ДБ и ПП преди тяхното участие в управлението, а именно тази проамериканска позиция.

Но в случая темата не е за или против НАТО или Русия. България е част от тези съюзи и видимо избирателите при каквито и да е свои проучвания и части от прочувания не са имали превес по другата страна – имам предвид за излизане от Европейския съюз или за излизане от този военен съюз. По-скоро темата за мира и войната е свързана с това да се намери трайно решение и на социалния проблем, който очевидно все повече ще тревожи избирателите оттук нататък.

Г-н Паргов, що се касае до състоянието на БСП, на какво се дължат вътрешните кризи в партията към днешна дата и как те пречат на левицата по някакъв начин?

Много правилно зададен въпрос, що се касае до втората част – пречат на левицата, защото БСП не е само партията, единствената партия вляво. Тя е най-голямата, макар и доста свила се като размери. Дължи се на поредица грешки, които бяха допуснати. Аз не бих искал в рамките на тази предизборна кампания да си говорим за грешките, може би те ще бъдат обект след 2 октомври. Но ето и сега, в тази кампания очевидно е, че е построена на една грешна плоскост и конструкция, която не носи нещо положително за БСП, а именно върху антагонизма към президента, респективно служебното правителство, т.е. построяването на една кампания в рамките единствено на тази теза, която единствено те отличава в тази кампания, едва ли ще може да донесе доста ползи. Да, вярно е, че прогнозата е, че ще се върнат част от избирателите от ПП към БСП, включително и към ДБ, което е добрата новина за последните две партии и за БСП, но предвид коалиционното управление, в което участвахме, което не беше никак леко, включително и изпълнено с някои противоречия и несъгласия от страна на електората по темата "Русия, оръжия, износа на оръжия“, скъсването на отношенията включително и с Газпром би разколебало или очаквано е да разколебае част от избирателите на БСП – поне такива са прогнозите на социолозите и политолозите към този момент.

Така че БСП в рамките на оставащите двайсетина дни до края на кампанията трябва да се съсредоточи според мен върху няколко неща. На БСП й приляга, тя го е правила в предходни, отминали години като кампании – дали предизборни или извън рамките на изборни кампании, темата за мира. На една социалистическа партия й приляга да подеме и да развее флага на темата за мира. Правила го е 90-те години при войните в Югославия, което й донесе очевидно немалко популярност и подкрепа, която видимо, ако се върнем в това първо десетилетие на демокрацията, ще го видим изразено и в мнозинство дори в Народното събрание.

Второ да смени плоскостта на стратегията си, свързана с антагонизма срещу президента. И трето, нещо много важно – тъй като машинният вот остана, както беше миналата година, не се промени Изборният кодекс, за да имаме смесено гласуване, остава все още проблемът със страха на част от електората на БСП да участва в изборите, ползвайки само и единствено машини. Социолозите говорят за 15-20% като прогноза, което звучи много и звучи застрашително за крайния резултат, т.е. до края на кампанията трябва да се опита БСП да накара тези хора да се престрашат, помагайки им, обучавайки ги, правейки им показно с демо версии на машинен вот, че няма нищо страшно от упражняване правото си с една машина.

Г-н Паргов, финални думи – какви са очакванията ви за резултата от изборите? Вашите очаквания, а не тези на експертите – вие лично какво очаквате да се случи наесен?

Аз лично очаквам този вот да може да произведе едно правителство, тъй като България има нужда от парламент. В края на годината сме, бюджетната, трябва да се приеме и бюджет на държавата. Има нужда и от парламентарни решения, защото е видимо, служебните правителства, ограничени в своите възможности да реагират и да решават проблеми без парламент. Очаквам БСП да има достойно представяне. Надявам се, че и тези неща, които сега в интервюто си говорихме, аз ще ги споделя в личен план с тези, от които зависи кампанията, за да може БСП да извлече максимума от тази кампания, поредната изтощителна за България и за българите.