Ивайло Калфин, директор на Европейската агенция за подобряване на живот и труд, бивш вицепремиер, бивш външен и социален министър и бивш евродепутат, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".

 

Еврозоната почти сигурно навлиза в рецесия, твърдят коментатори. Наблюдава се задълбочаване на кризата и повишаване на разходите за живот, според управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, която коментира, че Централните банки трябва да продължат да затягат паричната политика, а политиците да се противопоставят на натиска да харчат публични средства по начин, който може да подхрани инфлацията. Според нея, тази година е тежка, но следващата ще бъде още по-тежка. На този фон как изглежда социална Европа? Европейската комисия предложи в сряда 5 спасителни мерки за европейската енергетика – достатъчни ли са и ще проработят ли? Наш гост е Ивайло Калфин – директор на Европейската агенция за подобряване на живот и труд, бивш вицепремиер, бивш външен и социален министър и бивш евродепутат. Г-н Калфин, основателни ли са нашите страхове от драстичното поскъпване, от скока в енергоносителите или се спекулира с техните цени?

Вижте, това, че цените растат не са само страхове, а реалност, която всички ние усещаме. Това, с което се спекулира, донякъде е непрекъснатото насаждане на страх във всяко отношение. Общо взето от правителствата в Европа, включително и в България, отчитайки реалностите, трябва по-скоро да кажат какво ще направят, а не да оставят хората да се плашат от несигурност. Ще преживеем тази зима, така че няма да има проблем. Да, ще има трудности, и тези трудности трябва да бъдат подпомогнати, и това е работа на правителствата, и на Европейската комисия, разбира се, като предлага общоевропейски решения.

Какво трябва да предприемат правителствата в Европа и в частност това, в България, за да можем да преодолеем кризите?

 Като цяло това, което трябва да се случи в Европа, в момента проблемът е свързан с недостига на енергия от една страна, и от друга страна стои  абсолютно изкривеният пазар на енергийни ресурси. Така че първо трябва да се вземат мерки там. Като казвам изкривен пазар, имам предвид, че цената на петролните продукти вече няма нищо общо с войната в Украйна, тя се върна на нивата преди войната в Украйна. В същото време ние виждаме, че цените на петролните продукти за потребителите са в пъти по-високи от това, което бяха. Очевидно, че това се дължи на нарушения на пазара и на спекула и на прекалено високи печалби в някои отношения. И това е и едно от предложенията на Европейската комисия за действия. А по отношение на доставките на газ в Европа, различните европейски страни в различна степен са зависими. България е една от тези, която най-малко използва газ в икономиката си, и въпреки това действително ще има сътресения. И понеже отново ако трябва да цитирам съобщението на Европейската комисия, ако преди войната обикновено Европа е внасяла 40% от газа си от Русия, днес тя внася 9% от газа си от Русия, което означава, че има източници, да, те са на по-скъп газ, и затова правителствата трябва да вземат мерки да подпомогнат тези, които имат най-голяма нужда. Конкретно за България – ние не можем да очакваме да ни подмине тази война, която не ние сме започнали, без някак си да разберем и някой по магичен начин да го компенсира. Това, което трябва да направи правителството, е да се съсредоточи върху подпомагането хората, които имат най-големи трудности да изкарат зимата. Това не го виждаме, между другото, като ясни действия нито при редовното, нито при служебното правителство в момента.



Какво трябва да направят, за да го видим?

Вижте, има мерки като общо намаляване на цените на каквото и да било, примерно на горивата, като насърчават тези на практика, които ползват повече. По същия начин е свързано с цените на електроенергията. Това, което би могло да се направи, е нещо, което от много години се отлага в България, и това е свързано с енергийната бедност – да се изчисли примерно за всяко домакинство колко електроенергия е необходима, не символично, а да може да си затопли стаята, водата и жилището през зимата, и тази консумация да бъде на субсидирани цени. Всяка по-висока консумация, което означава за големи жилища, за големи потребители и т.н., би трябвало да бъде освободена. И другото нещо е, действително в тази ситуация има такива, на които печалбите им растат изключително много. Това са и производители на електроенергия от различни източници, включително възобновяеми, различни петролни компании и т.н.Редно е тази печалба да се преразпредели и да се използва за подпомагане на хората, които имат действително нужда. И в това се състои предложението на Европейската комисия.

Европейската комисия предлага интелигентно спестяване на електроенергия, таван на приходите на дружествата с ниски разходи, произвеждащи електроенергия, призовава за: разпределение на печалбата на дружествата, работещи с изкопаеми горива, на огромните печалби в предприятията за енергийни услуги и те да подкрепят нуждаещите се, за да се справят с нестабилността на пазарите; за горна граница на цената за руския газ. Този пакет от 5 предложения приложим ли е, ще се осъществи ли?

Той ще се осъществи, ако има достатъчно единство между страните-членки. И за мое съжаление, някои страни-членки се опитват сами да се заиграват с Русия, от което не само не си правят на себе си услуга, но общо взето и вредят на всички останали. Това са абсолютно логични мерки. Ще дам пример: всички сме съгласни и виждаме, че цената на газа се увеличава, и то значително. Само че производството на електроенергия и въобще на енергия не е само от газ. Във въпросните супервисоки цени, които имаме в момента, в тях се включват и производители на енергия от възобновяеми източници, и от въглища, и от атомни централи и т.н. В момента те продават на цени, които не са си и представяли, че могат да продават енергия, и трупат огромни печалби. Отново казвам, те не са зависими по никакъв начин от повишаването на цената на газа. Така че е нормално тези печалби по някакъв начин да се преразпределят в обществен интерес, след като не са увеличени производствените разходи. Сигурно тези компании нямат да бъдат щастливи, те ще искат да запазят печалбите си, но тук говорим действително за много ясен обществен интерес. По отношение на тавана на цената на руския газ, тук също има логика. Но тук тази логика ще проработи само тогава, когато европейските страни са единни в действията си. Русия намали значително доставките на газ за Европа и в същото време увеличи не по малко значително печалбите си заради огромните цени, на които продава в момента. Това упражнение е безсмислено общо взето. Никой няма нито интерес, нито намерение да плаща огромни цени за малки доставки, и то несигурни доставки, защото виждаме, че непрекъснато общо взето не се знае, дали ще има газ или няма да газ по тръбопроводите от Русия. Така че поставянето на максимална цена на руския газ за Европа ще постави Русия в ситуация, в която тя да даде предвидимост на европейските консуматори. Това не означава пълен отказ от руския газ, но това означава, че Европа, която е най-големият потребител на руски газ, отказва да подлежи на, то даже не са правят пазарни спекулации, а на спекулации, които се правят изключително с политическа цел от Русия. Отказът на Русия от това нещо, защото се чу и реакцията на руския президент, че няма да има доставки, той използва някакви народни приказки, за да прави сравнения, означава, че Русия ще загуби най-големият си пазар тотално. Това не е в неин интерес. Така че тук действително би трябвало да се намери общ интерес. Ако някой се опитва да надвива над другия – в такъв случай толкова по-зле.

Г-н Калфин, вероятно знаете за дебатите, които се водят в България за доставките за руски газ по договора с "Газпром“ за тази година, не се говори за дългосрочният договор до 2030 година. Мнозина политици изтъкват, че доставките на "Газпром“ трябва да дойдат час по-скоро, да се преговаря с компанията, защото европейски държави, като Германия, Франция, Италия,  вече го правят. Това добра стратегия ли е?

На мен действително ми се ще да видя резултата от тези преговори, защото всички тези легенди, че изведнъж Русия ще започне да ни доставя евтин газ са химери. Това няма как да се случи, нито пък се случва в Германия и в Италия. Виждаме, че в Германия общо взето в момента газът е спрян или поне беше спрян вчера. Днес бяха пусната някакви количества и т.н. Така че там несигурността на доставките и зависимостта от руските доставки не е особено добра. Аз имам силни съмнения, че тези преговори ще доведат до някаква доставка на газ на ниска цена в България, но нека да видим резултата. Това, от което съм изумен, е, че висши представители на държавата вече предварително казаха, че България би загубила евентуален спор в Арбитражния международен съд. Това нещо не се прави просто. Така че нека да видим какви преговори ще водят, но не знам, какъв е интересът на висши държавници да говорят, как бихме загубили арбитража.

Какво трябва да е поведението на нашето служебно правителство, на нашите държавници? Имаме някакво усещане, че те се лутат. Чакахме едни танкери, от 7 дойде един, в момента сме в очакване да заработи през октомври газовият интерконектор, по който да потече газ, за азербайджанския газ разбрахме, че най-рано допълнителни доставки ще получим на пролет догодина. И целият разговор сякаш се върти около ста: колко важно е да го направим с "Газпром“. Обаче както се казва "Газпром“ на сълзи не вярва. Къде е решението?

Да, и освен това не само, че се говори, ами се прави всичко възможно ние да зависим от "Газпром“, защото отказът да се закупят допълнителни количества газ, които уж бяха оферирани, ако не договорени от предишното правителство – аз не съм експерт и не бих искал да влизам в тази тема, но това, което виждам, е, че в цяла Европа хранилищата за газ са пълни над 80%, около 82-85%.

А нашето е на 40%.

Не, на 60% е, доколкото, пак казвам, не съм експерт, но значително е под европейските. Така че не знам за къде отлагаме. Като дойде зимата вече ще бъдем с още по-малко възможности за някакво действие. Отново казвам, аз съм силно скептичен, че от "Газпром“ ще дойдат някакви подаръци за България.

Г-н Калфин, вие сте политик с опит. Знаете, че за четвърти път за година и половина отиваме на избори. Управленската и политическата нестабилност са в основата на сполетелите ни множество от криза и невъзможността лутането какви точно решения да вземем и къде да се спрем?

Ами включително това, включително политическата нестабилност. Тя в никакъв случай не допринася за лесното преминаване през кризите. България ще преживее тези кризи, един ден те ще останат зад нас, но въпросът е, че политиците биха могли да направят по-леко тяхното минаване, не по-тежко. За съжаление, те са изпаднали в някакъв унес, в безсмислената конфронтацията, в липсата на търсене на съгласие. Аз не виждам по коя точно тема даже и след тези избори ще има някакво съгласие, за да се сформира правителство. Според мен, това е безотговорно поведение по отношение на българските граждани, и то от всички партии.

Много хубава е вашата метафора – политиците са изпаднали в унеса на конфронтацията.

То е очевидно, аз не виждам нищо друго в политическия диалог в България.

България не успя да придвижи нито Плана за възстановяване, нито оперативните си програми. Като краен резултат 60 милиарда сякаш остават мираж. А това защо го допуснахме, какво е вашето обяснение?

Те все още не са мираж, има някаква реалност поне за част от тези пари, но все повече намалява възможността ние да ги усвоим изцяло, докато в същото време всички останали държави в Европейския съюз действително променят икономиките си и след няколко години ние ще ги видим много по-напред и България още по-изостанала. Какви са причините? Самият план, който готвиха, за възстановяване, го готвиха 4 правителства: служебни, редовни, всякакви такива, писаха, дописваха, връщаха, изпращаха, в резултат на което ние бяхме последни, не, предпоследни преди Нидерландия, само че Нидерландия да не я мислим, тя е доста по-подредена държава от нас. Късно го предадохме, закъсняхме много с проектите. В него има някакви проекти, които не са ясни, има значителни реформи, които са свързани и със съдебната система, които често да ви кажа не знам кога ще се приемат от редовен парламент. Да напомня, че срокът за сключване на договори за тези пари е краят на следващата година. В смисъл, ние каквото и да направим, трябва да си пуснем процедурите, те да се довършат, да се оспорват и т.н. и да сме сключили договорите до края на другата година, а аз имам дълбоки съмнения, че това нещо може да се случи. Сигурно част от парите ще усвоим, голяма част няма да усвоим и ще върнем, и в крайна сметка ще видим другите страни много по-напреднали, използвайки умно тези пари, отколкото България.

На фона на всички събития, които коментирахме – кризи, войни и т.н., как изглежда социална Европа и разбира се, в нея и социална България? Лесно ли се прави в момента социална политика? Възможна ли е социална политика по време на кризи и как тя трябва да изглежда?

Социална политика винаги е възможна, особено в криза. В момента в цяла Европа социалната политика е не само в криза, но и в кризисна ситуация. Тя е изцяло пренасочена към хората, които имат най-голяма нужда. Отново ще напомня, не Европа предизвика войната в Украйна и повишаването на цените на енергоресурсите. В никакъв случай не може да се обвиняват европейските граждани и европейските столици. Но така или иначе, ние сме в тази ситуация и с нея по някакъв начин трябва да се справим. Виждам в доста страни, че се вземат много солидни мерки за подпомагане на гражданите. Бих дал като пример и Испания, Гърция, това, което виждаме, че се прави в няколко скандинавски държави, виждам в Ирландия, където агенцията, в която работя, какви мерки се вземат. Всички се притесняват от нарастващите сметки за енергия, но държавната подкрепа действително работи, социалната солидарност работи много активно. В кризисна ситуация няма как да се мине през този период без някак си да го усетим, но предотвратявайки това, с което започнахме разговора – едни да трупат огромни печалби, докато другите едвам преживяват.

Кое е разковничето за социалната солидарност?

Разковничето е обществото да разбере в един момент, че сме в една лодка и че не може на всеки еднакво да се помогне и да се компенсира. Трябва да се стараем да не се увеличават до безкрайност неравенствата, които има, и всички да се стремим да помогнем на хората, които са с най-големи трудности. Ние в България обикновено казваме "Ние сме най-зле“ и като че ли най-обичаме с това да си живеем – че ние сме най-зле.

Едва ли не се гордеем с нашето "най-зле“, което е безобразие, г-н Калфин.

Да, да, ние някак си не само сме свикнали с тая мисъл, но сме си я приели като част от живота. Не е така. Ако излезем от Европа, ще видим държави, в които много по-трудно се живее, отколкото в България, и които са много по-солидарни. Затова трябва да помислим, и то със самочувствие, какво можем да направим така, че да подпомогнем тези, които са в най-тежка ситуация, и да изведем държавата си от тази криза. Тя нито е първата, нито ще е последната.

Пазарът на труда в кризата как изглежда – доколко, той ще бъде ударен и в какъв процент? Очаква ли ни стагфлация?

Пазарът на труда в момента не е засегнат, даже обратното – в момента има рекордно ниска безработица. Заплатите растат и това, между другото, е една от причините за инфлацията. Разбира се, не трябва да се обвиняват само доходите на хората заради високата инфлация. Така че в момента няма проблем с пазара на труда, но високата инфлация води до увеличаване на лихвите и ние виждаме, че това нещо се случва. Даже сега се чака следващо заседание на борда на Европейската централна банка и сигурно ще бъдат допълнително повишени лихвите. Това е лекарството срещу високата инфлация. Само че високите лихви означават, че трудно се връщат вече заеми и държавите ще започнат да отделят много повече пари за изплащане на взетите заеми, вместо да ги насочват примерно към социална политика или компенсация. И много компании ще изпитат затруднения. Така че може да се очаква, че на пазара на труда ще има сътресения, че ще има увеличаване на безработицата и отново, това не е нещо, което сега се случва за пръв път. Има инструменти, които трябва да бъдат готови така, че да не се изненадваме после на това, което се случва. Има какво да се направи. Включително и по време на локдауна ние видяхме – безпрецедентно е това през последните две години затваряне на цели сектори, на цели икономически сектори, и въпреки това, тази криза по отношение на производството, на брутния вътрешен продукт в цяла Европа се преодоля за по-малко от година. Така че не трябва да гледаме някак си фатално, като на някакъв огромен проблем, по-скоро спокойно трябва да се вземат мерки, да се подготвим. Да, ще има увеличаване на безработицата, да, ще има хора, които ще имат нужда от подпомагане, защото ще изпадат от пазара на труда. Това ще бъде временно и на тях трябва да се помогне. За мен проблем са тези, които са трайно извън пазара на труда. В България има доста такива, които не се водят официално на работа, които не плащат осигуровки, които по никакъв начин не може да ги обхване и социалната система. Като дойде криза, те изведнъж осъзнават, че понеже не са правили осигуровки, или поне върху пълните си доходи, те нямат и съответното подпомагане и това не е в интерес на тези хора.

Казахте за инструментите в такава ситуация. Те в кого са: в ръцете на държавите или на Европейската комисия?

За Европейската комисия и Европейския съюз въобще социалната политика не е силата. Европейският съюз е създаден около търговската политика, икономическата политика. Предприемат се социални мерки. Между другото, една от най-силните програми беше точно по време на КОВИД – подпомагането на запазване на работни места. Помним тези субсидии, които даваха – 60:40 и т.н., на работодателите, за да запазят работниците. Това бяха пари, които дойдоха от Европа, и то от европейската солидарност. Но ние не можем да очакваме, че някой отвън ще ни реши проблемите. Аз мисля, че България трябва да разчита на себе си, с помощта – и такава помощ ще има, разбира се, от европейските институции.

Цоня Събчева