Д-р Петър Москов, лидер на партия Консервативното обединение на десницата (КОД), в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".

С какви нагласи отива на избори Консервативното обединение на десницата (КОД)? Наш гост е лидерът на партията и бивш министър на здравеопазването д-р Петър Москов. Напомням, че КОД е под № 11 в интегралната бюлетина. Д-р Москов, какви са вашите очаквания за резултатите от тези избори? На какво те трябва да сложат край?

Изборите трябва да сложат край на несигурността, на невъзможността да има стабилно и прогнозируемо управление. Съвсем отделен е въпросът, дали резултатът от тези избори ще бъде такъв.

А с какви нагласи тръгва към тези избори вашата партия?

КОД е последователна дясна консервативна политическа партия и за пореден път ние искаме да поставим същите проблеми, същите големи политически проблеми, решенията, които една дясна политика дава на тези проблеми на вниманието с търсене на подкрепа от българските граждани. Неслучайно слоганът, хайде да го наречем мотото, девизът на нашата кампания, на кампанията на КОД за тези избори е: "Гласът на свободния българин“. На пръв поглед на фона на разказите от новините, вероятно и на новините от вашето радио, които са минали преди малко, хората ще кажат: "Добре бе, чакай сега, тук има ток, парно, вода, наводнения, вие ми говорите за свобода“. Това, което ние знаем и ще търсим разбирането в българските граждани, е, че всъщност да си свободен означава да не разбираш какво става, и да можеш да бъдеш манипулиран от хора, които искат да правят това. Ако си свободен, можеш да кажеш, че царят е гол, за Бога. А има за какво да се каже, че царят е гол, именно заради нежеланието ни да бъдем свободни, заради невъзможността да бъдем свободни и в избори, и в преценката си, ние не го констатираме. Ще започна от това, за което вие ме питахте, за смисъла на изборите. Ами то смисълът на изборите е в това – да отидем на избори, да имаме яснота, че ако изберем един, ще има стабилно управление и някой ще трябва да носи отговорност. Имаме вече колко поред избори, в които това нещо не се случва, и трябва ясно да кажем, че причината да се ходи на избори не е партийна битка, не е разказ "не на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле“, а ще има 1% повече от другия и ще се обявя за победител. Защото от това за всеки един от вашите слушатели не следва нищо. Не следва нищо като проекция за това, кой ще гарантира бъдещето на държавата, кой ще гарантира функцията на държавните системи, защото нямаме такава яснота. И ако си свободен, можеш да го заявиш, можеш да изискаш от политическите партии да ти дадат яснотата, какво следва от твоето гласуване. А ако говорим отново за истината да прозреш през свободата си, като става дума за енергийна криза, знаете ли, изумявам като слушам споровете между различните политически партии. Свободният човек знае, че България има собствени залежи на въглища и на газ, и знае, че единственото пълноценното им използване може да ни гарантира ниски цени и съответно енергийна независимост. Това не го говорим, не говорим как да запазим и да развием собствената си енергийна индустрия, базирана на собствените ни ресурси, ние говорим към коя зависимост е по-добре да се прикачим. Абсолютно е ясно за всеки свободен човек, че едновременно ниски цени на енергията, конкурентоспособност на бизнеса, който произтича от това, и сигурност на домакинствата не може да върви заедно с безумията на Зелената сделка, които искат, смисълът на Зелената сделка е изкопаемите горива да са скъпи, за да не ги ползваме. Тоест, трябва да изберем или едното, или другото. КОД казва това, но 90% от политическите партии казват: "Не, не, ние ще вървим и с двете“. Защото истината за енергийната криза лъсна просто по-бързо заради войната. А истината за енергийната криза е, че безумието на зелените европейски либерали доведе до това, че ние станахме енергийно зависимо единствено и само от външни, не европейски, не български източници на енергия. И до какво доведе това? До това Путин да може да натиска или да не натиска копчето да пуска газ. Но за това не е виновен Путин, за това сме виновни ние, че сме допуснали като несвободни хора да ни управляват по начин, по който да ни направят зависими. А всяка от големите теми е свързана с разбирането на свободния човек. Свободният човек знае, че несъстоялият се Преход, разликата между нас и останалите посткомунистически държави, които са напред, а ние кретаме, е в това, че те са откъснаха от миналото, откъснаха се от зависимостта от старата посткомунистическа олигархия, проведоха лустрация. Ние не направихме това и затова днес децата на бившите партийни секретари са днешния икономически елит. И както онези управляваха България при комунизма, така управляват икономиката ни при капитализма. Това са големите разговори, които КОД иска да води – разговорът за свободата и за възможността да застанеш твърдо зад гласа си, независимо от това, че тези позиции те правят малцинство, и да си горд с тях, защото те са верните позиции и са големите решения на големите въпроси. А дали половин или един танкер ще дойде утре на някое пристанище, и дали министър-председателят бившият отишъл днес да копае калта в карловските села, това са разговори за пиар, а не за решенията на проблемите на хората.

Като обикаляте по време на кампанията, има ли чуваемост вашата голяма тема? Как се отнасят хората към нея?

Знаете ли, наистина мисля, че с времето политиките, решенията, които предлага КОД, защото те са последователи и принципни, и ясни решения, те започват да стават чуваеми и разбираеми за хората. Защото във вихъра на злободневието, в който минава всеки един от изборите, а ние избираме бъдещето си, но отмъщаваме на миналото с изборите, голяма част от решенията, които предлагахме, оставаха нечувани. Затова и резултатите на КОД не бяха достатъчно високи, за да може да бъде парламентарно представена сила. Аз виждам как хората полека-полека виждат, че големите проблеми имат нужда от големи решения. Защото когато говорим например за корупция, г-жо Събчева, като тръгнем да разчепкваме къде е генезисът на корупцията, тя е в социалистическата държава, в даващата държава, която генерира процеса на корупция, и в това, че не направихме лустрация. Но стигайки до тези две теми "Демократична България“ и "Продължаваме промяната“ няма да ги артикулират. Нали така?

А защо? Какво е вашето обяснение?

Защото ще останат без коалиционен партньор в следващия парламент. Защото те жадуват техният техния коалиционен партньор да бъде БСП. Когато говорим за големия геостратегически избор на България, трябва ясно да кажем, че не можем повече да бъдем зависими нито енергийно и политически от Русия, защото това е национално предателство. Но ако отново изброените 2 партии го кажат, и стигнат до този извод и направят действията в тази посока, те отново ще загубят коалиционния си партньор, и трябва да обясняват, защо са застанали зад избора на институционалния архипроводник на това нещо г-н президента Радев. С цялото ми уважение към него. Защото тези псевдодесни алтернативи направиха от г-н Радев политически лидер на нацията, нали така, проводникът и петата колона на Русия в България. За да имат чуваемост тези тези, трябва да бъдем свободни вътре в себе си, трябва да бъдем свободни да застанем твърдо на позициите си и да не се притесняваме, че сме малцинство. Знаете ли, това е малко като, ще направя аналогия с навремето, преди 40 години. На времето за първи май всички ходихме на манифестация, нали така, не защото сме обичали да го правим, ами защото така трябваше, така беше, всички така правят. Е, и сега така правят. Сега всички казват, че можем да унищожим енергетиката си в името на някаква зелена утопия, всички казват, че можем да оставим посткомунистическата олигархия да деребейства, но ще го заменим със социални помощи, всички казват, че смисълът от изборите е да преброим определени твърди ядра, и това ни доставя удоволствие, и така отиваме на избори. Ако спрем да правим така, ако спрем да ходим на манифестация, защото и другите правят, а застанем като свободни хора и кажем, че искаме ясна политика за бъдещето, а тя минава през носене на ясна отговорност и през конкретни решения, зад които някой седи, тогава нещата ще се променят. Другото ще бъде от избор до избор и разказ кой е виновен, за да не се е случила отново българската мечта.

Смятате ли, че българинът днес, д-р Москов, е дорасъл като манталитет, като морал, като разбиране, за да приеме кредото, което вие му предоставяте, и което всъщност е ключът към неговото бъдеще?

КОД е основан като защита на огънчето на дясното, като защита на огънчето на правилното, на смисленото, на ценностното. И колкото и да са малко хората, които продължават да вярват в това, КОД е техният глас. Колкото повече ставаме, колкото по-уверени сме в това, че гласът на малцинството не може повече да заглушава гласа на разума, толкова по-бързо нещата могат да тръгнат в правилна посока.

Вие направихте много голям опит от месеци насам да разговаряте с партиите в дясно в борба, в мечта за голяма дясна коалиция, за голям десен блок, който да поеме юздите на България след изборите. Защо не ви разбраха?

Знаете ли, реакцията, която срещнах от ежедневните хора, с които контактувам, които са привърженици на различни политически партии, беше една-единствена, аз не съм чул нищо различно, освен: "Да, това трябва да се направи“. Партийните елити до голяма степен обуславят разделението, в което живеем, защото ги ползват. В конкретика отговорът, който КОД получи на това, защото дясното обединение не фикция, това е решението, което то е предложено от КОД, но то е в главата предполагам на много от хората, които в момента слушат това, което говоря, то е начинът да има мощна политическа сила, която да носи отговорност, и да може да отговори на надеждите и на притесненията на хората за бъдещето. Защото това трябва да бъде резултатът от изборите, нали така? А не въобразена победа на един несретник над друг несретник. Извинете ме за думите, но хората, които карат хората да ходят безкрайно на избори заради собственото им удовлетворение, са някакви нарцистични натури, които не могат и не бива да управляват процеси, още по-малкото държави. Та, от "Продължаваме промяната“ отговориха, че те не са дясна партия, а от "Демократична България“ някак си ясно казаха, че за тях целта е да се повтори формата от предишното Народно събрание. Тоест, "Продължаваме промяната“ ясно казаха, че те са част от някакво ново ляво-центристко обединение, а за "Демократична България“ бъдещият съюз с БСП очевидно е по-висока ценност от смирението, взаимната прошка ако щете, взаимното приемане на грешките, изчистването им в една смислена дясна програма и формирането на общ десен фронт, който да има стратегически цели, а не да има целта да бъде еди кой си номер на изборите. Твърдя, че това силно, мощно дясно обединение, което не се случи преди изборите, е единственият начин България да излезе от спиралата на несигурността и от възможността поредните шмекери да го лъжат на поредните избори с красиви думи и красиви усмивки. И гласът за КОД, освен глас за свободния избор, в следващия парламент може да бъде катализатор за такова дясно обединение на принципни основи. Защото смислените хора, свободните хора знаят, че ако искаме силна икономика и високи доходи, основната пречка за това е социализмът. И основното действие, за да ги постигнем, е да скъсаме със социализма като практика, като икономически постулати и ценностна система. Това е КОД.

Можем да приемем, че създаването на силен десен фронт в управлението на България е нагласата, с която вие отивате на изборите. Така ли?

Да, в следващия парламент гласът за КОД е глас за катализатор на такова дясно обединение. Защото пак казвам, аз съм убеден, че единствено принципно, идеологически обосновано обединение може да има далечен хоризонт, може да си поставя големи цели, но и да отстоява пред големи предизвикателства, външни или вътрешни, за да може да преведем националния кораб през бурите, които вилнеят около нас.

Консервативните ценности, които отстоява вашата партия – те са кодирани и в името й, КОД, се оказаха изключително привлекателни. Ето, сега виждаме, че и други партии, и други коалиции посягат към тези ценности. Коалицията на Стефан Янев със Стефан Софиянки например, "Български възход“, също гледа към консервативните ценности. Това ли е новата мода и вие може би сте първопроходец или един заразителен пример?

Да защитаваш нормата не може да бъде мода, защото смисълът на ясното и консервативното е да защитава нормата от набезите на агресивни малки обществени групи, които тласкат обществото към разделение. Това е смисълът на консерватизма. Наистина, вероятно колкото и да изглежда оксиморон, консерватизмът става модерен, на фона на безкрайно левия и либерален свят, в който живеем, и който не дава отговор на притесненията и на исканията на хората. Но да отворя скоба. Да се прикачиш към нещо, което ти изглежда перспективно и модерно, както правят хората, които изброихте, не означава, че ти си консерватор. Защото това, което характеризира партията и коалицията, в която се явява г-н Янев, за който вие говорите, е абсолютната яснота, постигната в управление, когато си длъжен да даваш решения като министър-председател, че той се явява проводник на руската политика. Да си консервативен българин означава да отстояваш националния си интерес. До момента, в който общият някакъв си политически консенсус, насаден от медии, от политици, от пари, излети в пропаганда, е, че България трябва да бъде наведена в определена посока и спорът е просто в коя посока трябва да бъде наведена, ние не може да говорим за национален интерес и за консерватизъм. Дали продаваш националния интерес за рубли или за долари, няма значение. И в двата случая ти си нищо повече от национален предател. Г-н Янев в началото на войната на ръба на нашата граница зае едностранна позиция в полза на агресора, в полза на Русия и го направи институционално, като министър-председател на България. Извинете, но оттам нататък, дали ще се наречеш консерватор или не, това означава, че ти служиш на чужд национален интерес. КОД е убеден в това, че България има смислено, силно бъдеще единствено като равностоен партньор с другите свободни народи и другите демократи.

Като ви слушам, се замислих как се въртят времената. Вчера отбелязахме 137 години от Съединението. В началото на свободна България, политиците са се делели на либерали и консерватори. Консерваторите са били тези, които са били по-склонни да работят с Русия, докато либералите са били точно обратното – гледали са към Европа. Сега сякаш картината е различна.

Без да влизам в политологически анализ – разбира се, вие сте права за това, – но историята на България е раздирана от такъв драматизъм, точно защото разговорът се е водел насам или натам: на кого трябва да слугуваме. Ние в КОД, колкото и да сме малко, казваме, че ние не можем да бъдем придатък на нещо. Че ние незабавно трябва да скъсаме със зависимостта си от Русия, е ясно. Но освен това, като европейци, защото ние твърдим, че свободният българин знае, че той е европеец, защото е българин, а не защото някой го е накарал да се откаже от всичко, което го прави българин. Та, свободният българин не може да допусне нашият Европейски съюз да се превърне във втори Съветски съюз и не може да има навеждане и в тази посока, защото дали ще се навеждаме пред Кремъл, както правехме години наред или пред Брюксел, е едно и също. България може и трябва да бъде равнопоставен, независим член на собствения си Европейски съюз, съюз на суверенни нации, които знаят собствения си интерес, имат обща външна политика, имат общ единен пазар, имат обща система за сигурност – това, което Европейският съюз в момента не е.

Ползвам възможността, че сте наш гост, като бивш министър на здравеопазването да ви задам няколко въпроса. Одобрена е от правителството Националната здравна стратегия до 2030 г. Министерският съвет е взел решение да я предложи на Народното събрание за приемане тогава, когато то се конституира в 48-я парламент.

Извинете, че ви прекъсвам – виждате ли как в едно изречение изредихте целия абсурд на битието, в което живеем и за което говорихме в последните 15 минути?

Това са новините, г-н Москов.

"Ако“, "когато“, "евентуално“ – говорим за Здравна стратегия, не говорим за ланшния сняг. А тя е нещо, което би трябвало да бъде важно за всеки българин. А вие, опитен журналист, следящ ежедневно, ежеминутно какво се случва, боравите съвсем основателно с термина "може би“, "когато“, "евентуално“. Ето за това говоря, за това е нужно скъсване с начина, по който разсъждаваме, скъсване с партизанщината, смирение, голямо дясно обединение, което да ни отърве то социализма и да сложи началото на ясното изграждане на модерна България. Извинете, че ве прекъсвам, кажете въпроса.

А, въпросът е: как оценявате тази стратегия? Какъв е нейният принос към досега съществуващите? На сайта на Министерския съвет е качен нейният проект, който е от предходното правителство с министър проф. Сербезова. Това приемственост ли е?

Е, аз вероятно няма да ви изненадам като ви кажа, че съм изкушен от темата и съм прочел документа.

Със сигурност, разговарям все пак със здравен министър.

Ами, може би на първо място разговаряте с лекар. Още веднъж пък някак си да кажа, понеже днес следя едни драми за това, как всевъзможни политици ходят с лопати да се снимат в карловските села – вероятно и аз бих могъл да направя нещо такова. Ще кажа, че аз днес бях в болницата, в която работя, защото там вчерашната вечер имаше до София много тежка катастрофа и голяма част от тежките случаи са в болницата, в която работя. Някак си реших, че човек може да прави това, от което разбира, а не да се снима по начин, който да го прави по-популярен. Затварям скобата. Та, за стратегията. Нека да кажа, че след стратегията, която моят екип предложи на един предишен парламент и тя беше приета – 2020, това е следващата здравна стратегия. Тя наистина надгражда, има приемственост между това, което ние заедно с екипа ни бяхме направили. Има смислени неща, поставени ясни и конкретни цели, акцент върху промоцията, върху профилактиката. Има конкретни политики за здравето, прицелени са ясните проблеми, които бяха заложени в предишната стратегия, т.е. има ясни параметри за детската смъртност, за инвалидизацията, за продължителността на живота и т.н. Така че това като цяло е добър стратегически документ. Това, което не ми дава мира във всеки един такъв документ – и ще кажа разликата с това, което направих аз на времето – липсва ми разговорът "Как?“. Стратегическите приоритети са ясни и те са добре описани от екипа на министър Сербезова и предполагам, доразвити от екипа на действащия министър. Това, което аз направих на времето, когато публикувахме стратегията, базирана на здравните проблеми на нацията и поставяйки целите, беше план за действие към нея. Например, когато казахме в тази стратегия, че първото нещо, което трябва да се случи, е модернизацията на Спешната помощ, аз вече бях готов с финансирането на такава програма за близо 200 милиона лева, с една европейска програма.

Изпреварихте въпроса ми, д-р Москов, щях да ви попитам откъде ще дойде финансирането и с какви пари ще се изработи тази стратегия? С какви пари?

Ето това е проблемът и в стратегията ми липсва нещо, което за разлика от предишната стратегия, тук липсва. Но пак казвам, документът е цялостен и отговаря на реалните проблеми на нацията в здравеопазването. Но това, което ми липсва, е големият въпрос. Отново ви връщам, по същия начин, както като говорим за енергетиката, като говорим за национална сигурност, като говорим за външни зависимости – вглеждайки се в детайла, ние забравяме да си поставим големия въпрос. И тук големият въпрос е: по какъв начин се финансира системата, какви са нейните цели и защо се финансира. Защото ако в тази стратегия са заложени различни планове, свързани с Плана за възстановяване и развитие на Европейския съюз, това е нещо временно. Това, което на мен ми липсва, е националният консенсус или пък политическата воля на тези, които го правят, за това какво трябва да бъде здравеопазването, кой трябва да носи ангажимента за него, какви са механизмите за неговото финансиране и при какви резултати се получава това финансиране. Т.е. трябва да бъде обърната и изкорубена системата на количествена оценка и да се заложи на качество и на резултата, защото здравето не е количество пъти, в които си влязъл в болница. Напротив, здравето е точно обратното. А сега на лечебните заведения, на мен като лекар ми се плаща за това да влизате в болница повече пъти. Колкото повече пъти влезете в болница, толкова повече пари ще получавам. И това е суровата истина. И нека да кажа, искам да дам пример, за да кажа каква е разликата между това, което правехме тогава, и това, което днешните екипи правят, при цялото ми уважение към тях, защото познавам и уважавам хората, които се занимават в момента с българското здравеопазване. Когато направихме тази стратегия, пак казвам, имаше гарантираното финансиране и ясната политическа воля за това, че държавата трябва да се върне с ясния си ангажимент в тази система, заедно със системите на образование и сигурност, защото това са местата, където трябва да отиват нашите данъци, а не като помощи за фирми на определени хора. Тази програма, за която бяхме осигурили финансиране, за модернизация на Спешната помощ, днес е пред провал и най-вероятно ще се наложи българската държава да върне досега усвоените пари, защото се вглеждаме в детайла. Защото когато говорим за това, че трябва да се купуват хеликоптери – вие чувате президент, министър-председатели, парламентарни лидери да говорят "Ние ще вземем хеликоптери“ – за Бога! Хайде пак да ви върна към свободния човек, който ще излезе срещу тези хора и ще каже: "Хора, моята възрастна майка на село, когато вдигне 200 кръвно, няма да отиде хеликоптер при нея. Трябва да се реши базовия проблем с линейката, с качествения медик, който е в нея, и с оборудването. Тогава ще ми говорите за хеликоптери, за лъскави снимки пред летища“. Разбирате ли за какво ви говоря? Надявам се да. Малко съм емоционален на тая тема винаги.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, благодаря ви за времето, което ни отделихте, и ви желая успех на изборите, не в кампанията – на изборите ви желая, д-р Москов.

Г-жо Събчева, две думи, ако ни е останало време.

Останало е, разбира се.

Наистина вярвам, че свободните хора не трябва да се срамуват от това, че принципите им са встрани от масовата мода. И свободните българи трябва да се гордеят със свободата си. КОД ще се бори за гласа на свободните хора и на изборите, за да може този глас да бъде чуваем в следващия парламент.

Под №11 в интегралната бюлетина – КОД, Консервативно обединение на десницата, така ще я намерите, когато отидете да гласувате.

Цоня Събчева