Борислав Цеков: Синдромът на месията трудно ще изчезне, българинът още чака магьосника с вълшебната пръчица
©
Следващата тема е свързана с предизборната кампания, която вече е в разгара си. На телефонната ни линия е юристът и специалист по конституционно право д-р Борислав Цеков, който ще направи анализ на актуалната политическа обстановка. Здравейте.
Добър ден.
Г-н Цеков, оптимист ли сте за изборите на 2 октомври и ще бъде ли съставено правителство, според вас?
Мисля, че трябва да сме умерени скептици във връзка с такава възможност, а именно съставяне на правителство, подкрепено от солидно мнозинство. Но все пак на старта на кампанията виждаме изходните, началните социологически данни сочат едно отчетливо преимущество на ГЕРБ. Тоест, на тези избори след няколко месечното управление на четворната коалиция виждаме смяна на ролите. Вече този заряд за някаква нова алтернатива, която би могла да донесе някаква промяна, което експлоатираше сравнително успешно партията "Продължаваме промяната“, е изчерпан, те тръгват надолу. Така че в условията на кризи би трябвало политическите формации, най-вече първата политическа сила да намерят формулата, по която се сформира това правителство. И може би такава формула е единствено едно експертно-програмно правителство с не толкова явен партиен характер. Но това са вече разговори за след изборите. Сега е важно дали ще има първа политическа сила, която да има самочувствието и преднината да каже пред българското общество: "Ние получихме доверието да управляваме“ и да потърси на тази основа подкрепа.
Какво виждаме към този момент от старта на кампанията? Вече са ясни политическите престрелки основно между ГЕРБ и "Продължаваме промяната“. Останалите партии като че ли все още са малко по-тихи.
Това, което прави впечатление, то разбира се е съвсем очаквано, но сега се вижда много контрастно, е как двата полюса, които представляват в момента ГЕРБ и "Продължаваме промяната“ – ГЕРБ демонстрира подготовка, компетентност, познания по материите. Докато представителите на "Продължаваме промяната“, те както и в предходните месеци са твърди неубедителни, липсва им експертиза, не познават проблемите, залагат по-скоро на евтини пиар акции и на неособено ефектни фрази, които прочетохме, че са им раздадени като опорни точки. Тоест, имаме от една страна една партия с цялата й натовареност от дългогодишното й управление, но която ясно идентифицира проблемите и показва своя визия за решение, обосновава я компетентно, и от друга страна празни приказки на едни объркани и некомпетентни хора. И на този фон останалите партии нещо стоят засега поне в кампанията на заден план. Няма ярки идеи, няма ярки личности, които да формулират тези идеи. И това отдавам не само на умората от прекалено много кампании за има-няма 18 месеца, и на една обща кадрова криза в основните политически партии, които така и не успяват да излъчат, да формират, да подкрепят личности с опит, компетентност и разпознаваемост в обществото, които да генерират доверие.
Точно за тези евтини фрази, за които споменахте, исках да поговорим. Видимо хората вече са изморени от избори. Твърде много им дойде всичко случващо се в страната покрай кризи през последните години. Като се подхвърлят изрази от сорта на "пенсиониране“ и други как да кажа, то не е и толкова махленски изрази, няма ли партиите да загубят електорат?
Ами те губят. Вие сама казвате умората. Но не е само умората, която отблъсна хората от избирателните урни. Ние виждаме, че на последните избори България постигна дъното на избирателната активност. Тоест, огромната част от обществото не желае да подкрепи която и да е от тези партии, който и да е от тези политици. И част от проблема е наистина изключително ниското, ако щете дори интелектуално ниво. Ние виждаме какви чатове се разпространяват от бивши министри, кандидати за депутати, какво е нивото на диалог от парламентарната трибуна, без да звучи грубо, но от най-долно кръчмарско ниво се виждат от тези полемики. Няма идеи, няма смислени дебати. И естествено е една голяма част от обществото да бъде отблъсната. Това е отрицателната /…/ в политиката, за която говоря, защото за съжаление онези и олигархични, и други среди, които помпат така да се каже политическите субекти през годините заложиха на пошлото, на хора, които наистина нямат никакво понятие от държавност, от управление, от администрация. И ги лансират не за друго, а защото такива хора са лесно манипулируеми, зависими, лесно употребяеми от интересите, които стоят зад тях. Ние не успяхме като общество да изградим една политическа прослойка, в която да поддържаме хората с идеи, хората с опит и т.н. И това са горчивите плодове, които берем сега.
Вие казвате горчиви плодове, няма идеи, няма дебати, пошлост използвахте като дума. Добре, на какво трябва да заложат тези партии по време на кампанията, за да придобият повече зелени точки, ако мога така да се изразя, сред хората?
Аз си мисля, че в тази кампания, която се провежда в една изострена социално-икономическа обстановка и непрекъснато влошаваща се, ще спечелят онези партии, които покажат, че имат не само идеи, но имат и самочувствието на хора с опит и компетентност и предлагат конкретни решения, хора, които вдъхват спокойствие у обществото, че знаят какво се случва и знаят как може като криза, като проблеми да бъдат преодолявани. Онези, които залагат на безогледната конфронтация, на някакви измислени наративи за доброто и злото, всички са в черно, пък другите са в бяло – това го гледахме година и нещо, видяхме, че е абсолютна лъжа и измама и доведе България до задънена улица. И мисля, че все повече хора си дават сметка, че с подобен тип политика се стига до дъното, но никога не се решават проблемите. Така че онези, които заложат не толкова за разлика от други кампании, когато говорим за усмихнати, за ведри, за отворени към обществото послания, а хората, които успяват със сериозност и отговорност, която трябва да се носи в този момент, покажат, че са екип, имат компетентност и знаят какво вършат.
Смятате ли, че вече мина времето на новия месия?
Силно се надявам да е така, но заедно с това този синдром е характерен за обществата с по-ниска политическа е култура, каквото за съжаление е нашето. В нашето общество една критична маса от хора живеят с тази нагласа, че някой трябва да дойде да оправи България, да се появи някакъв магьосник с вълшебна пръчица, който ще реши всички проблеми, без това разбира се да изисква каквото и да е усилие, каквато да е отговорност от редовия гражданин. Това е част от наследството на социализма, където държавата-майка решаваше всички проблеми, тя плащаше заплати, тя раздаваше и т.н. Този манталитет е трудно преодолим. Така че това ме кара да съм скептик, че синдромът на месията лесно ще си отиде от България. Но при всички положения неговият морален заряд, това очакване, че нещо ще се случи, че ще дойде някой добър чичко или леля, които ще решат проблемите, мисля, че е изчерпан като позитивно очакване.
Добре, да разширим малко кръгозора. Какво смятате за служебното правителство, как си върши работата? Защото все пак то играе ключова роля в изборите.
Това служебно правителство продължава модела на служебни управления от миналата година, от двете служебни правителства на Стефан Янев, макар и по-сдържано. Какво имам предвид? Имам предвид това, че по Конституция служебното правителство има по-скоро технически, а не политически характер. Това означава, че то се занимава само с поддържане на текущите държавни дела и с организацията на изборите, не с кадруване от портиера до директора, не с дългосрочни решения, не със заявки за някаква самостоятелна политика. И прочие, това е характерно за служебните правителства там, където съществуват в другите държави, макар че у нас моделът е малко по-специфичен, защото преобладаващата формула за служебно управление в Западна Европа, в държавите от /…/ общност е правителството, което е паднало след вот на недоверие, продължава да управлява до новите избори, но вече в качеството си на служебно правителство. И на много държави, и във Великобритания, и в Австралия, в Канада, по нормативен ред са ограничени функциите му именно до тези технически функции, за които говорих. У нас правителството на Стефан Янев за първи път за годините на Прехода надскочи тази конституционна територия. Започна да осъществява една цялостна политика на подмяна на държавния апарат, на подмяна на ключови хора в системата за национална сигурност и т.н. Нещо, което не е редно, защото служебните правителства не са правителства на българските граждани и нямат доверието на българските граждани, това са правителства, излъчени от президента, те не носят отговорност, не могат да бъдат свалени в парламента и т.н. Тоест, те са извън онова понятие за парламентарно управление и взаимно сдържане и контрол, което е заложено в българския институт по служебното правителство. И това поведение, пак подчертавам, е по-сдържано, но се забелязва и в сегашното служебно правителство. То отново започва да провежда някаква собствена кадрова политика, да пълни държавата с хора, селектирани не ясно от кого и неясно откъде. И разбира се, по темата "Газпром“ – това правителство очевидно под маската на това, че ситуацията е била екстремна се опитва дългосрочно да закачи България отново за "Газпром“ – нещо, което не би трябвало да си позволява. И заедно с това като казвам служебно правителство, ако трябва с едно изречение да се обозначи разликата между уреденото в нашата Конституция служебно правителство и това, което виждаме като служебни правителства, последно време назначавани от президента Радев, е, че служебното правителство по Конституция има технически и непартиен характер, докато г-н Радев с правителствата на Янев и сегашното на Гълъб Донев по-скоро демонстрира опит за някаква форма на президентско управление, което е недопустимо от гледище на демократичния конституционен ред в нашата страна.
Да, вие споменахте "Газпром“. Със сигурност една доста тежка тема. Всички си спомняме хората пред Президентството, които протестираха. В тази връзка искам да ви попитам какво смятате: политическата ситуация у нас влияе ли се твърде много от външни фактори и по-скоро от чии? Тук въпросът е по-скоро: САЩ или Русия. Защото според чужди медии, България отново бива тласкана към Русия последно време.
Осезаемо има такъв крен, както се казва в корабоплаването, на сегашната управленска конфигурация към Русия. Руското лоби в България съвсем не е за подценяване. То е много дълбоко вкоренено и по линия на службите, Държавна сигурност бившата, и икономическите мастодонти, които по една или друга линия работят в България. Така че не бива по никакъв начин да се подценява влиянието и върху политиката. И ние виждаме как за разлика от други държави, където включително и с цялата острота на ситуация със снабдяването, но се взимат ясни политически решения за енергийна независимост и за скъсване на отношенията с Русия по този повод. Докато българските власти и сега служебното правителство шикалкавят, продължават да разглеждат "Газпром“ като някакъв легитимен икономически субект, а не като политически инструмент на една държава, поставила война в Европа през XXI век. Така че със сигурност такова влияние има, то се вижда с просто око, така да се каже войната срещу Украйна извади на показ много скрити зависимости, принадлежности и т.н. Достатъчно е да се огледа публичното пространство, за да се види кой къде се позиционира по линия "за“ или "против“ агресията на Русия, "за“ или "против“ зависимостта на България от "Газпром“. И в това отношение като говорим за американско присъствие, без съмнение България като държава-член на НАТО и Европейския съюз има тесни политически отношения най-вече и със САЩ. Но до голяма степен това разбиране за влияние, за формиране на обществено мнение, което много успешно го прави руската агентура в България, убягва на нашите американски партньори. Те не съумяват да изградят партньорства с реалния граждански сектор, с експерти, с интелектуалци в голяма степен. Доколкото нещо подобно се прави, това е в една секта, която в България я наричаме на соросоидите, и която с дейността си в последните години накара голяма част от българите да намразят Америка, вместо да стане обратното.
пон | вто | сря | чтв | пет | съб | нед |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 2 | 3 | ||||
4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 |
11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 |
18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 |
25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
Археологът Калоян Даяров: Акведуктите на Пловдив са свидетелство ...
15:47 / 27.11.2024
Елена Кантарева за мозайките в Базиликата: Всичко съм казала, оча...
14:40 / 26.11.2024
Илхан Шахин: Създаваме мост между вкусовите предпочитания в Европ...
09:09 / 26.11.2024
Доц. д-р Лъчезар Лозанов: Част от пациентите с преддиабет имат но...
19:08 / 25.11.2024
Разширените вени – бич, за който има облекчение
22:36 / 22.11.2024
Коко от "Гунди - Легенда за любовта": Представях си, че мога да и...
20:16 / 18.11.2024
Актуални теми