Доц. Георги Лозанов, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет, бивш председател на СЕМ, в интервю за обзора на деня на "Радио "Фокус" "Това е България".

Може би защото повечето партии и коалиции са всъщност в кампания още от миналата година, затова официалният старт в петък не е характерен с нещо особено. Няма остър лидерски дебат, не чуваме ярки лозунги, дори силни разменени реплики слабо се улавят. Видимо политиците не желаят да водят диалог или спор помежду си, а са се вторачили в монолозите около себе си. Как можем да разчетем посланията на партиите от предизборните им слогани и тяхното поведение, ако денят се познава от сутринта? Наш гост е доц. Георги Лозанов – преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет и бивш председател на Съвета за електронни медии. Като хвърлим един бегъл поглед върху слоганите на партиите – ето: "Продължаваме промяната“ – "Да си довършим работата“; ГЕРБ – "По-силни от хаоса“; БСП – "За социална и сигурна държава“; "Има такъв народ“ – "Сами срещу всички заедно с вас“; "Демократична България“ – "Довери се на разума“; "Възраждане“ – "Възраждане" за България“; "Български възход“ – "Възход, България“, какво заключение можем да си направим, доц. Лозанов? Какво ни говорят тези призиви?

Знаете ли, какво ми напомнят самите слогани или по-точно част от тях – че едно езеро в България се казва Езерчовото езеро, кръстено е езерото на самото езеро. Така има и слогани, които толкова някак си не са провокирали въображението на тези, които са ги създавали, че партиите са превърнали в слоган собственото си име – "възраждане“ или "възход“ или каквото и да е. А пък и другите – или са познати и са просто трансформирани вече използвани фрази и лозунги, или пък са изключително… какво да кажа, обикновени, не те подтикват към нищо и не могат да те накарат да забележиш нещо в политиката на тази партия или в нейните цели и т.н. Въобще, тези слогани за мен са

доста празна комуникация, неказваща кой знае какво.

Можем ли да кажем при това положение, че всъщност зад тази кампания, зад

това поведение на партиите се крие, че те не са подготвени за началото на истинска битка за тези избори?

Не.

Или гледат на тези избори съвсем формално?

Не, не, не, нищо не гледат формално, само че битката е друга и тя не се води през тези предизборни агитационни форми. Вижте, в основната драматургия, така да кажем, на тази кампания, която и вие казахте, започна отдавна, стои нещо, което бих нарекъл обратна вълна. От 2020 г. започна една много силна критическа вълна срещу управляващите тогава, която обедини доста шарено коалиции от партии, и на базата на тази негативна солидарност те постигнаха сравнително висок вот заедно, което им даваше възможност да управляват, макар и много трудно и със сривове, както и последния. Но тази сега има насрещна вълна. Сега по отношение на последните управляващи отново има такава вълна, която започва да генерира негативен вот и която започва да трупа около себе си нови коалиции, така да кажем, които са противници на управляващите доскоро. Това само по себе си е сбъркана тактика. Негативният вот само донякъде може да помогне на

политиците да застанат във властова роля и въобще да спечелят доверие. Кампаниите "срещу" са може би ефектни, но са слабо ефикасни. Те са ефикасни за малко и това се видя в тези три парламента, които не можаха да се закрепят и непрестанно отвеждаха към служебно правителство. Лошото е това, което липсва и поради което не може да го чуеш в слоганите и въобще не може да го чуеш, е някакви ясни позитивни ценности, които могат да се заявят. Това е същественото. А и това е и голямото очакване, защото нека не забравяме, че след войната, която Путин започна в Украйна, българската прозападна ориентация почна да се разклаща и е поставена под въпрос. И на тези избори фактически точно това ще се решава в ценностен план – дали ще успеем да запазим нашата прозападна ориентация, която фактически е основната ценност, която сме успели да постигнем, и основното постижение на нашата демокрация през прехода. И въпросът е доколко партиите ще заговорят за това. Засега доста срамежливо това се намесва и въобще не виждам кампанията да е акцентирана около този фактически централен

политически въпрос в момента за България.

А защо не го правят? От какво се страхуват, от какво се срамуват?

Ще ви кажа. Войната фактически даде стимул и сигнал на руските проксита, на петата колона в България да влязат и те на свой ред в атака, хибридната война да стане мощна, която е износ, както знаем, на пропаганда. И руската пропутинова пропаганда се оказа поради много исторически причини силно влиятелна, разбира се, в България и в момента партиите се боят, че ако застанат на твърди прозападни и антипутинови позиции, няма да

могат да спечелят достатъчно гласове. Но в тоя момент според мен политическата героика изисква да жертваш собствените си моментни политически интереси, гласовете заради една голяма историческа цел на България – да стане западна държава, което тя от много десетилетия се опитваше да се върне, така да се каже, не в Европа въобще, което е

географско понятие, а в западната демокрация.

В свободния свят?

В свободния свят. И в момента, в който има риск тази тенденция да прекъсне, е много важно политически да бъде подкрепена. Тогава, независимо че може да изглежда, че ще

загубиш гласове, аз съм сигурен, че в по-далечна перспектива този вид политическа героика, хората, които застанат с тази твърда позиция и звучат убедено, а не просто използват прозападни реторики, за да могат да лавират в политическия свят, те ще бъдат разбрани и оценени от избирателите.

Доц. Лозанов, а защо в отсъствието на такава героика продължава да се говори за едно евентуално проевропейско, евроатлантическо мнозинство в 48-я парламент?

Вижте, то се говори така да се каже от обратната страна на това, което то представлява. То се говори за такава възможна коалиция като начин да вземеш властта тук и сега. И около това се върти разговорът – дали това е начинът да успееш политически и кой да участва и да не участва, за да може да се конструира управление в следващия парламент. Това е адски дребно, това е обърнат бинокъл наобратно – гледаш така, че се намалява картината.

Проблемът е много голям. Проблемът е свързан с историята на България, с това каква ще бъде оттук нататък историята на България, не с това кой и как ще управлява в следващите година или две, или т.н. Така че за тези коалиции, за които все се говори – дали е в САЩ, дали в Европейския съюз, натиска ли, не натиска ли около това, това няма никакво значение. Има значение България да не престане да бъде или да се стреми да бъде прозападна държава. Може и да направят някаква коалиция…

Каква е вероятността да загубим този наш цивилизационен избор?

Ами, за съжаление, не е малка. И аз мисля, че тези избори от тази висока историческа перспектива са решаващи почти колкото 10 ноември. Ще трябва за втори път да дойде 10 ноември. Аз няколко пъти съм имал повод да говоря за това, защото се оказа, че фактически първия път 10 ноември не е дошъл, но ние смятахме така. И след падането на Берлинската стена всички бивши соцдържави, включително и Русия, те започнаха да се интегрират към свободния свят, че това е била мечтата така да се каже на тези народи и сега най-после тя започна да се реализира. Оказва се обаче – ето и сега да го кажем в памет на Горбачов, след Горбачов, може би частично след Елцин се видя, че фактически Русия в своето управление в Кремъл никога не се е примирявала с

това, че тя ще отстъпи от този постсъветски режим и така да се каже, без кръв ще се съгласи да стане част от свободния Западен свят. Така че фактически сега отново пред всички нас стои въпросът да отстоим този избор – цивилизован, цивилизационен,

исторически или какъвто го наричат, и то да го отстоим с бюлетината в ръка. И то – още по-трудно, тя, бюлетината е едно на ръка, но още по-трудно е да си представиш, кой може да се окаже гарант на прозападната ориентация на България.

Винаги когато търсим гарант на прозападната ориентация на България, доколко можем да бъдем сигурни?

Не можем да бъдем сигурни. Сложна преценка е. Освен това, въобще на избирателите им става все по-труден животът, като наблюдавам. В момента такъв огромен поток от политически послания върви през медиите и особено през социалните мрежи, че в този обем професионалистите се загряват, пък камо ли човек, който не му е това във фокуса на

професионалното внимание, да разграничават напълно логичните критики от нелогичните, защото

кампанията трябва да носи този критически заряд непременно – политиката е това, но да ги разграничават от компроматите. Сега върви една смесица между остър критицизъм, който избива много често в политическа реч на омразата, което много пъти пък излиза извън границите на закона, смесено с откровени компромати. Само че при нас големият проблем се оказва – навсякъде го има, но при нас е в такъв мащаб, че практически взривява цялата публична среда, това са недоказаните обвинения. Всичко се гради, политиката се гради върху недоказани обвинения. Политиката поради ред обстоятелства, поради състоянието и на съдебната система може би, това, което е работа на съда и на правораздаващите органи, е пренесено в политиката, тя се е заела да компенсира дефицити на правосъдие, но когато правосъдието е извън правосъдната система, това не е правосъдие и във всички случаи създава така да се каже несправедлив резултат.

Вие каква кампания очаквате?

Тя, кампанията, е ясна. Аз казах, че има страшно много компромати, кампанията е критическа кампания, силно агресивна. Преди агресията беше свързана главно с корупцията или с критически послания. Сега се чуват думи като "хаос“, като "разруха“ и се строи системата, в която трябва да се появи бъдещият спасител. Аз виждам сред

лидерите поне трима, които се готвят за тая роля. И ние имаме опит с това, така да се каже да издигаме спасителите, да им вярваме на спасителите и да тръгваме след тях. Въпросът обаче, големият, е тия спасители от какво ще ни спасяват. Да, от цената на тока и газа ще ни спасяват и евентуално от по-студена зима. Но от политическата зима даваме ли си сметка, че трябва да ни спасят? И фактически от тук зависи България дали отново ще се връща в онзи свят или ще продължи да бъде част от свободния свят, колкото и това невинаги да води до пряка видимост, в смисъл да си даваш сметка къде си застанал в исторически смисъл.

Цоня Събчева