Доц. Красен Станчев, преподавател в Софийския университет "Климент Охридски“ и основател на Института за пазарна икономика, в интервю за обзора на деня "Това е България" на "Радио "Фокус" "Това е България". 



Същинската част на кампанията за 48-ия парламент започна на фона на взаимно изключващите се информации за състоянието на страната и хората, поради което с усилването на предизборните битки става все по-трудно да оценим работата, която са свършили от предходния кабинет на четворната коалиция и работата, която сега върши служебният кабинет. Ако слушаме служебните министри на финансите и на икономиката Росица Велкова и Никола Стоянов, положението не е никак розово с възможност да стигнем до 40% дефицит спрямо БВП догодина. Според бившите им колеги Асен Василев и Корнелия Нинова, правителството на четворната коалиция е оставило стабилни финанси, силна икономика, силна социална подкрепа за хората, а в държавата не се предполага настъпването на финансов апокалипсис, бизнесът е готов за промените и новите логистични потоци във финансовата карта на света. Какво обаче реално се случва? Хората и бизнесът са изправени пред растящи и ставащи все по-трудно поносими цени на енергоносителите, засилват се и страховете от гладна и студена зима, цените в търговската мрежа растат, работници и служители се притесняват за работните си места, работодатели негодуват. Въпросът е: защо е толкова противоречива икономическата и финансова картина на държавата, че прилича на илюстрация на стария анекдот за чашата, която според песимиста била полупразна, а според оптимиста – полупълна? Да ни ориентира поканих доц. Красен Станчев – преподавател в Софийския университет "Климент Охридски“ и основател на Института за пазарна икономика и по мое скромно мнение е един от най-добрите финансови и икономически анализатори у нас.

Благодаря ви за оценката, но има много добри хора, в смисъл коментатори на това, което се случва, които просто не биват четени. И така. Откъде да започнем?

Може би оттам, доц. Станчев, какви рискове носи икономическата нестабилност от ситуацията на предсрочни избори, служебен кабинет, в отсъствие на парламент?

По принцип много малко. Историята показва, че служебните правителства обикновено са по-добре от редовните правителства в областта на финанси и поддръжка на някаква стабилност в икономиката. Това правителство се опита да направи нещо друго, но не се получава, и е слабо вероятно да се случи, ако не бъде надминат рекордът на предишното служебно правителство, който е почти 140 дена на власт с дори работещ парламент в някакъв момент. Всеки служебен кабинет е еднолично управление на един човек, независимо кой е този човек, и ако един служебен кабинет остане прекалено дълго в канцеларията и има парламент, който може да променя някакви фундаментални неща, като международни договори, то тогава е недобре. В момента на мен ми се струва, че такава вероятност е почти изключена. Но причината за различните оценки е политическата нестабилност. Тоест, колкото по-често имате избори, примерно за парламент, толкова по-често всички се опитват да докажат, че всички останали са корумпирани, че положението е невиждано като криза, че има хаос, нестабилност и т.н. И съответно от една страна се губи чувство за реална оценка, от друга страна се губи представата за реалните оценки. Тоест, общественото мнение бива информирано за онова, което говорят политиците, а те винаги имат интерес в такива ситуации да разказват, че положението е плачевно, има хаос, има разруха и т.н. Така че донякъде тези неща са естествена последица от политическата нестабилност. Що се отнася до икономическата нестабилност – да, има проблеми, но те са относително малко и относително бързо решими. Основният проблем е, че това пак следва от политическата нестабилност и обещанието, включително от предишното правителство, че ще подпомага всички за всичко, което те поискат, което доведе до увеличаване на разходите без много ясна перспектива за приходите. Приходите в бюджета за момента са добре поради инфлация и поради икономическия растеж. Но това не може да продължава вечно и вероятно няма да продължава вечно. Вече се виждат първите признаци на, примерно преди 3 месеца, или 4 месеца всъщност вече, заплатите престанат да надминават инфлацията. Тоест, онова, което имаме като заплащане на хората, става дума за 52% от икономиката на България и около 52% от икономиката на България са заплати, и този сегмент на икономиката престана да бъде изпреварващ инфлацията.

Може би адекватен на инфлацията?

Значи, средно за 2020 и 2021 година заплатите растяха с около 12%, инфлацията беше по-ниска, до към септември миналата година. В момента ние имаме инфлация, която изяжда увеличението на доходите от 2019, 2020 и първата половина на 2021 година. Няма криза, подобна на примерно 1996 година или когато служебното правителство на Ренета Инджова от септември месец 1994 година заварва инфлация 92%. В смисъл това е 92% от дохода за една година, разбирате ли? Такова положение няма, но има проблеми. И основният проблем е, че вероятно икономическият растеж ще престане да бъде реалност в България и в някои други страни в Източна Европа, и ще преминем вероятно към спад или задържане на сегашното положение, тоест, без никакъв растеж най-вече поради проблеми, които могат да възникват и вероятно възникват вече във водещите икономики на света и в частност Европа. Разбира се, има някакви последици и от войната. Но в тази ситуация публичните финанси, и това служебният министър на финансите го показа относително добре, публичните финанси са очевидно под риск. Този риск сегашните министър на финансите го оценява около 6,5-7% бюджетен дефицит, което е рекорд. Но това е средният бюджетен дефицит за периода от 1991 до 1997 година. Тоест, ако нещата продължават по този начин, а те започнаха да се влошават в края на 2020 година в областта на публичните финанси, тоест, започнаха да финансират с публични средства разходи, които не е ясно как ще бъдат покрити. Оттогава досега, а иначе от 1997 година до ноември-октомври 2020 година не е имало такъв случай изобщо в България. Винаги всеки разход е бил с подсигурени приходи, ако не веднага, то в някакво обозримо бъдеще, да речем 3 години. Това в момента го няма. Единственото нещо, което го имаме като приходи, почти единственото така да кажем, почти единственото, което имаме като машина на приходи в държавния бюджет за тази година, е инфлацията. Тогава, когато се вдигат цените, хората плащат съответните 20% от цената на всичко, което купуват, и съответно с това, отделно, разбира се, имаше и икономически растеж, продължава да го има. И ефектът от свиване да речем на германската икономика и някои други големи икономики ще дойде по-късно.

Доц. Станчев, а има ли ползи в тази ситуация? Не ги виждаме особено, но пък вие може да ни ги посочите.

Това, което е така да се каже положителното, не е толкова в предвиждането на онова, което се случи, колкото в начините на справяне с тази ситуация на всяка една публична власт, стига да има желанието да го направи. Тоест, опитът на България на различни правителства, на различни партии, включително коалиции, в миналото дават достатъчно инструменти, достатъчно опит, който може да бъде използван в края на тази и следващите 1-2 години. И това е нещо доста просто. В такива ситуация онова, което се прави, е да се създаде финансова стабилност, съответно да се ограничат или поне да не се увеличават разходите, според мен трябва да се ограничат, но ако няма постоянно правителство, те ще се увеличават, което е голям риск. Другото нещо, което може да се направи, е да не се пипа данъците, за да има предвидимост на домакинските и съответно частните финанси, тоест, финансите на частните предприятия, които формират все пак 75.76% от доходите на България. Следващото нещо, за да имаш такива стабилност, трябва да се даде перспектива. Това, което е проблем в тази ситуация, е, че не е ясна перспективата, не е ясно, какво ще стане в следващите 10 години. И в такива случаи, дори в много голяма неяснота има няколко прости икономически подхода във всяка стопанска политика, и едното е да гарантирате правата на собственост, съответно ако има концесии и разни други такива неща, да се увеличат колкото е възможно повече, независимо дали става дума за плаж или да речем за полезни изкопаеми. Разбира се, в концесиите понякога има някакви проблеми, но в България основният проблем е, че концесиите са концесиите за добив на инертни материали, защото тези концесии функционират на основата на т.нар. "ин хаус“ процедури при инфраструктурните проекти. И там може да има някакви проблеми. Докато останалите консеционни договори би трябвало да са относително наред. Следващото нещо, което би трябвало да се направи, е доста елементарно и е готово от преди 10 години като концепция, е да се намали държавното присъствие в икономиката. Това стана 1998-2004 година, и благодарение на това икономиката тръгна по друг път. Това може да стане с няколко елементарни процедури. Това е продажба на дялове от държавните предприятия на борсата, независимо дали е Софийска фондова борса или някоя друга такава борса, защото процесът е обективен, защото в момента почти нищо не се продава, защото държавните предприятия са обикновено в областта на енергетика, инфраструктура и т.н., и съответно този сегмент във всяка икономика в момента би привлякъл инвестиции. Следващото нещо в същата тази област, което би трябвало да бъде направено, то е относително лесно да бъде направено, е да се създаде конкуренция за "Булгаргаз“. Тогава изчезват всички тези проблеми, на които сме свидетели в момента, всички виждат по повод природния газ и т.н. Следващото нещо, което трябва да се направи, е да се даде зелена светлина на всичко, което е било спирано до момента, независимо дали става дума за строителни разрешителни, за концесии за добив, възстановяване на завареното положение, примерно в шистовия газ, но не само и т.н. Това е горе-долу. И последно, но не по значение е социалната политика. Социалната политика, това сме го говорили няколко пъти, има относително при това положение, в което е в момента бюджета, има относително прости механизми, които позволяват да се прави такава социална политика. Например целенасочените помощи са по-добри отколкото подпомагането на онези, които са в някакъв смисъл в неравностойно положение. И с относително малко пари, да речем с около 200 или 300 милиона лева се решава положението на 280-300 хиляди души. Следващото нещо, което ми се струва много важно в тази насока: данъчните облекчения, примирено за семейства и т.н., между другото аз съм и нещо като бенефициент на цялата тази работа, не могат да бъдат също толкова на широка основа. Ако някой реши да бъдат да речем само младежи, или други да бъдат да речем само хора в неравностойно положение, или само такива, които са в относително бедните области на страната, то това може да бъде направено по относително прозрачен начин без да се нарушават много пазарни и ценови механизми. И последно, не по значение, струва ми се много важно във всяка следваща политика да се реши проблемът с разходи за работа с правителството. Донякъде той се решава с това, че правителството излиза от икономиката, но администрацията продължава да функционира, и в момента има някъде около 2 100 правителствени услуги, предоставени на общинско и на централно държавно равнище. Разбира се, на общинско това е когато имате данъчни и разни други такива филиали на централните власти. Всичко това е невероятно скъпо. Само това струва на година някъде около 600 милиона лева във вид на работно време на хората. Значи, това е невероятно резерв – 600 милиона лева са 0.5% от БВП в момента. Значи, половината от това да бъде рационализирано по някакъв начин, би било доста добре.

Мнозина говорят, доц. Станчев, за стопяващи се спестявания на хората. Колко ще бъде това топене? И каква е картината на обезценката на нашите доходи?

Много различно за различните категории хора. Но очевидно е, че увеличаването на цените и използването на спестявания, горе-долу едното е с плюс, другото е с минус, тоест, при увеличението на цените вие имате плюс, при спестяванията имате минус, тоест, до края на годината за периода, който ще трае тази висока инфлация, вие ще имате примерно 20% плюс на цените, защото при цените има различни заместители. Тоест, хората могат да престанат да почиват, хората могат да карат автомобил по-малко, хората могат да ядат по-малко, хората могат да правят повече зимнина, да си копаят градинките и т.н. В това в България има голяма традиция, от комунистическо време има, и от преди това, разбира се, но по времето до 1989 година някъде около 63-65% от домакинствата в България се изхранват с това, че правят някаква зимнина. Така че тук има много буфери, ако може така да се каже, тоест, спестяванията вероятно няма да бъдат буквално огледално минус на инфлацията, но вероятно ще бъдат доста съществени. Тоест, ако инфлацията е плюс 20, то вероятно спестяванията ще бъдат да речем между минус 10 и минус 15.

С новото определено от КЕВР поскъпване на природния газ цената му през септември става 353,21 лв. за мегават час. Трябва ли да се замрази цената на газа – за което настоява Корнелия Нинова?

Значи, тогава, когато премахнете монопола на "Булгартрансгаз“ и създадете конкуренция, но да си остане като държавно предприятие, не е кой знае какъв проблем, аз даже бих го продал, но това е друга тема, тогава, когато имаме конкуренция на други, различни доставчици, то тогава всички проблеми се решават и престават да бъдат политически, и вероятно в крайна сметка цените биха се нормализирали, даже биха спаднали. В момента имаме спад в Европа на цените на природния газ с около 10%, имаме и измъкване на европейската икономика от енергийна и друга зависимост от внос специално от Русия, и дори Украйна. Русия не може да издържи дълго време на такова положение, в крайна сметка вероятно някога, след 10 години нещата ще преминат на съвсем друга основа. Но онова, което вие споменахте, т.нар. "студена зима“ и прочие, дори и да има такава зима в Европа и в България, в България няма да бъде толкова студена, дори и да има такава зима, тя ще бъде една. За Русия ще бъдат десетина, както казва колега от Софийския университет Веселин Поповски.

И на финала, доц. Станчев, изправена ли е българската икономика пред апокалипсис? В кампанията ще чуем много такива прогнози.

Не е изправена, но ако продължава по същия начин, може да се стигне до нещо подобно на 1996-1997 година, макар и не толкова дълбоко. Значи, онова не може да бъде повторено поради простата причина, че няма кой да го направи. Тоест, така работят вече основните институции в икономиката, включително данъчни, включително желание за прозрачност, репутация и т.н., което е важна част, така добре работят публичните финансите в продължение на 30 години, и така добре работи Централна банка, че онова положение от онова време не може да бъде повторено. Но нещо подобно може да се случи.

Цоня Събчева