Каква е връзката между рибата Бета и хазарта?

Много от нас са виждали снимки на красивите рибки Бета, които могат да са оцветени по най-различни начини от тъмно червено през жълто до синьо или пък в комбинация от тези цветове. Но какво общо може да има тази рибка с хазарта? Ако сега е лесно любител на игралните забавления да влезе онлайн на https://zalagania-online.com/, то в миналото в Далечния изток се е налагало да се организира специална игра. История е интересна и започва с процеса по селектиране на Бета рибите още от блатисти води, които са били техен естествен хабитат.

Ключът е в името, а другото име на Бета е сиамска бойна риба. Тя е толкова агресивна, че е призната за това, че е може би единственото водно животно, чиито битки са обект на организиран хазарт. Биещите се риби ще плуват през рингове или надолу по пистите, за да имат шанс да нападнат противник – и дори ще атакуват собствените си отражения.

И все пак, въпреки склонността да използват острите си зъби, за да разкъсат опонентите си, и опашките си, за да ги разбият, ново проучване предполага, че различията в стиловете на битка на рибите отразяват различни личности.

Някои атакуват яростно и постоянно, като боксьори, удрящи опонентите си, за да ги надиграят, докато други са по-обмислени, внимателно наблюдават опонентите си, преди да решат кога да нанесат удар – като бойци, които чакат признак на слабост. Но защо?

Не е изненадващо, че мъжките индивиди се бият, когато почувстват, че тяхната територия е нападната. Но те избират битките си и тактиката си внимателно, атакуват по-рано и по-енергично, ако противникът наскоро се е биел. Рибите също спазват йерархия, като се бият различно в зависимост от това дали противникът им е стар или млад. Нападането на значително по-добър конкурент е лоша идея и мъжките не го правят.

Тази тяхна природа е послужила за организирането на гала двубои. Известно е, че някои хора в Малайзия и Тайланд са събирали диви бети още през XIX-ти век, наблюдавайки агресивния им характер и възможността да бъдат използвани в хазартни мачове, подобни на бой на петли. Интересното, което трябва да се отбележи е, че битки до смърт са рядкост, така че се залага основно на храбростта на рибката, а не на нейното оцеляване.

Популярността на тези битки привлича вниманието на краля на Сиам (Тайланд), който регулира и облага мачовете, и който също събира собствени бойни риби. През 1840 г. той дава част от ценната си колекция от бети на датския лекар и изследовател Теодор Едуард Кантор, който работи в бенгалската медицинска служба. Девет години по-късно Кантор публикува първата академична статия, описваща тези риби, давайки им името Macropodus pugnax. През 1909 г. британският ихтиолог Чарлз Тейт Ригън открива, че има сроден вид, който вече е наречен Macropodus pugnax, и по този начин преименува опитомената сиамска бойна риба, на Betta splendens или "великолепен боец“.