"Нумизматичен салон’ 2021" ще бъде открит в Регионален исторически музей - Стара Загора
© Община Стара Загора
Най-ранната монета в изложбата е ауреус на Нерон. Ауреус (от латинското наименование за злато) е златна монета в Римската империя, която се равнява на 25 сребърни монети (денари).
През 309 г. император Константин I Велики въвежда в обращение солида, който заменя ауреуса като стандартна златна монета. В изложбата са показани 3 солида на Тиберий II Константин (574-582 г.); Константин VII и Роман II (920-945 г.); Константин VII и Роман и Христофор Лакапини, както и два тремиса (подразделения на солида) на Лъв I и съпругата му Елия Верина.
От X в. наименованието на златната монета е хистаменон номизма, а от XI в. хиперперон. В музея в Стара Загора се съхранява съкровище от 8 хиперперона на Алексий I Комнин и Мануил I Комнин, открити в землището на с. Съединение, община Братя Даскалови, изложени в постоянната експозиция.
В периода след 1284 г. широко използвани за търговски разплащания в цяла Европа до началото на Първата световна война са били дукатите (златни монети) на Венеция. През периода на османското робство в България циркулират златни османски, руски и западноевропейски монети. В изложбата са показани дукат на Белгийската конфедерация (Нидерландия) от 1758 г., сечен в Утрехт и флорин с името на унгарския крал Людовик I Анжуйски 1342-1352 г., с емблемата на Флоренция, цвят на лилия.
Първата златна монета, отсечена в България след Освобождението, са 10 лева от 1894 г. с лика на Фердинанд I. Ще бъде представена златна монета от периода, когато България става Народна република. Отсечена е през 1965 г. във връзка с отбелязването на 1100 годишнината на славянската писменост с ликовете на светите братя Кирил и Методий.
Експозицията "Нумизматичен салон’2021", представя характерни златни монети през вековете. Изложбата се осъществява с подкрепата на Община Стара Загора.
Събитието ще се проведе при спазването на всички противоепидемични мерки.