Изложбата "Ахимса: ненасилието“ подреждат днес във Велико Търново. В експозицията участват някои от най-именитите български художници и скулптори, предаде кореспондент на "Фокус“. Организатори са Община Велико Търново и Индологическа фондация "Изток-Запад“, с подкрепата на посолството на Република Индия у нас.

Изложбата представлява етап на естествено развитие и надграждане на предшестващата уникална изложба "Махатма Ганди: Сила на истината" (2019г.), посветена на 150- годишнината от рождението на великата личност и световен лидер Махатма Ганди. На изложбата беше валидирана и пощенска марка с облика на Ганди, създадена от участващия в нея проф. Стоян Дечев. 

Настоящата екоспозиция е инициирана от скулптора проф. Емил Попов, художника проф. Станислав Памукчиев и индолога Йорданка Боянова. Нейният тематичен фокус върху ахимса, ненасилието – основополагащия житейски принцип във философията и делата на Махатма Ганди, формира широката концептуална основа за изграждането ѝ.

Основната част от експозицията обгръща темата за ненасилието с творбите на Валентин Старчев, Георги Чапкънов, Павел Койчев, Светлин Русев, Емил Попов, Станислав Памукчиев, Иван Русев, Иван Славов, Десислава Минчева, Ивайло Мирчев, Стоян Дечев, Милко Божков, Любен Гайдаров, Стоимен Марков, Кирил Мескин, Валентин Господинов, Камен Цветков, Цветослав Христов, Иван Кънчев, Веселин Начев, Иван Милушев, Любен Генов, Надежда Кутева, Рашо Митев, Свилен Блажев, Хари Атанасов, Цанко Цанков, Красимир Русев, Мартиан Табаков, Мартин Трифонов, Нина Русева, Пламен Моневски.

Със свои произведения са представени също Нагджи Пател (Индия), Зиятин Нуриев (Турция), Благица Здравковска и Ристо Станковски (Северна Македония), Раха Фаразманд (Иран/Великобритания). Специален акцент в изложбата е уникален портрет на Махатма Ганди, рисуван от натура от големия български художник Борис Георгиев.

Неотделима част от експозицията са нейните програмни винили и филми, които документално създават контекста на изложбата. Те следват диахронията на принципа за ахимса, а именно: с образ и послания на Махатма Ганди, с колаж от портрети на лидери – последователи, съратници, съмишленици на концепта на Ганди за ненасилието и винил с техни мисли, а също – със стихове по темата от Борис Христов и Константин Павлов.

Специфичен акцент в изложбата е поставен върху ненасилието към деца посредством винил, отразяващ насилието над децата, оглавен с думите на видния последовател на Ганди Нелсън Мандела: "Дължим на децата си – най-уязвимите граждани във всяко общество – живот без насилие и страх.“ Именно в контекста на ахимса авторите представят своите творби – като проникновение в същността на ненасилието чрез рефлексия от форми, цветове и текст. Изложбата "Ахимса: ненасилието“ е творческо осъзнаване и визуално внушение на нашите изконни, върховни човешки ценности, и като свързва миналото с настоящето, превъплъщава, възпитава и интегрира тези ценности в името на днешните и бъдещите дни.

Епистемологичният фундамент на концепта за ахимса - нежелание за убиване, разрушаване; ненасилие в най-широк смисъл, лежи в учението за човека и битието, представено по своеобразен начин в различните школи и направления на древноиндийската образователна традиция, която се е запазила витално в продължение на поне 5000 години и съществува и до днес. Ахимса представлява интровертен принцип на ненасилие, ненараняване от страна на човека на своята собствена природа и същност, както и екстровертен принцип на ненасилие, ненараняване, неразрушаване от страна на човека на своята собствена природа и същност, както и тази на всички и всичко извън него. Практикуването на ахимса е свързано с личното усилие на човека за въздържание и изкореняване на грубите разрушителни наклонности в неговата природа, като зломислие, алчност, страсти, привързаности, омраза и други проявления на егоизма, които водят до саморазрушителни действия като незачитане на истината, лъжа, кражба, заблуда за притежания и похот. Така моралният код на ахимса засяга не само и най-малко физическото ненасилие. Той обхваща физическото, менталното и духовното ниво в структурата на човека.  

Големият син на Индия и борец за национално освобождение и справедливост Махатма Ганди превръща този принцип в свое верую, в начин на живот и в свое лидерско оръжие, с което повежда стотици милиони индийци против английските колонизатори в Индия, както и в борбите си за справедливост към онеправданите и в други краища на света. За Ганди ахимса е безкрайно по-могъща и позитивна сила, с която разполага човечеството за постигане на своите цели. Докато грубата сила (химса) може да има само нетрайни постижения, тъй като тя е разрушителна и саморазрушителна. Ето защо Ганди настоява:

"Може никога да не бъдем достатъчно силни, за да премахнем напълно насилието от своите мисли, думи и дела. Но трябва да запазим ненасилието като наша цел и упорито да се стремим към нея.“ Принципите, каузите и стремящата се към съвършенство простота на личния живот на Махатма Ганди се разпръскват като жив пример и учение сред умовете и лидерите по всички континенти. Така концептът за ахимса като ненасилие, неразрушение, както във вътрешното пространство на човека, така и в неговото външно пространство на социално и естествено природно съществуване, получава световна гражданственост, а впоследствие (през 2007 г.) ООН обявява 2 октомври – деня на рождението на Махатма Ганди – за Международен ден на ненасилието.

В Изложбени зали "Рафаел Михайлов“ експозицията може да бъде посетена до 20 април 2024 г. Сред гостите на откриването ще са заместник-кметът Снежана Данева-Иванова, както и именитите български творци и участници в изложбата Иван Русев, Валентин Господинов, Нина Русева, Ивайло Мирчев, Кирил Мескин и Мартиан Табаков.