Градската художествена галерия “Борис Георгиев" - Варна представя от 15 ноември 2024 г. един от пионерите на съвременното изкуство в България - Веселин Димов със самостоятелната му изложба "Фрактални пейзажи". Веселин Димов е знаково име за българския авангард от годините на прехода. Неговата творба "Воден змей“, създадена на симпозиума по скулптура в село Кости през 1983 г., се приема за една от повратните точки, с които започват новите процеси в изкуството в България. Веселин Димов е и сред основателите на клуб “Вар(т)на" 1996 г., който задава варненската специфика в налагането на концептуалното мислене в изкуството. За клуба изкуствоведът Руен Руенов пише: "Същественото е, че клуб “Вар(т)на" излиза със свои идеи, които се различават от функциониращите в страната “най-изявени" в тази област. Те проповядват най-общо забравената идея, че концептуалната практика все пак е въвеждане на метафизично отношение в баналната реалност“.

Произведенията, включени в изложбата, са дигитално генерирани живописни изображения на фрактали - геометрични модели на повтарящи се структури. Първата част на проекта беше художествената акция "Живопис в градска среда", реализирана върху рекламни билбордове в морската столица. Сега в музейното пространство на третия етаж в Галерията ще видим проекта в цялост.

Веселин Димов представя своята самостоятелна изложба така: “Експозицията от 20 файла - разпечатани в различни формати - е селекция от експериментите ми в живописта, създадена с компютър след 2004 г. Компютърът за мен е инструмент, както пианото и цигулката. Рисува не инструментът, а човекът и аз исках да видя как се прави това. Възможностите ми на художник са достатъчни, за да не се нуждая от сюжет, който да визуализирам - изкуственият интелект би свършил това по-добре. А и исках творбите ми да звучат сякаш познато и класически. Дали съм успял, предстои да видим. Живописта, както сме я учили, се различаваше или според установените бои и техники за работа с тях - масло, акварел, акрил, смесена техника, или според жанра - фигуративна живопис, портрет, пейзаж, натюрморт. Другото общо в познатата ни живопис беше, че композицията може да бъде описана с думи, защото пряко или асоциативно представя или следва някакъв сюжет. Това дава възможност и на хора с ниска или дори никаква пластична култура и образно мислене, да могат да разберат смисъла на творбата. Тези творби изобразяват и пресъздават заобикалящата ни реалност - и ги наричаме "изобразително изкуство". Също така, вкоренените ни материалистически представи бяха, че изкуството е емоционално, асоциативно и ирационално, за разлика от "точните науки", индустрията и икономиката, които са реални, логични и рационални, а и че културата като цяло е "надстройка над икономиката". Тези примитивни схващания се сблъскаха с реалността на индустриалната революция и съпровождащите я социални катаклизми и се оказа, че фундаменталните и вдъхновяващи визии и промени в света на 20. век възникнаха в математиката и физиката. А също че група архитекти и художници, като тези от Bauhaus (домостроене), формулираха визията за града и предметната ни реалност и направиха индустрията неотделима от дизайна. Познатото ни изкуство се възползва от новите практики и се разгърна в зашеметяващи визуализации. Изобразителното изкуство и Авангардът са две различни познавателни системи.

В изложбата си "Терен и Конструкции" изследвах взаимодействието на логически конструкции с естествена среда. Формообразуването беше експерименти в различни размери и материали на точка и линия в пространство. Също така предхожда сегашните ми търсения във фракталната геометрия (където се занимавам с взаимопроникването на реални и ирационални стойности) с взаимодействието на експресивно и геометрично при формообразуването. Срещнах брутална съпротива до там, че работите ми станаха вододел в съвременното изкуство - и не защото отричам или се противопоставям.  Оказа се, че и тогава, и сега следвам цялостен възглед за изкуството, различен от повествователното и изобразителното, автентична визия за възприемане и конструиране в пространството. Това не са просто формални търсения, а нов възглед за света. "Воден змей" е създаден една година по-късно и обобщава и разгръща натрупания опит в динамичното взаимодействие на художествени конструкции и естествена среда. Оказа се, че съвременното изкуство не е просто формални експерименти, а цялостен възглед за света. Стремителното развитие на технологиите, комуникациите и компютрите след двехилядната година преформулира света, в който живеем. Светът, в който живеем, цялата архитектура и дизайн на съвременния ни свят са формулирани и построени в Конструктивизма и Авангарда. Авангардът не е противопоставен на изобразителното в изкуството, той разшири обхвата на изкуството до целия ни живот. Изкуството е познавателен акт, както и науката. Първия си компютър купих през 1992. Десет години по-късно си оборудвах ателието с най-добрата професионална техника, но рисувах на ръка - после сканирах и доработвах. При визуализацията с компютър се получаваха странни самоподобни структури, удивително напомнящи на образите от заобикалящата ни реалност. Двете страни на възприятията - "емоционално" и "рационално" се оказаха една поетична цялост. Този възглед за света, в който новите технологии отварят неподозиран хоризонт, е съдържанието на работата ми от 2004 г. насам.

Проектът се състои от 20 файла, отпечатани върху платно с мастилено-струен принтер, 150х100 см. Три от тези файлове са отпечатани и в размер 3000х4000 см. Те бяха експонирани на три билборда и са експеримент "Живопис в градска среда". "Изкуство в открито пространство" е водеща посока в работата ми на 3D визуален артист. Такива бяха още дебюта ми от 1979 г., "Седнала фигура", "Терен и конструкции", "Воден змей". Разбира се, имам и камерни творби, като "Хартия и Цвят", в Ата Рай, 1996 г., представена от Мария Василева."

Проектът  "Фрактални пейзажи" се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд “Култура" на Община Варна.

Творческият път на Веселин Димов, представен от самия него:

Роден 1955 в град Попово.

1979-1973 Математическа гимназия, частен ученик по ударни инструменти в Музикално училище Варна. Свири в Биг бенд Варна

1975 учи в Технически университет Варна, има отлични оценки по леярство и физика.

Отказва поканата на Ванко Урумов да се включи във Вулкан

Държи гараж до колхозния пазар, заминавайки за София, го отстъпва на Димитър Трайчев

1977-1986 учи в ателието на големия български скулптор Любомир Прахов

Слушател в курса по ударни инструменти на проф. Добри Палиев, в Консерваторията в София

1978 Присъства на репетициите на "Конструкции" на Джон Кейдж, и други авангардни автори.

1979 "Седнала фигура" - дебют в Триенале “Скулптура и декоративна пластика на открито пространство", Варна

Помага на баща си да премине границата. Заловен, баща му получава 12 години затвор, лежи 8

Покана за самостоятелна изложба от кметството на Атина. Първи проблеми със службите.

1979-1982 създава 10 скулптурни композиции за открито пространство, подготвени за Атина; след редица препятствия от службите, взема разрешение да ги представи в Морска градина Варна. На 25 август, 1982, изложбата е унищожена от Община Варна, по заповед на първия секретар на БКП Варна. Оцеляват две творби, Седнала фигура и Почивка.

1983 "Воден Змей"

Покани за изложби за Гърция и Холандия, проблеми със службите

1984, писмо до министъра на вътрешните работи заради препятстването на изложбата му в Атина

Отива на среща с Илия Георгиев и Анна Недялкова за да му обяснят унищожаването на изложбата му.

1985, "Изгрев," мрамор, Приморски парк Бургас

баща му излиза от затвора

работи върху геометрични анализи на шарки и шевици, пише "Магическият свят на прабългарина", в тираж 5 броя 

1986 Изложба в Атина съвместно с Любомир Прахов; изложбата е окачествена от министъра на културата на Гърция, Мелина Меркури, кто "Най-добрата скулптурна изложба за последните 10 години."

Покана за участие в Лятна академия в Залцбург, финансирано от Кюнстлерхаус и областните служби на Залцбург, с препоръки от Карл Прантл

Участва в създаването и провеждането на националните конкурси "Естетизация на градската среда" заедно с арх. Бойко Стаменов, има редица награди, от които 2 големи

1987-1992 изучава ИДзин в контекста на съвременната физика и математика, в библиотеката на Стефан Хинков, както и стара българска и централно-азиатски култури.

Изследва геометричното построение на Велика Янтра

Участва в "10 художници от Варна"

1989,"Пирамида от Въздух" София, Студентски град

1989-1992, Говорител на Дружество Скулптура СБХ София

1992-1995, Председател на извънредните конгреси на СБХ, на които е свалено ръководството на СБХ, отменен е тоталитарният устав;  член на Управителния съвет, заедно със Александър Хайтов, Слави Минеков, Вежди Рашидов и други колеги участва в създаването и регистрацията на демократичен устав на Съюза;

Председателства общото събрание на извънредния конгрес на СБХ в зала “Христо Ботев" и приема новия устав; предлага и провежда гласуването за изключването на служители и сътрудници на ДС и КГБ от СБХ, както и за забрана за всякаква политическа, синдикална и религиозна дейност.

Отказва да стане председател на СБХ и се прибира във Варна.

1996, декември, в ателието му в село Звездица е създаден Клуб “Вар(т)на"

1996-2001 организира националните изложби “Вар(т)на" и приятели"

"Река Йордан, Илинденци" в съавторство с Огнян Петков.

2001 напуска Клуб “Вар(т)на", "За да търси нови пътища" както пише в тогавашната преса.

2004-2024 изследва и изучава програми и експерименти за създаване на дигитална живопис.

Изложбата на Веселин Димов ще бъде експонирана от 15 ноември до 4 декември 2024 г.