Приключиха тазгодишните проучвания на Пещерно обиталище "Чая“ край Чепеларе. И този сезон несъмнено завърши с вълнуващи открития говорещи, че пещерата е възможно да е била използвана като светилище. Това каза за "Фокус“ директорът на Музея на родопския карст в Чепеларе и участник в проучването, Марин Господинов. "Наред с множеството фрагменти от керамични съдове, и различни по вид костни предмети датирани на над 30 века бяха открити голямо количество останки от отдавна изчезнали праисторически животни. Най-впечатляваща и рядка находка е зъб от пещерен лъв. Огромен хищник, достигащ до 4,5 метра и 350 – 400 кг., появил се на Земята преди около 370 000 години. Това е изключително рядка находка и единствена за Родопите и нашия край. Тя доказва, че този хищник, който емблематичен за България е живял и край Чепеларе“, поясни Господинов.

Ръководителят на проучването на Пещерното обиталище, София Христева допълни, че са успели да открият още съдове и костени предмети, които ще им помогнат да възстановят цели форми от съдове. "Има и малко костни находки и предмети, чиято функция до момента още не сме изяснили. Те са доста интересни за нас, като тепърва предстои да им правим анализ. Засега установихме със сигурност, че пещерата е обитавана в периода 11-10 век преди Христа. Това беше направено чрез няколко сондажа в залата на пещерата, които направихме и ни дадоха по-интересната част от проучването с това голямо количество на кости от пещерни животни, които открихме“, обясни Христева.

Тя допълни, ча са изчерпали по-голямата част от археологическите пластове в пещерата и им остава една малка част, която трябва да завършат през следващата година, за да може да прекратят проучванията.

Христева уточни, че тепърва започват обработката на находките и документацията. "Надяваме се реставраторите да ни помогнат да сглобим повече съдове, но това ще отнеме по-дълъг период от време, защото материалът натрупан през последните няколко години никак не е малко. Ще направим радиовъглероден анализ, с който да опитаме да стесним датировката на обекта, както и други анализи, които биха ни помогнали да си изясним анализа на обитаването на пещерата“, каза още ръководителят на проучването на Пещерното обиталище Чая.