"Той беше цял философ. Дрехи, ядене, разходки-нищо не го интересуваше. Единственият негов идеал беше освобождението на България. Гдето идеше, с който се събереше, това говореше. С една реч, той беше примерен патриот“. Това пише за Димитър Икономов близкия му другар Георги Стойчев от Трявна.

Димитър Христов Икономов (наричан и Димитриката) е български революционер, участник в Ботевата чета, народен представител. Член е на революционния комитет в Александрия, Румъния и негов делегат в събранието на 10 август 1875 г. на БРЦК. На историческото събрание през септември, на което се взема решение за сформиране на чета, която под предводителството на Панайот Хитов да окаже помощ на участниците в Априлското въстание, Димитър Икономов дава идеята за превземането на парахода "Радецки“.

На 16 май 1876 г. отплава от румънския бряг при Гюргево заедно с Ботевата чета, на чийто щаб е член. След смъртта на войводата група от 20 четници се отделя под водачеството на Димитър Икономов. След няколко сражения и предателства оцелелите въстаници са заловени край с. Литаково и отведени в Орхание, а оттам в Софийския затвор. Осъдени са на смърт чрез обесване. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор в окови. Заточен на о. Родос, откъдето е освободен след подписването на Санстефанския мирен договор.

След Освобождението Димитър Икономов се включва активно в обществения живот. Избран е за делегат от Ловешки окръг в Учредителното събрание в Търново през 1879 г. Делегат е и в Първото велико народно събрание за избор на княз.

Заселва се във Варна, където се препитава като ханджия. През 1884 г. е народен представител в ІV обикновено народно събрание от Троян. През 1889 г. е член на Окръжния съвет във Варна.

Табелата, която указва на кое място в морския град е бил неговия дом, се намира на ул. "Д-р Пискюлиев“ в близост с кръстовището с ул. "Никола Кънев“.