Знаете ли коя е най-старата запазена сграда в София? Тя се намира във вътрешния двор между сградите на елитен столичен квартал и Президентството на ниво с няколко метра по-ниско от съвременните софийски улици, а днес "Фокус" ще ви разкаже за нея. Това е ротондата "Свети Георги Победоносец", която е сърцето на древния Константинов квартал. Поради архитектурния си тип храмът е известен като Ротондата (ротонда - сграда, застроена на кръгообразна площ, често покрита с купол). В този район се е намирал и дворецът на римския император Константин Велики и жилищата на знатните му поданици.

Това е най-старият архитектурен паметник в София и единствената запазена до покрив постройка в града датираща от римската империя. Появата ú съвпада с момент на голям разцвет на Сердика, като един от най-големите и значителни римски градове на Балканския полуостров.

От самото начало сградата е била култова, вероятно мартирион. Появата на Ротондата датира от началото на IV век от времето на император Константин Велики (306-337 г.), който многократно е пребивавал в Сердика. На него преписват фразата “Сердика – моят Рим".  Първоначалната сграда е била построена за тържествени церемонии, свързани с посещенията на св. Константин Велики в древната Сердика. Предполага се, че в нея са провеждани заседания на Сердикийския събор (343/344 г.). През V век сградата е била разрушена от хуните, но по-късно е издигната отново, вече като православен храм. През XIV в., по време на османското робство, храмът е превърнат в джамия. До XV век уникалните й стенописи - част от тях са на възраст 1500 години, са били скрити от мазилката и заменени с растителни мотиви. Ротондата е открита едва през 1953 г. по време на разкопките при изграждането на сградата на Министерския съвет. Запазеният днес храм-музей е част от голям археологичен комплекс, на изток от който се намират разкопките на римско селище. 

Църквата е част от по-голям археологически комплекс. Специалистите я определят като една от най-красивите постройки на Сердика-Средец. Тук са се съхранявали светите мощи на небесния покровител на България – свети Иван Рилски и според преданието са излекували византийския император Мануил I Комнин. Мощите са заграбени от унгарците в 1183 г., по времето на крал Бела III, когато съюзените войски на сърби и маджари нахлуват в Средец, разрушават и разграбват града. След кратко пребиваване в столицата Естергом, където католическият епископ онемял, след като се отнесъл непристойно с тях, те са върнати в България през 1187 година.

Според Уикипедия, мощите на светеца са почивали тук още веднъж, когато са били тържествено пренасяни от Търновград към Рилския манастир в 1469 г. Първоначално тук е погребан и сръбският крал-светец Стефан Милутин, чиито мощи по-късно са пренесени в църквата Свети крал (днешната катедрала "Света Неделя“). Външно от северната страна на главната апсида е светият гроб на Св. мчк Георги Софийски Най-нови.

След Освобождението на България от османско владичество тя е изоставена и занемарена. Едва при смъртта на Александър Батенберг е пригодена за временен мавзолей, в който били поставени тленните му останки, докато бъдат пренесени в специално построения за него мавзолей през 1898 г. През 1915 г. ротондата е изчистена от всичко, прибавено в нея при превръщането ѝ в джамия. Съборено е минарето, вътрешната мазилка е премахната и се открива средновековната живопис. Няколко пласта стенописи, най-ранният от които датира X-XI век. Това са фрагменти от изображения на осем ангела на вътрешната част на купола на църквата. Високият почти 14 метра купол датира от XIV в. и изобразява Господ Иисус Христос Вседържител (Пантократор) със свети ангели и пророци.

След реставрирането на храма отново е възстановено делничното богослужение и освен като паметник на християнското изкуство свидетелствуващ за непреходността на Църквата Христова Ротондата пак изпълнява своята най-важна функция, за която и била построена преди 1600 години – да привежда хората към Бога.

Днес в храма се извършва ежедневно православно богослужение, извършвано на древния литургически език на православните славяни – църковнославянски, като песнопенията се изпълняват на характерното за древната православна църква – източно църковно пеене, известно и като византийска музика.