Като бяхме малки се навирахме вътре! Това си спомнят варненци за своето детство. Бункерите! Митичното място за всеки малък мъж. На снимката е бетонната гъба на входа на Морска гара. Българското Черноморие е осеяно с подобни бетонни укрития. Бумът в строителството край морето в последните години ги е скрил от хорските погледи, но все още тук-там са останали малки петънца от онези бурни години, когато параноята у нашите управници е била в повече.

Българските бункери са строени по царско време. В един от малкото източници на информация за произхода на тези бетонни гъби - книгата "История на БМФ", пише, че са изграждани по немски образец. Пикът на строителството им е през 1942-1943 г., когато България вече е обявила война на Англия и САЩ и е част от Тристранния пакт Япония - Германия - Италия. По това време страната ни на практика е окупирана от немски войски. Част от бункерите са съсредоточени по Черноморието, където са разположени и много български противодесантни взводове - 22 се намират в Бургас, 17 са във Варна.

Бункерът е отбранително военно укрепление, предназначено да защитава хора и ценни материали от падащи бомби, артилерия или други атаки. Те са използвани широко през Първата световна война, Втората световна война и Студената война за оръжейни, командни и контролни центрове и складови съоръжения. Известните бункери по света включват линията Мажино след Първата световна война на френската източна граница и чехословашките гранични укрепления главно на северната чешка граница срещу Германия, Форт Ебен-Емаел в Белгия, Алпийската стена на север от Италия, Führerbunker от Втората световна война и в Италия, индустриалният бункер на Marnate, инсталациите с V-оръжия в Германия (Mittelwerk) и Франция (La Coupole и Blockhaus d'Éperlecques), и инсталациите от Студената война в Съединените щати (Cheyenne Mountain Complex, Site R и The Greenbrier), Обединеното кралство (Burlington), Швеция (Boden Fortress) и Канада (Diefenbunker).

Любопитно е, че в Швейцария има необичайно голям брой бункери поради закон, изискващ изграждането на защитни убежища за всички нови сгради от 1963 г. насам, както и редица бункери, построени като част от военния отбранителен план за Националния редут. Някои от бункерите в Швейцария оттогава са се превърнали в туристически атракции, в които се помещават хотели и музеи, като например музея Сасо Сан Готардо.

Съветският съюз поддържаше огромни бункери (една от вторичните употреби на много дълбоко вкопаните системи на метрото в Москва и Киев беше като ядрени убежища). Редица съоръжения бяха построени в Китай, като подземен град в Пекин и подземен проект 131 в Хубей. В Албания Енвер Ходжа осея страната със стотици хиляди бункери. В Съединените щати Президентският център за спешни операции под източното крило на Белия дом служи като защитен подслон и комуникационен център за президента на Съединените щати в случай на спешност.