Най-старите пловдивски махали са разположени на Трихълмието, още от времето преди турските завоеватели да навлязат в града. След османското завоевание, в следващите векове, Пловдив доста се разраства, като турското население  предпочита да се заселва в равнинните части, а християнското население остава на Трихълмието, което е основната част от града. Това разказа в предаването "Цветовете на Пловдив“ на Радио "Фокус“ историкът д-р Видин Сукарев, от РИМ Пловдив.

В последствие градът се разраства основно в посока към река Марица, където е построен и първият мост, в близост до Имарет джамия. Този мост е съществувал реално от края на XIV век до времето, когато пада окончателно през 1971 г . Горната му част е подменяна, но основите му са стояли от времето на Лала Шахин паша - османски военачалник и първи бейлербей на Румелия. Но този мост е бил срутен от наводнение. След това се вижда, че конструктивно не може да бъде укрепен. На практика горе-долу по неговото трасе е построен Пешеходния мост.

"След това друг мост няма до построяването на Моста на  Герджика. Все пак, може би още в римско време е имало някакъв мост, за който има сведения, но той изобщо не е бил в града, бил е в района на остров Адата, може би там, където е сегашният мост, по-скоро малко по на Изток някъде. Но до идването на османските турци, надали някой е помнил, че е имало там мост“, разказа още Видин Сукарев.