Златните момичета: Спечелихме златния олимпийски медал, защото бяхме като един юмрук
© Фокус
"Не е лесно да водиш такъв живот, на какъвто бяхме посветени ние. Трябва да се лишиш от време със семейството, от свободно време за различни хобита, за излизане, но пък дава страшно много, учи те на много неща от млада възраст. За да се запази и отборния, и спортния дух през цялото време трябва малко борбеност“, разказва Стефани.
Тя допълва, че е необходим и малко инат.
"Трябва понякога да се преодоляваш, да не обръщаш толкова внимание на моментно състояние, на емоции, които породени от лошо състезание или просто от лош ден. Трябва да се гледа в по-мащабна перспектива и е много важно човек да има цел и да я преследва“, допълва Стефи.
Симона Дянкова пък добавя, че е необходимо и доста търпение, защото подобни успехи се постигат бавно.
"Ще се случи много пъти да не ти се получат нещата. Да се стигне до там, че да се чудиш дали въобще има смисъл, но ако си търпелив и борбен, рано или късно нещата си идват на мястото. Ние бяхме като едно семейство, защото със сигурност прекарвахме много повече време заедно, отколкото с нашите родители, както аз и Стефи сме различни градове – аз съм от Варна, тя от Бургас, не се прибирахме вкъщи при семействата си, спахме в залата. Така, че ние си бяхме едно семейство и тази подкрепа ни помогна да спечелим и този златен медал, защото бяхме като един юмрук“, с усмивка си спомня Симона.