Здравната инспекция в Добрич с предупреждение за тази заразна болест
©
Човек се разболява от трихинелоза при употреба на недобре термично обработено месо, мляно месо и сурови и полусурови месни продукти (пастърма, филе, луканка, суджук и др.) от заразено животно, с които поглъща трихинелни ларви.
Често заболяват цели семейства и групи хора, консумирали заразените продукти. В България епидемични взривове и спорадични случаи на трихинелоза се регистрират ежегодно, като броят на консумиралите и заболелите варира всяка година и трудно може да се прогнозира.
Така например, през 2023 г. е съобщен само един случай в област София град, а през 2024 г. е регистриран епидемичен взрив на трихинелоза с 37 заболели, поради консумация на заразено свинско месо и сурови/полусурови месни продукти от диви свине. В област Добрич за 10 годишен период (2014 – 2024 г.) не са регистрирани случаи на заболяване.
Кратки епидемиологични данни
- Източник на зараза най-често са домашни свине и глигани, по-рядко коне.
- Резервоари в природата са плъхове, мишки и други месоядни животни.
- Причинителите са малки глисти – трихинели. Попаднали с храната у човек, те живеят в тънките черва, където нарастват до 2-4 мм. Ларвите, отделени от женските проникват през чревната стена в лимфните и кръвоносните съдове, попадат в двигателните мускули по цялото тяло, където се обвиват в капсулки. След няколко месеца повечето от тях умират, но някои остават дълго време жизнеспособни.
Болестните оплаквания се проявяват 10-15 до 20 дни след заразата, като болестта често погрешно се диагностицира като грип, ОВИ, ентероколит.
- В началото се появяват болки в корема, повръщане, диарични изхождания, като при леко протичане симптомите отсъстват.
- Температурата се повишава над 380С, съпроводена със силно главоболие, зачервяване на очите, оток по клепачите, възможна е поява на сърбящи обриви.
- Характерни са мускулни болки, затруднения в движението, отпадналост.
- При тежко протичане могат да настъпят усложнения като неврит, радикулит, пневмония, енцефалит. Някои усложнения недиагносицирани и нелекувани своевременно, могат да завършат фатално.
Профилактични мерки
- Строг ветеринарно-санитарен контрол при добив на месо от домашна свиня и глиган, чрез задължително паразитологично трихинелоскопско изследване. Изследването на проби от домашни и диви прасета се извършва в регламентираните за това лаборатории.
- Да не се консумира неизследвано месо, вкл. приготвяне на колбаси, дори и с термична обработка.
- Унищожаване чрез изгаряне на месото, при откриване на заразени животни.
- Отглеждане на домашните свине в хигиенно издържани помещения, с предотвратен достъп на гризачи в тях, както и до фуража.
- Периодични дератизационни мероприятия в личните стопанства и фермите.
- При поява на по-горе описаните оплаквания да се търси незабавно медицинска помощ от личния лекар и консултация с паразитолог.
Предвид, че в много случаи трихинелозата се приема за остра вирусна инфекция, поради което терапията се забавя и е възможно заболяването да протече тежко, е изпратено писмо до общопрактикуващите лекари и специалистите от лечебните заведения за повишаване на клинико-епидемиологичната насоченост при диагностиката на трихинелозата.
Във връзка с откриването на лова на едър дивеч, към председателите на ловно-рибарските дружества в областта, са изпратени писма за стриктно спазване на противоепидемичните мерки по отношение на трихинелозата, съгласно действащите нормативни документи на Министерството на здравеопазването и Министерството на зeмеделието и храните.