Завършиха археологическите разкопки на античната крепост Каста Мартис в граничния град Кула. След прекъсване на проучванията за близо половин век, последните разкопки на обекта са правени през 1972 г., днес археолозите разкриха 7 пласта от културните напластявания под крепостта от 1 до 6 век. Това съобщи за "Фокус“ ръководителят на разкопките доц. д-р Здравко Димитров, от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН). Разкопките, се финансираха от община Кула в размер на 16 000 лв.

На обекта, в продължение на три седмици през юли, са работили трима археолози и 16 души и постигнатите резултати са неочаквано добри, допълни Димитров.  По време на археологическите проучвания на Каста Мартис, една от най-големите и най-запазените в автентичния си вид антични крепости в Северозападна България, бяха извършени 6 сондажа и достигнахме до дълбочина от 3,5-4 метра. Изградена през 4 век след Хр., по времето на император Константин I Велики, тя е един много интересен археологически обект. Археологът допълни, че при проучването са преминали през всички  културни пластове, върху които е разположен римският кастел Каста Мартис в граничния град Кула.

На обекта проучвахме Кулите номер 1 и  2, и цялата източна стена на крепостта. Стигнахме до стените на Квадрибурга (квадратна крепост до кастела), което за нас археолозите бе неочаквано, допълни Димитров.

Установени са хронологията и стратиграфията на т.нар. кастел, който е по- голямата от двете крепости на Кастра Мартис с площ от 15 дка. Открихме 7 пласта, датирани от 1 до 6 века, от културните напластявания на Кастра Мартис. Знаем, че крепостта е изградена в 4 век по времето на император Константин I Велики, съществува и през 5 век и е  унищожена след варварските нашествия. Археолозите са установили, че преди да е изградена античната крепост, преди нея на това място е имало селище. Нашата цел, продължи Димитров, бе тази година да разкрием в дълбочина тези ранни останки и да установим на каква дълбочина и на къде се развиват. За да можем през следващата година да имаме ясна представа, къде да насочим проучванията си.

Направените от нас открития за мащабите на римската крепост Каста Мартис са съизмерими с тези на другите антични крепости във Видинско – Бонония и Рациария.Така Каста Мартис се нарежда на тр ето място по големина сред разкритите антични крепости в региона. По време на проучването нашият екип откри близо 50 находки, много монети от различни периоди, фибули, различни накити и много голямо количество керамика от всички типове на римската керамика.

Местоположението на античната крепост Каста Мартис в идеалния център на граничния град Кула, голямата й запазеност във вековете - тя се издига 20 метра над земята и се е съхранила в автентичния си вид близо 1600 години, е сериозна предпоставка и възможност за пълната и реставрация и социализация. Особено и след разкриването на запазените структури на източната стена на кула номер 2 и на южната стена на Кастра Мартис, допълни д-р Димитров. Целият археологически обект се намира на общински и частни парцели, някои от които са изоставени. Община Кула има намерение да изкупи частните парцели, за да може да продължат в следващите години археологическите разкопки, до пълното разкриване на античната крепост и превръщането на обекта в голям археологически парк. Това е и нова възможност не само за изследвания в научната проблематика, но и за развитието туризъм в региона, допълни доц. д-р Здравко Димитров.