Не за първи път плажове в Приморска Добруджа остават без водни спасители през лятото. Това са едни от най-красивите и екзотични плажове по българското Черноморие. Каква е причината, коментира за "Фокус" д-р Артюн Еринозов, директор на ОС на БЧК в Добрич: "Всяка година областният управител на Добрич обявява конкурс по Закона за обществените поръчки, на който се явяват фирми. Българският червен кръст (БЧК) в продължение на няколко лета стопанисваше тези неохраняеми плажове. Повечето са на територията на община Шабла, като "Дуранкулак", "Крапец", на къмпинг "Добруджа" в Шабла, плажовете в "Русалка", залива Болата и "Фиш фиш" край Албена. Всички тези плажове бяха охраняеми преди няколко години от БЧК. 

Тази година областният управител на Добрич обяви конкурс, като броят на плажовете беше редуциран, останаха само тези на територията на община Шабла - 4 плажа. На първия етап се явиха кандидати, включително БЧК. На втория етап от процедурата мога да кажа, че БЧК беше класиран на първо място с предложение за договаряне за лято 2023. Но впоследствие ОС на БЧК в Добрич се отказа. 

Причините са няколко. На първо място по Закона за обществените поръчки този конкурс закъснява във времето всяка година. Около средата на юли има готовност за договаряне със спечелилия конкурса. На практика това време е свързано с дефицит на водни спасители. Вярно е, че Областният съвет на БЧК обучава и сертифицира водни спасители и то немалко на брой. Всяка година през нашите обучения преминават между 40 и 80 нови желаещи. Така за период от 5 - 10 години числото на обучени за водни спасители от нас е минимум между 500 и 600 души. Тази бройка е абсолютно достатъчна за Северното ни Черноморие. 

Проблемът е, че всяка година около 15 юли водните спасители вече са си намерили работа. Те се явяват на трудовия пазар за тази позиция свободно. И към тази дата броят на нереализираните водни спасители е почти никакъв. От тази гледна точка ние отказахме договаряне с областния управител на Добрич", посочи д-р Еринозов.

Следващата причина е фактът, че тези неохраняеми плажове  са извън населени места, отдалечени и съществува сериозен проблем с осигуряване на битови условия за водните спасители, докато са наети на работа - място за настаняване, храна, транспорт. Работното време на водните спасители по регламент е от 8:00 до 18:00 ч. седем дни в седмицата. 

"На трето място когато калкулираме разходи, включително фонд "работна заплата", също срещаме трудности. Няма да скрия, че водните спасители, които работят при частни лица, стопанисващи плажове, получават по-високи заплати, което е хубаво. При нас основната заплата е 1500 лв. Частниците дават много повече. При най-северните ни плажове отдалечеността от областния център качва разходите и ние не бихме могли да осигурим водни спасители без риск от финансова загуба", коментира още д-р Еринозов.

За да бъде коригирано всичко това, според него е необходимо да се вземат решения на ниво Министерски съвет, Министерство на туризма също, защото това е ведомството, което осигурява финансови средства за неохраняемите плажове. Сред препоръките е конкурсите за обществена поръчка за водни спасители да бъдат организирани още преди месец май и да бъдат осигурявани достатъчно средства, които да мотивират желаещите да работят по плажовете на Приморска Добруджа. 

Подобна организация би дала възможност за навременно планиране на дейностите и условията на работа от страна на ОС на БЧК. Сред задълженията на водно-спасителната служба са също осигуряване на съоръжения и екипировка.

Д-р Артюн Еринозов призна, че има интерес към курсовете за водни спасители към ОС на БЧК, но напоследък намалява броят на желаещите и това най-вероятно и основно е свързано с обезлюдяването на регионите, но не се отрича комплексността на причините. Решението на всички тези проблеми според него е изключително трудно.

Жулиета НИКОЛОВА