Винаги казваме, че сме в Европа, но някак си много изоставаме в този смисъл. Това каза в предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" Емил Миразчиев, от Сдружение "Изкуство днес“. "Съвременно изкуството се учи в училищата, дори в детските градини, хората ги водят на изложби. Въобще има програми за обучение и разяснения. И когато едно дете има познания в областта на съвременното изкуство, то става след това публика, която търси това изкуство. В България все още сме някак си назад в това нещо", добави Миразчиев.

По думите му, липсва достатъчна информираност, има първична реакция към съвременното изкуство. 

"Донякъде това не е лошо, но все пак тези неща, които се предлагат, те имат смисъл, имат концепция, има защо да са направени", каза още Емил Миразчиев. Ето как обясни той акцията на Столбите на Каменица преди дни на Дан Тенев - знакова фигура в съвременното изкуство, който е известен с мобилните надуваеми скулптури.

"Той направи една самоопределяща се, самоформираща се скулптура, която е един обикновен найлонов ръкав. Той се надува и просто почва да променя и навлиза в пространството и околността, около стълбите на Каменица", поясни Миразчиев.

Разбира се реакцията на публиката беше: "А, какви са тези боклуци?! Какво е това?“

Подобна реакция е имало и в други градове – в галерията в Стара Загора преди няколко месеца, където също са питали: "Какви са тези найлони и какви са тези простотии?“ и т.н.

"Цялата идея беше, тъй като стълбите на Каменица знаете колко бяха изчистени и колко монолитно и мощно стояха. И трябваше да има една много деликатна намеса. А то какво се получи? Всеки прави нещо на тези стълби "Каменица". Айде Мильо, айде  букви, айде водопадчета от Дубай привнесени, айде стъклари, айде какво ли не, напълни се визуално и се пренасити. И ние казваме: "Дайте на свръх това още едно да сътворим, за да се видим за какво става  въпрос. И именно това е тази реакция срещу тази пренаситена визуална среда.

И в един момент други ни готвят да ни сложат още някакъв обект там отгоре, което вече става прекалено. И това ще позволи да се замислим по какъв начин ние сме отговорни за средата, която ни заобикаля, по какъв начин всички тези намеси се осъществяват. Хубаво, някакъв частен институт намерил пари, ще сложи там паметник на Мильо. Ама това е публична среда. За това се иска дебат, иска се обществено обсъждане, иска се да се огледа от всички страни. Когато има нещо, което е в средата, която всички ние ползваме, би трябвало всеки, все пак да си каже думата, да има и професионалисти, които могат да огледат, да имаме есперти, които се занимават със ситуиране на един такъм паметник", обясни още Емил Миразчиев.

Според него, всички тези неща не са случайни, не е просто всеки да си слага каквото си поиска навсякъде.

"Тази акция иска да каже точно това - къде е нашата отговорност, по какъв начин ние я използваме, по какъв начин влагаме в това пространство определен мисъл и значение. Така и част от другите инсталации, които са в публичното пространство, които пак искат да кажат нещо. Да кажем, един "Вълнолом“ на Севдалина Кочевска, направен от неръждавейка, около 3-метров, той е поставен пред кино "Космос“. Ние всички знаем, кино "Космос“ е другата болка на пловдивчани. Че нещо, което е извоювано от гражданското общество, защото то ще се превърне в един паркинг. Но граждани се вдигнаха, извоюваха го, защитиха го, то остана като такова, но виждаме колко години вече то се руши дори. Не само, че не се оправя.

Да, има одобрен проект, дори ние като мислихме да го слагаме там, те казаха, че ще е оправено за септември. Обаче, ето, не е оправено, но се надяваме да тръгне. Та, идеята на този "Вълнолом", който защитава брега от вълните беше по този начин, поставен в тази среда, където няма вода, той да защитава, защото въобще защитата на културата е много важно в този контекст на "по-добрия свят“. Идеята е той да се движи из града на такива болни места – защо не и пред някоя сграда на Тютюневия град, където ги събориха и опожариха, защо не пред нещо друго в момента. Така че всички тези намеси имат някакъв смисъл", добави още Емил Миразчиев.