Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Писателят Захари Карабашлиев отдаде почит към паметта на колегата си Христо Карастоянов, проследи "Фокус".

В страницата си в социалната мрежа авторът на романа "Рана" и други сподели за последната си среща с Карастоянов. Тя е била само преди няколко седмици в Ямбол.

В текста по-долу Карабашлиев разказва за какво са говорили, а и друга интересна преразказана история от миналото:

Преди малко разбрах, че -- както сега казват -- "си е тръгнал" писателят Христо Карастоянов. И преди да опитам да изразя колко ме натъжи това, ще разкажа нещо.

Преди няколко седмици бях поканен от библиотеката в Ямбол да представя последната си книга. Ама преди това бях в Сливен и гостувах на скъпите на сърцето ми Веси Седларска и Костас.

И те ми разказват историята, в която техният съгражданин, големият чудак-писател Атанас Славов ги кани на гости, на което ще дойде и Христо Карастоянов от Ямбол. Това се случва посред зима, май горе-долу по това време -- студ и сняг. "Гостито" върви чудесно, докато Христо и Атанас не се скарват люто, Христо, разгневен си става и си тръгва и се прибира посред нощ в Ямбол. Пеш. Години по-късно се сдобрили, разбира се, но това е друга история. (За Христо се знаеше, че е незлоблив.)

Осъзнавам, че моята среща с Христо Карастоянов в Ямбол е била последна. След представянето на книгата ми в читалище "Съгласие", седнахме в някаква пицария с директорката и говорихме за какво ли не: за неговите книги, за ямболския модернизъм между двете световни войни, за Кирил Кръстев и худoжниците, за младежкия дом на реката, за вестникарския му период, за местни поети-графомани, за политика, за редакторската му работа, за Селинджър... Познаваше целия литературен процес, помнеше, разказваше, имаше чувство за хумор, смееше се...

И страдаше много от единия си крак. Едва вървеше, куцаше, но не пожела да го изпратя до тях, колкото и да настоявах.

Беше си ямболски инат и литературен чешит. И нямаше намерение да спира да пише и публикува.

Но сега пак се сещам за гостито в Атанас Славов. И сякаш го виждам да си тръгва от този свят, малко гневен, като че скаран с домакина, решен да се прибере там, откъдето е, макар в студ и сняг. А може би пък отива на гости на другия голям литературен хулиган -- Атанас Славов. Кой знае.

п.с. Тук слагам снимки от последната ни среща в една ямболска пицария. Три състояния с една и съща цигара.

Мама му стара -- ще липсва!

Сбогом и благодаря!