Времето тече бавно, неусетно, колко видимо аз, по-невидимо ти..., ако си позволим да перифразираме един хит на Богдана Карадочева и Стефан Димитров, по текст на Недялко Йорданов и музика на Тончо Русев, то така би изглеждала песен за тази табела във Варна. Морският град е един от най-старите поселения в света. Видял много и различни неща. Тази табела, независимо от епохата, с която се свързва, е част от историята и на Варна, и на света. Тя дори е по-стара от 30 процента от жителите на града.

Така се казваше сегашния булевард "Княз Борис I“. До 1992 г. условно е стигал до края на ж.к. "Чайка“ под името бул. "Ленин“. От там естествено продължава като четирилентов път (улица "1-ва“) до курорта Златни пясъци. С решение на Общинския съвет на гр. Варна №36 от 2011 г. продължението на булеварда до к.к. Св. Константин и Елена е преименувано от улица "1-ва“ на бул. "Княз Борис I“.[2]

Пешеходната част на булеварда е известна сред жителите като Гезмето (от турската дума Гезме – излизам на разходка). Тя започва от пл. "Независимост“ и завършва до Морската градина.