За времето на алафрангата разказват в Кюстендил
© Фокус
В средата на ХІХ-то столетие Пловдив се утвърждава като един от важните административни, занаятчийски и търговски центрове на Европейска Турция, като космополитен град със засилено чуждо присъствие. Широките търговски контакти с Европа и Близкия изток, близостта на Цариград, обучението на младежи в чужбина, многобройните колонии от дипломати, търговци и мисионери създават благоприятни условия за разчупване на патриархалния и създаване на модерен стил на живот. Именно този преход от традицията към модерността носи името "а ла франга“, което ще рече "по френски маниер“.
Алафрангата е култура, знак за приобщаване към новото, към европейското. Това е промяна, която настъпва във всички сфери на бита и културата, в начина на живот на българите. Алафранга се нарича новата възрожденска къща и нейният интериор и "мобилировка“, изисканите маниери на изразяване и общуване, а също и модата в облеклото, носено от госпожите и господата в големия град.
Макар че първоначално е посрещнат на нож от консервативното ориенталско общество, за около 3-4 десетилетия стилът алафранга добива свой завършен образ и се схваща вече като официална градска мода.