Има цял списък от села, които са свързани с именити българи, оставили дълбок отпечатък в историята със своя живот. "Фокус“ разказва за историята, настоящето и надеждите за бъдещето на една сграда, напоена с история и култура. Един от примерите е художникът Владимир Димитров – Майстора и кюстендилското село Шишковци. Художникът е една от големите фигури и икони в изобразителното изкуство в България, но и в село Шишковци, където се намира неговият гроб, къщата-музей и един от малкото му паметници. Хората от този край пазят спомена за Майстора и се гордеят с неговото присъствие в селото. Той казва:  "Ако има Рай на земята, то е Кюстендилският край със сърце Шишковци, което е така подредено със своите овощни градини и лозя".

През есента на 1924 година по покана на своя приятел Андон Виячев, учител и общественик, Майстора се установява в това село и там намира мечтаната атмосфера и сюжети. В продължение на години именно там създава големи цикли от картини и рисунки, свързани с българската природа и живота на хората, а моделите са му жителите от района.

През селото преминава железопътното трасе, замислено да свързва България с днешна Северна Македония. Историкът доцент д-р Ангел Джонев посочва, че линията е изградена между 1905 – 1910 година, а официалното пристигане на влака в Кюстендил се случва на 26 юли 1909 година. През 1934 година Андон Виячев създава специален фонд с дарение от 2 милиона лева за село Шишковци. Целите на фонда обхващат широк кръг дейности. Част от приходите на капитала за 1935 година се използват за построяване на гара със склад с цел улесняване на износа на производството на шишковчани. Гарата е дарена на железниците и изпълнява своите функции в продължение на десетилетия. Преди години гарата става спирка. Всички влакове продължават да спират в Шишковци, но самата сграда е затворена. Няма персонал, помещенията се рушат. Като строителна конструкция – сградата е здрава, покривът също е запазен, но вътре всичко е заминало. Тя все още е в състояние, което позволява да бъде запазена.

 Хората от селото са учредили сдружение, а една от целите му е железопътната гара отново да отвори врати, но този път като културен център. Разказът продължава председателят на сдружението Кирил Иванов. "По предварителен проект гарата е трябвало да се направи много по-рано, още през 1903 година, но там се намесват лобистки интереси и гарата в Шишковци е останала на заден план, за сметка на други гари. През 1935 година, с част от даренията на Андон Виячев и с доброволен труд на местните хора, се изгражда гарата“, разказа Кирил Иванов.

Той акцентира върху едно знаково събитие от миналото. През 1935 година в чакалнята на новопостроената железопътна гара се подрежда първата изложба на Владимир Димитров – Майстора в Шишковци. "Имаме хора, които свидетелстват как са пренасяли картини от сегашната къща музей в железопътната гара. Даже не е бил назначен персонал в гарата, но тогава е открита изложбата на Майстора“, припомни председателят на Сдружение "Възход за село Шишковци“. Историята разказва, че по време на бомбардировките от 1943 – 1944 година Министерство на железниците е евакуирано от София и няколко месеца е било в село Шишковци, начело с министъра. "Ние имаме история тук. Искаме тази сграда да се възстанови така, както е била по времето на Майстора. Ако трябва да се подреди и една изложба. В Шишковци идват много туристи, може да направим един културен център“, каза Кирил Иванов.

Вече са проведени поредица от разговори с институциите. От стопанина на сградата има изразено становище, че тя може да бъде прехвърлена на Община Кюстендил, ако тя пожелае това. В сила е решение на Общински съвет, в което се дава съгласие историческата и с културна стойност сграда да бъде актувана като общинска собственост. Има и хора, които са готови да помогнат финансово гарата да бъде ремонтирана. "Нашата цел е това да се превърне в културен и духовен център за Кюстендил и Шишковци“, каза Кирил Иванов.