Държавен архив – Кюстендил представи интересни факти и снимки по повод Празника на черешата, предаде репортер на "Фокус“. Архивните документи са от различни години, а най-старите от тях датират от 1924 година. Те са неоспоримо доказателство за историята на черешите на Кюстендил.

В публикуваната информация може да проследите развитието на овощарството в четирите най-големи овощарски околии за времето от 1924 година до 1932 година. Представени са снимки от засаждане на овощни дървета от ученици на Земеделското училище през 1926 година.

Снимки показват черешовите насаждения от май 1929 година и товарене на плодове на гара "Копиловци“ от 1932 година.

В изложение-доклад на Тодор Захов – директор на Овощарска опитна станция в Кюстендил, до Министъра на народното стопанство от 1934 година четем:

"Колкото и оскъдни да са сведенията за историческия развой на българското овощарство, все пак малкото останали паметници ни показват, че именно Кюстендилския край е представлявал още от най-стари времена люлката на овощарството не само за България, но и за целия Балкански полуостров. Намерените стари Пауталийски монети при разкопките в Кюстендил ни говорят за едно цветуще овощарство в Кюстендилския край през времето на римското владичество. По-късно, при съществуването на Българската държава, историческите данни ни показват, че около Кюстендил е съществувало богато овощарство, което при различни боеве за завладяването на този град е бивало много пъти в значителна степен унищожавано“.

След завладяването на България от турците, известният турски пътешественик и очевидец Евлия Челеби, като описва град Кюстендил, споменава за неговите целебни бани и "всякакъв вид прекрасни и вкусни плодове“. Той ги сравнява по вкус с тези от Малатия (в Мала Азия) …

"България, бидейки разположена на пътя по който е пренесена овощната култура от Азия към Европа, с благоприятните си почвени и климатични условия се е обърнала още от древни времена в територия с грамаден овощен сортимент“.

Официални статистически данни за овощните градини в страната се събират от 1897 година или това е началото на земеделската статистика в България. През 1897 година овощните градини в страната са 4 526 ха, през 1924 г. са 15 632 ха, а през 1932 г. достигат 19 431 ха. След Освобождението на България първите грижи за подобрението на овощарството в страната са били насочени главно към Кюстендилска околия.