На 29 януари 2025 година се отбелязват 147 години от Освобождението на Кюстендил.

По този повод ще Държавен архив – Кюстендил насочи вниманието към историческото изследване на Владимир Ал. Караманов, посветено на Ильо Войвода – "Дедо Ильо Войвода (живот, дейност и заслугите му в освобождението на Кюстендил)“, съхранявано в Държавен архив – Кюстендил, предаде "Фокус". Караманов е превел удостоверение, издадено от подполк. Ю. Задерновски, послужило за награждаването на Ильо Войвода:

"Удостоверение

Предявителя на настоящето началник на чета Ильо Марков, съвместно с подчинените му началници на чети Димитри Трифунов и Георги Пулевски, от 1 януари 1878 г. до сключването на мира, се намираше при поверения ми отряд, като действуваше на фланговете и напред; беше в схватки с неприятеля и своевременно известяваше отряда за движението и числеността на неприятеля. Във времето на стълкновението на поверения ми отряд с неприятеля, той взе деятелно участие в схватките, като се намираше всекога предните вериги. След заемането на гр. Кюстендил от поверения ми отряд, той с подчинените му чети пазеше мирните жители от околните села, от насилията на малки партии от башибозуци.

При това добавям, че през всичкото време на неговото нахождение с четите в поверения ми отряд, не е направил никакви насилия над мирните жители, както християни, така и мухамедани. За което с подписа и приложението на печата удостоверявам. Марта 14, 1878 година, гр. Кюстендил.

Началник на Кюстендилския отряд от 4 Улански Харковски на Н. Имп. Височество великата княгиня Александра Петровна полк, подполковник Задерновски“.

Документът е публикуван в книгата на генерал-майор Николай Романович Овсяни "Болгарское опълчение и земское войско. К истории гражданского управления и оккупации в Болгарии в 1877-1878-1879 г.“, изд. 1904 г. от Руската военно-историческа комисия при Главния щаб на Руската армия“.

Част от историческото изследване на Караманов съдържа имената и месторождението на подвойводите и четниците от четата на Ильо Войвода, които носят заслуги за освобождаването на града:

"От четниците на дедо Ильо войвода, влезли заедно с освободителните руски войски в гр. Кюстендил на 11 и 17 ян. ст. ст. 1878 г., и считащи се с право, като освободители на тоя град, днес се помнят имената на следните неколко души: войвода Ильо Марков, подвойводи: Георги Пулевски от с. Галичник, Дебърско, Димитрия Цветков Трифунов от с. Лабунища, Стружко-Охридско, Георги Антонов от гр. Кочани и Григор Огненов от с. Галичник, Дебърско и четници: Илия Христов Македонски от гр. Серес, Илия Г. Белчов от с. Берово, Малешевско, Стамен Янков от с. Жабокрът, Кюстендилско, Шарен Кочо от гр. Кюстендил, Григор Пашата от гр. Етрополе, Иван Робев от гр. Охрид, Иван Георгиев от Ловеч, Никола Ангелов Черкез от с. Ямборано, Кюстендилско, Георги Михайлов Сахатчията от гр. Дупница, Иван Ильов (син на дедо Ильо) от с. Берово, Ангел Христов от с. Четирци, Кюстендилско, Гавраил поп Симеонов от с. Царево село, Пиянечко, Денко Николов от с. Младо Нагоричани, Кумановско, Стоян Тошев от гр. Кюстендил, Димитър [Гилянски] от с. [Гилянци], Паланечко, Кара Иван от с. Челопек, Златишко, Величко Самарджия от Паланка, Коста Тръпков от с. Ракотинци, Скопско, поп Тодор от гр. Татар Пазарджик, Стойко Иванов от Пирдоп, Кирко Кирков от гр. Сопот, Стефан Иванов от Пирот, Пенчо Генчов от Габрово, Атанас Юрук от Копривщица, Нено Николов от Калофер, Христо Велешанчето от гр. Велес, Коце Минков от Кюстендил, Илия Тиквешанец от Тиквешко, Димитър Капланчето от гр. Велес, Димитър Солунчето от гр. Гевгели, Кара Иван Македонски от гр. Серес, Спас Димитров от гр. Видин, Георги Кьосето от гр. Тетевен, Петко Чурев от Пловдив, Тодор Делчев, неизвестно, и др.

Днес нема нито един жив от тех. Сведенията за тех ползувам от книгата на видния кюстендилец, преди и след Освобождението, Георги Ангелов Друмохарски, под заглавие "Кюстендил“, издадена през 1900 година и живите доскоро четници Гавраил поп Симеонов и Коста Тръпков Ракотински“.