Събитията около Съединението се случват в Пловдив на 6 септември 1885 година, но Кюстендил е на своя пост, каза пред "Фокус“ историкът доц. д-р Ангел Джонев. По думите му още на следващия ден, на 7 септември 1885 година, в Кюстендил е организиран митинг на който присъстват около 2000 души. Той е проведен в подкрепа на Съединението, а два дни по-късно в Кюстендил е създаден Централен опълченски комитет.

Комитетът е оглавен от Агапи Войнов, възрожденец, народен учител и проповедник. Този опълченски комитет организира няколко доброволчески формирования. "Това са четите на Стоян Богданцалиев и на Димитър Юруков, а целта е да се проникне в Македония и да се извърши не само съединението на Княжество България и Източна Румелия, а и на Македония“, разказа историкът.

Според Ангел Джонев тогавашната политика на правителството в София е да се сдържат тези "луди глави“ и четите са насочени превантивно към източната граница с Османската империя, където се е очаквало да се започне война. Става въпрос за над 100 – 150 души доброволци, които заминават тогава за турската граница.

В Кюстендил се формира и още една доброволческа чета, по време на Сръбско-българската война, оглавявана е четата от Димитър Попгеоргиев Беровски. Това става в началото на 14 ноември 1885 година. Самото формирование е наречено Ильовата чета, защото старият поборник Ильо войвода също се строява в редиците на четата. "Довеждат коня му, той се качва на него на големия мост. Провеждат съответния парад. Тази чета след това се сражава в Сръбско-българската война“, разказа Ангел Джонев.

Според историка Кюстендил участва във военната защита на Съединението по подобаващ начин, защото в града са съсредоточени сериозни бойно формации от известния Западен отряд, който първо трябва да прикрива границата с Османската империя, а след обявяването на Сръбско-българската война да възпира проникването на сърбите.

"Те проникват в Босилеградско, завземат седем села и в стремежа да се защити Съединението тези селища, на 15 ноември 1885 година, са освободени именно от този отряд, предвождан от Димитър Попгеоргиев Беровски. Тогава доброволците са съсредоточени в Кюстендил и Долна Любата. Така сърбите са отхвърлени от българската територия и военно е защитено Съединението, без тогава да се загуби и един сантиметър българска територия“,  допълни разказа доц. д-р Джонев.

Той посочи, че Съединението е един важен акт, който е безспорен успех на българската политика и дипломация от края на IX в. Един акт, който издига българската държава в териториално, политическо и културно отношение.