Самостоятелна изложба на Деница Янева открива афиша на Градската художествена галерия “Борис Георгиев" - Варна, за 2025 г. Експозицията отбелязва юбилея на авторката, представяйки 55 творби рисунка, графика и живопис от последните 25 години. Тя е предпочела да покаже не толкова хронологията, колкото тенденциите, посоките, в които се е развивала през годините. Най-широко е представено нейното изкуство от 2012 г. насам.

Селектираните произведения проследяват характерните проблеми и теми, които са вълнували авторката и които тя е изследвала и интерпретирала. Сред тях са два знакови цикъла акрил върху картон от 2012 г. - “Корида" и “Торсове" - от първата й самостоятелна изложба - във великотърновската галерия “Спектър". Ще видим и изцяло абстрактни работи, също акрил върху картон. Включен е и един фигуроид, с който авторката не се разделя през годините. В експозицията присъстват графики, които са печелили награди през годините - “Метаморфоза" I и II, “Посока" I и II, “Ферментация" I и II както и последното участие на Деница Янева в Биеналето на графиката Варна 2023 - “Х-12" и “Х-13".

Сред живописните произведения са седем експеримента, базирани върху популярни артефакти, както и две мащабни творби върху платно, смесена техника, от 2018 г., част от съвместна изложба с Венцeслав Антонов и Ненко Чернев. Емблематични за авторката са изпълнените с туш и перо рисунки като “Любовни квартири" I и II, “Спомен" I и II, "Минотаврия“ II, V и VI, "Кентавромахия“ I и II, както и "Структура и движение“ III и V.

В дните преди откриването на изложбата Деница Янева споделя мисли за своя път в изкуството пред Нина Локмаджиева:

Кои са учителите, които Ви насърчиха да се изградите като артист през годините?

Аз съм имала за учители изключителни личности и творци, които са оставили отпечатък върху моя творчески път. Завършила съм при проф. Никола Хаджитанев, специалност “Графика", но съм имала честта три години да ми преподава проф. Христо Нейков, който е възпитаник на проф. Илия Бешков и е един от основателите на Варненското биенале на графиката. Той беше един изключителен човек. Без да пренебрегвам никого, бих искала да спомена и Явор Цанев, който беше мой учител в гимназията и благодарение на когото аз бях категорична, че когато стана студентка във Велико Търново, ще уча графика. Той вече е ангел, но беше изключително деликатен човек. А и съм родена в Меката на графиката - знаете - “Вулкан", за който винаги съм писала с удоволствие и с малко тъга, че нещо толкова хубаво вече го няма.

Остана една празнота, и сега го разказваме като легенда.

Добре е да се разказва, защото е било нещо уникално - средище на хората на изкуството във Варна, нещо повече от София. И не трябва да позволяваме истината да се изопачава. Има някаква ревност от страна на столицата и вътрешността на страната към нашия велик “Вулкан", който можем само да страдаме, че вече не съществува. Познавам вулканистите, които все още са сред нас, общували сме, слушала съм историите им, присъствала съм на споровете им и съм жив свидетел на това, което е бил “Вулкан" - ходила съм на курсове по рисуване там.

“Вулкан" също е бил Ваш учител. Какво успявате да предадете нататък към Вашите ученици и защо рисунката е най-важна?

Наистина като преподавател аз се опитвам да науча моите студенти, че рисунката е в основата на всичко. Преподавам на различни специалности - “Графика", “Графичен дизайн" и новата специалност “Рисуване и интермедия", която съчетава класиката със съвременността. Всеки преподавател се радва, когато неговите ученици го надминат и аз съм много щастлива, че са извоювали свое поприще. Това, което се опитвам да култивирам - и съм убедена, че те успяват да го възприемат като мой възглед, е това, че без рисунката не може. Имам три първи курса тази година и е толкова приятно да работя с тях, когато видя пламъчето в очите им и желанието да се научат - това много ме радва. Но същевременно се опитвам да запазя зрънцето талант, което те имат - да не заприличат на мен, така както мен са ме пазили моите преподаватели

Всъщност, нали мисията на учителя е това да открие и опази таланта?

Да, това е моята мисия, защото знаете ли, след 4 години те завършват и ако аз им наложа моя подход към изказа и изразните средства, как те ще продължат нататък. И те го осъзнават, идват с огромно желание, рисуват, мъчат се, преминават през своите младежките перипетии.

Има ли нещо специфично, свързано с с новия тип медии, което е едновременно слабост и сила точно на новото поколение?

Харизмата на класиката си е вечна и аз виждам у моите студенти желанието да се учат по класическия начин - по този, който е пътят на съзряването на един творец. Защото и аз съм тръгвала изцяло фигурално да работя - такава беше школата на обучение във Великотърновския университет и тя продължава да държи на класиката. Постепенно всеки търси себе си, аз също и съм от тези творци, които много обичат да експериментират.

Каква е посоката на Вашите експерименти?

Опитвах се да представя чисто фигурална класика - туш и перо, после - абстрактно-фигурална. И не бих искала моите студенти да подхванат един талвег и цял живот да бъдат едни същи, като омръзнат на публиката от показване на едно и също. Винаги съм ги насочвала да търсят експеримента, да открият себе си в него и да разпознаят своята душевност, защото всеки един творец има периоди на нови търсения и на връщане към базиса, традицията, класиката. Класиката е в основата на всичко.

Вие обичате експеримента, каква е личната Ви класация на смелостта във Вашите експерименти?

Всичко се случва на периоди, много уважавам интуицията във всеки творчески акт, без да й давам приоритет, защото човек трябва да има и познания. Може би “Светлини и убежища" са някаква провокация - тя е различна от всички останали. “Градината на мълчанието", а така също и "Преодолими пространства“ I и II - творби акрил върху картон – отново са по-нестандартни за мен творби.

Любимите Ви изразни средства, които ще открием и в тази юбилейна изложба?

Наблегнах на туш и перо в подбора на произведенията, защото за мен перото си оставя любимото изразно средство. Селектирах трудно, но акцентът падна върху перата - представям 11 творби, които са изцяло туш и перо и са чисто фигурални. Освен това като прелюдия през времето са шест работи, които съчетават фигуралното и туша с акрил. Като акцент съм избрала структурата и движението на човешката или животинската фигура. Те са ми интересни, защото остават някак скрити, енигматични, тайнствени. Давам си сметка, че публиката би се стреснала от вида на кости, но те са облечени във форма. 

Скритата структура на живота като движение - това ли е Вашата основна посока?

Това е някакъв лайтмотив и отварям една скоба - всеки, поне аз като преподавате, който е водил естетика и теория на изкуството, си давам сметка, изследвайки великите - всеки автор си има някаква вечна тема, към която неизменно се връща. Моята вечна тема е разпятието. Аз разпятия няма да покажа на тази изложба, но всъщност моите разпятия са точно тези структури и движения - било във формата на хтонични и митологични същества - на минотаври, на кентаври, или на торсове, кориди. Това е новата ми визия за разпятието, с което винаги започвам, като предпочитанията ми са към тушът и перото, а форматът 100 х 70.

Новата посока, към която ще поемете след юбилея?

Вече съм готова за нова изложба. Когато човек тръгне към една ретроспекция, каквато аз за първи път в живота са правя, се събират творби, които в известна степен са достояние на публиката. И когото събереш 55 творби на едно място, няма начин да не се отключи нещо у теб. Аз просто чакам да завърши тази изложба, за да започна с нови сили. Вече има идеи за нови творби, които според моите усещания, ще бъдат по-скоро в граничния диапазон между фигуралното и абстрактното.

Вашата мисъл за Варна?

Варна е моят роден град, от който никога няма да се откажа, просто съчетавам полезното с приятното, защото работата със студентите във ВТУ е нещо изключително приятно. Там съм и като администратор - вече втори мандат съм заместник-декан по учебна дейност и качество и акредитация. Така съм организирала учебния си процес, че да мога да се прибирам в родния си град и да мога да работя. Изморително е, но душата ми е пълна с идеята, че като пътувам нататък, отивам при моите млади колеги, а обратно - че оставям насаме със себе си в родния си град. Това също провокира, създава една особена магия, която дава вдъхновение, когато съм в моето ателие във Варна да работя. Графиките за моята юбилейна изложба са основно литография, макар че работя и в областта на сухата игла, офорта, акватинтата, но във Велико Търново има отлична графична база и са отпечатани там. За съжаление във Варна, която беше Меката на графиката в България, има някакъв отлив и е малко странно, че варненските кандидат-студенти записват графичен дизайн, а не графика. А за мен е чест и достойнство, че съм варненка и че познавам такива графици като Стоимен Стоилов, Венцеслав Антонов, Петьо Маринов, Милко Божков, Георги Лечев и други - имена, доказали се, голяма част от тях все още сред нас. Повечето тях ме наричат Детето - аз съм от едно гранично поколение - нито сред младите, нито сред доайените. Благодаря им, че са ме допуснали да бъда техен приятел. Дано компютърът не унищожи ръкотворната дейност на човека - всичко все пак е в съзнанието.

Доц. Деница Янева е свързана с Варна, родена е през 1974 г. в морския град. Завършва Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий", Факултет по изобразително изкуство, специалност “Педагогика на изобразителното изкуство", специализация – Графика. През 2008 г. ВАК й присъжда образователната и научна степен "доктор“ по научна специалност изкуствознание и изобразителни изкуства. Научните й интереси са в областта на естетиката, теорията и историята на изкуството, а творческите й търсения са в областта на рисунката и графиката. Деница Янева има реализирани множество самостоятелни изложби, участия в колективни изложби, носител е на награди от национални и международни конкурси.

Изложбата на Деница Янева се открива на 9 януари, четвъртък, от 18:00 и ще остане експонирана до 28 януари 2025 г.