Повече от двадесет години морена, поставена в непосредствена близост до сградата на видинската Синагога в крайдунавски парк на Видин стоеше "безпаметна“ – с липсваща паметна плоча. Десетки видинчани и туристи години наредн се питаха какъв е този паметник.

А морената - паметник е издигнат през 1988 г. по инициатива на ученици от видинската английска гимназия, в годината когато дунавския град е домакин на кулминацията на честванията в България на 200 години от рождението на поета Джордж Байрон. На морената е била поставена паметна плоча с надпис, който неизвестно кога и как е изчезнала.

Видинчани, живеещи в столицата, инициираха преди месец, възстановяването на паметния знак на Джордж Байрон, разказа за "Фокус“ роденият и израснал във Видин проф. Вили Лилков. Заедно с бившият директор на училище "Любен Каравелов" в града Вергил Маринов решили да възстановят тази паметна плоча, уточни проф. Лилков. От Община Видин са дали точния текст и оригиналните размери на надписа и плочата. Председателят на Софийската камара на каменоделците изработил новата плоча и отказал да получи заплащане за труда си. Той я подари на Видин, каза проф. Вили Лилков. И така преди дни плочата бе поставена върху морената.

 "Това е единственият паметник на Байрон в България, сподели Лилков и допълни, че наскоро узнал че в "Дон Жуан" великия поет е описал Видин. И съм щастлив, че през 2024 г., когато се навършат 200 години от смъртта н а поета, морената и паметната  плоча вече са възстановени и ще напомнят на поколенията, че великият Байрон споменава в творбите си Видин.

" През многовековната българска история няма пътешественик, хронист или писател, който, преминал през България, да не се е впечатлил от красотите и народа й. Сред тях своето място заема Джордж Гордън Ноел Байрон, шести лорд във фамилията и известен на цял свят като Лорд Байрон, лидер на английския поетически романтизъм, на който придава бунтовен привкус. Най-известните му поеми са "Странстванията на Чайлд Харолд" и "Дон Жуан", както и ориенталските "Гяур", "Абидоска невеста", "Манфред", "Корсар", " Лара" и "Обсадата на Коринт". Освен със своята поезия, Байрон е известен и с бурния си живот, изпълнен с екстравагантност, многобройни любовни връзки, дългове, раздели, обвинения в кръвосмешение и содомия. Заради радикалните си възгледи за живота си спечелва омразата на английското аристократично общество. Наричат го "Метежният лорд", пише в книгата "Български загадки“ Григор Николов. В нея той разказва любопитна история за това "как едва 21-годишен, през 1808 г., поета предприема задгранично пътешествие, което продължава до 1811 г., част от което са Гърция и Албания. Тогава се среща с Марко Бочар. За него пък през 1844 г. френският учен Спириен Робер пише, че е българин. Същото твърди Г.С. Раковски, който три години преди това пътува до Атина и се среща със съпругата му, която живеела в Атина, "но не научила гръцки, а говорела български". Бащ ата на Марко, Кръстьо, и чичовците му Георги и Ноте се преселили от Видин заради преследвания от заптиетата на владетеля Осман Пазвантоглу, който дори дръзва да се опълчи срещу султана. Байрон гостува в дома на Марко Бочар и дори упоменава, че едният му прислужник е християнинът Васил. В "Странствата на Чайлд Херолд" Байрон описва Македония, която "праща мъже непокорни" и това е плод на преките му впечатления. В "Абидоската невеста" обаче той споменава за имена и събития, пряко свързани с българската история. Действието й се развива по време на бунтовете на видинския управител Осман Пазвантоглу срещу турския султан. Там на няколко пъти Байрон споменава името на крайдунавския град. Освен това и в "Дон Жуан" Байрон на два пъти отбелязва Видин.

Логично учени си задават въпроса бил ли е наистина Байрон в България? Някои учени отговарят "да". Известно е, че по време на първата си задгранична обиколка от 1808 до 1811 г., след пътуването си в Албания и Гърция, той посещава Цариград и древните останки на Троя. Една част от изследователите на живота и творчеството му смятат, че по време на пътуването си през Средиземно море той е слязъл на бургаското пристанище, но категорични исторически факти за това няма. Очевидно е обаче, че споменаването на Видин може и да се дължи на разказите на приятелят му Марко Бочар.“