Във Видин на 4 юли откриват юбилейна плоча за 100 годишнината на железопътната линия Мездра-Видин. Това съобщават от Държавно предприятие "Национална компания Железопътна инфраструктура" (ДП НКЖИ.) Със съдействието на Община Видин във видинската художествена галерия "Никола Петров“ ще бъде подредена изложба под наслов "100 години железопътен транспорт до Видин", подготвена от Държавен архив- Видин и ще бъде представено юбилейното издание сборник-монографии на инж. Иван Гогев "Железният път като вдъхновение".

С въвеждането в експлоатация преди век на 1 юли  1923 г. на този участък се осигурява железопътната връзка между София и Видин. Така преди 100 години Видин става част от железопътната система на България. Четиридесет и пет години след Освобождението градът е свързан чрез удобна железопътна комуникация с вътрешността на страната. Пътуването до София е директно, а не през Белград или Букурещ. За вътрешната и международната търговия е осигурен достъп до Видинското пристанище. Документални свидетелства за това се пазят в Държавен архив – Видин и те ще бъдат представени по-случай юбилея.

Интересна и дълга в годините е историята  на изграждането на железопътната линия свързваща столицата с Видин. Лично цар Борис III открива линията Мездра-Видин преди век.

Видинският народен представител Георги Добринович внася в Народното събрание проект за ж.п линия през 1898 година, тогавашният видински кмет хаджи Георги Хаджи Илчев дори води делегация в столицата, която моли за построяване на железница Мездра - Видин.

Далеч в годините, в периода 1895-1900 г., се извършва проучване за железопътно свързване на Лом и Видин със София, като първоначалното намерение е било да се построи линията между гара Мездра и Лом, след което с железен път, изграден покрай Дунава да се стигне до Видин. Скоро след това, през 1904 г. е направено проучване за връзка по долината на река Огоста, а само година по-късно следва ново проучване, при което бъдещото трасе на линията вече преминава през Брусарци.

Окончателното решение, което се приема, е като основно направление да се изгради железопътната линия Мездра-Брусарци-Видин с дължина 181 км, а като  отклонения от нея да бъдат построени  Бойчиновци-Берковица с дължина 37,6 км, и Брусарци-Лом с дължина 24,4 км. За изграждане на железопътната линия и двете й отклоненията, в края на месец май на 1908 г. след проведен търг, строителството е възложено на търговската банка "Кирил Кирчев и С-ие“- София, при договорирана строителна стойност за целия обект 22,725 млн. златни лева. Впоследствие банката създава акционерно дружество "Главно предприятие за построяване на железопътна линия Мездра-Видин“, което поема организацията и изпълнението на строителните работи. Съгласно договора, те трябва да продължат не повече от три години, и следва да приключат в края на м. юли 1911 година. Този срок обаче не е спазен, и правителството е принудено да го продължи с още две години.

Началото на първата Балканска война през м. септември 1912 г. допълнително променя строителните планове. В напреднала фаза е само строителството в участъка Мездра-Брусарци и отклонението за Лом. Решено е работата  да продължи със силите на железопътните строителни части на действащата армия, които са подчинени на Управлението на железопътните съобщения. Съдействие оказват и инженерни войски. Участъкът Мездра-Брусарци-Лом е въведен в редовна експлоатация на 18 септември 1913 година.

Няколко дни преди това, на 14 септември 1913 г. Главното предприятие отправя искане за анулиране на договора. Правителството отказва да уважи това искане на акционерното дружество и продължава строителните  работи в участъка Брусарци-Видин за негова сметка. До средата на май 1916 г. е завършено строителството на отклонението Бойчиновци-Берковица.   Военновременните  ограничения до 1918 г. и последвалите след войните  сътресения в националното стопанство забавят изграждането на линията към Видин и тя е предадена за експлоатация едва на 1 юли 1923 г. Основните й технически параметри: минимален радиус на хоризонталните криви 300 м и максимален надлъжен наклон 25 промила, са напълно в духа на изискванията за железопътно строителство от  онова време. Присъствието при откриването на линията на цар Борис III е свидетелство, че то е било събитие с национално значение.

От 1953 до 1964 г. горното строене на железопътната линия Мездра-Видин е подновено (за първи път в България по механизиран способ) с тежкия тогава тип релси S-49, с дължина 24 и 25 метра. В периода 1983-1988 г. линията е електрифицирана.

Какво е бъдещото развитие на железопътната линия Видин-София, допълват от ДП НКЖИ.

С реализацията в близките години на големия инфраструктурен проект "Модернизация на железопътната линия Видин – София “, на Северозападна България ще се осигурят железопътни линии с най-съвременно качество. Мащабните по обем строителни дейности са с прогнозна стойност над 2 млрд. евро. Проектът предвижда в много участъци железният път да бъде изграден по съвсем ново трасе, като се реконструира железният път с по-тежък тип релси, изгражда се изцяло нова контактна мрежа и много нови инженерни съоръжения. След реконструкцията, новоизградената железопътна линия ще отговаря на последните изисквания за сигурност, надеждност и оперативна съвместимост. Влаковото движение ще може да се извършва със скорост на движение до 160 км/ч за пътнически и 120 км/ч за товарни влакове 

В област Видин попада последният участък от железопътната линия Видин – София, Видин – Медковец. Индикативната стойност на строителството е  приблизително € 613 530 000. Предвижда се модернизацията да се извърши с европейско финансиране чрез програма Механизъм за свързване на Европа, като максимално допустимия размер на безвъзмездната помощ е 85%.

В железопътен участък Видин – Медковец ще бъдат изградени два тунела с дължини съответно 325 и 2975 метра, 6 броя мостове с обща дължина 564 метра, виадукти и естакади – 11 броя с обща дължина 4680 метра. И може би най-интересното съоръжение: естакада с дължина 1126 метра и височина 112 метра.