Велико Търново е водещ за страната икономически център, според Института за пазарна икономика. Това показват данните от национално изследване за "Икономически центрове в България – 2023“, предаде кореспондент на "Фокус“. Анализът представя концентрацията на икономическа активност в страната на базата на показателите за предприятията, данните за пазара на труда и стопанските взаимовръзки между отделните общини.

Според изследването големите икономически центове у нас са 16. В тях влизат общо 132 общини, в които живеят 4,8 млн. души /или 73,6% от населението на страната/ и работят близо 2 млн. /или 77,8% от активното население на възраст между 15 и 64 години/. Именно там са концентрирани и над 80% от стопанската активност на България.

"Икономиките на Велико Търново, Габрово и Севлиево, както и на Плевен и Козлодуй биха имали различен мащаб, ако състоянието на инфраструктурата предоставяше по-благоприятни условия за интегриране на икономиките, каквото има в Южна България. Този факт извежда необходимостта от изграждането на АМ "Хемус“ и скоростния път Русе – Велико Търново като ключови приоритети за региона.“, смятат експертите от ИПИ.

На този фон Велико Търново е в челната тройка на икономическите центрове, в които над 1/4 от населението има висше образование.

Докладът на специалистите показва още, че старата столица е сред центровете с най-висок икономически растеж в страната през последното десетилетие, движена най-вече от разнообразна и равномерно разпределена между ядрото и периферните общини преработваща промишленост. Пазарът на труда на този етап поддържа висока заетост и ниска безработица, а заплатите растат с добри темпове. Основният натиск е свързан с не добрите демографски показатели на населението.

"Икономическият център Велико Търново се състои от пет общини – Велико Търново е ядрото, а Златарица, Лясковец, Горна Оряховица и Полски Тръмбеш са негова периферия, от която ежедневно за работа пътуват над 3 хил. души. Най-голямо значение за пазарите на труда в периферията има ежедневната миграция към ядрото от Златарица, където 20% от всички заети работят във Велико Търново. Центърът се е разширил значително през последните години, като досега част от неговата периферия беше само Лясковец. Община Дряново също е близо до включване, като към 2021 г. 7% от заетите пътуват до Велико Търново“, показват още данните.

През 2021 година стойността на произведената продукция на център Велико Търново достига 2,93 млрд. лв., или средно 21 хил. лв. на човек от населението. Центърът се отличава с една от най-бързо растящите икономики в страната, като добавената стойност се е повишила с 90% в рамките на последните 10 години, по-бавно единствено от центровете около Пловдив, София и Кърджали.

В сравнение с повечето центрове стопанската дейност на Велико Търново не е особено концентрирана, като 65% от добавената стойност се създава в ядрото, други 20% – в Горна Оряховица, а още 11% – в Лясковец. Водещият икономически отрасъл е преработващата промишленост с 32% от добавената стойност, следвана от търговията (22%), строителството (11%) и транспорта (7%).

Деконцентрацията на икономиката личи и по разпределението на най-големите работодатели. В центъра като цяло има множество индустриални предприятия с високи приходи и по няколкостотин работни места. Привлечените преки чуждестранни до края на 2021-а са 30 млн. евро, от които 22 млн. евро във Велико Търново, а други 5 млн. евро – в Горна Оряховица.

През 2022-а безработицата в икономическия център достига 4,8%, което е близо до средните за страната стойности.

Размерът на средната заплата през 2021 г. за центъра като цяло е с 51% по-висок от този през 2017 година и достига 1225 лв. средно брутно на месец – много близо до средните за страната стойности. Нивото на възнагражденията е относително равномерно разпределено по отделни икономически дейности, като най-високи са заплатите в ИКТ сектора – 3429 лв. на месец, както и в здравеопазването във Велико Търново – 2028 лв. на месец през 2021 година.

Центърът привлича мигранти, като през 2022 г. коефициентът на механичен прираст е средно 4,8‰.

Сред основните предимства на център Велико Търново е много добрата образователна структура на населението. Според данните от преброяването с висше образование са 27,5% от населението, като по този показател по-добре се представят единствено центровете около София и Варна. Същевременно делът на населението с основно и по-ниско образование е сред най-ниските – 21,4%, а неграмотните също са много малко – 0,6% от населението.