От фондация "Биоразнообразие" съобщиха, че са възстановили чешми извън населени места, които са от значение за хората и природата. След успешния ремонт на три чешми в Сакар, вече има и две реновирани край Костинброд, а работата по още пет тепърва предстои.

Ето какво съобщиха от фондацията, в писмо, изпратено до медиите:

От години чешмата е пресъхнала, макар че край каптажа ѝ се образува влажна зона, което е знак, че вода има. Мястото е важно за местните хора, но и за туристи, за стадата в района и за дивите животни. Пейо - жител на Младенова махала и собственик на малко стадо овце, ни разказва как в миналото тази чешма е била единствен източник на вода, а жените са идвали по няколко пъти на ден, за да си набавят вода за готвене и чистене.

Той ни споделя и за дивите животни, които е срещал , сред които и сърна с малките ѝ. Ремонтът на чешмата се оказа трудна задача. Старата желязна тръба, довеждаща водата от каптажа, макар и заровена на 2 метра под земята се беше спукала. Разстоянието между каптажа и чешмата (150 метра) също се оказа препъни камък и бяха нужди няколко машини, за да се справят с твърдата глинеста почва и да прокопаят канал, в който да се поставят новите тръби. 

“Съобразихме трасето на тръбите с наклона на терена, за да гарантираме постоянен дебит, но това наложи промени в каптажа. Майсторите изкърпиха коритото, оформиха две отделения с преливник, както и отвор, който да отвежда водата към микро-влажната зона, която се формира след чешмата. Корпусът и коритото облицоваха с плочи от естествен камък и оформиха площадка с големи плочи, която да позволява комфортен достъп до чешмата. Вълнуващо откритие беше стар камък в предишния корпус на чешмата, на който личи годината, в която е изградена - 1926. Майсторите успяха да го вградят в площадката като израз на приемственост“, споделя Мартина Колева, координатор на проекта за района на Костинброд. 

Втората чешма, която бе възстановена е в местността Езер и впечатлява с изключително ценната си влажна зона, в която експерти откриха редки земноводни като жълтокоремната бумка, както и ценни растителни видове. Там водата тече целогодишно, но коритото ѝ се състоеше от тракторна гума и имаше нужда да стане по-приятна за употреба от хората, а и по-подходящо място за размножаване и почивка на земноводни. 

Изградено бе бетонно корито с отводнителен отвор и тръба, която да отвежда водата, изтичаща от чешмата към забележителната влажна зона.

Корпусът на чешмата и коритото майсторите облицоваха с плочи от естествен камък, а пред коритото оформиха площадка от бетон. Предстои работа по още две чешми край Костинброд, както и три други в района на Провадия. Защо от БФБ правят всичко това? Недостигът на вода и сушите са нарастващи предизвикателства, които вече се усещат в много части на страната.

Това важи особено за летните месеци , когато много села забраняват използването на вода за напояване, но на места водоподаването се прекъсва през цялата година. В същото време обществените чешми стават все по-ценни за местните хора, които споделят, че те са техния предпочитан източник на питейна вода. Водата, която изтича от тях често образува малки потоци и временни или постоянни езера.

Тези микро-влажни зони допринасят за разпространението и миграцията на защитени видове и служат като водоизточници за селскостопански и диви животни. Проблемът с достъпа до вода, нейното устойчиво ползване и управление ще става все по-важен у нас. Затова и Българска фондация Биоразнообразие обявява 2025-та за Година на Водите и ще разпространява информация за различните водни обекти, тяхната важност, както и какво може всеки да направи за опазването им. Започват с календара за следващата година, който представя реки, езера, торфища, чешми, а всяка снимка се превръща в картичка.