В поредния материал от поредицата "Преди и сега" на Varna24.bg ще ви покажем зеления мост - съоръжение, което вече не съществува в морския град.

Той се е намирал до сградата на сегашния Икономически университет. Тогава е пресичал улица "Каналска", сега бул. "Цар Освободител".

В края на Първата световна война град Варна се простира до улица "Каналска". Тогава тя е застроена само от лявата страна – от другата страна, върху обширното голо поле се издигат само казармите на Осми пехотен приморски полк, Държавната болница и избите на "Димят". През 1914 г. е завършен и строежът на Средното търговско училище. До 1919 г. други сгради на това място не съществуват.

По това време край улицата минава естествен канал, в който се стичат водите от Франгенското плато и се изливат в морето. При голямото наводнение през 1897 г. от силните дъждове каналът прелива и водата нанася големи щети на живеещите по улицата. Това налага варненската община да предприеме мерки за разширяване и удълбочаване на канала. След 1919 г. започва усиленото застрояване на улица "Каналска“. Някои от обектите по таза улица напълно са изчезнали, други са претърпели значителни промени.

Големият и много красив мост - известен като зеления, е изграден от зелен айтоски камък (андезит) в края на XIX век на мястото на стар дървен мост по проект на варненския градски инженер Павел Каракулаков. До моста се намирала малка постройка с фенер, където се събирали таксите за внесените във Варна стоки – дърва за огрев, плодове, зеленчуци и други продукти. Те се доставяли от близките села с каруци. След моста започва Евксиноградското шосе.

Освен Зеления мост, по това време съществували още два дървени моста (на мястото, където бул. "Осми приморски полк“ и ул. "Ген. Колев“ пресичат бул."Цар Освободител“). И трите моста са съборени след 1930 г. и каналът е засипан. На негово място се оформя широк булевард, който от 1 май 1932 г. получава името "Цар Освободител“.

И на горната снимка (правена преди близо 100 години), и на долната се вижда сградата на Икономическия университет.

Основният камък на Търговското училище, както се е казвал университета тогава, е поставен на 18 октомври 1911 г. Инициатор е Варненската търговско-индустриална камара, а сградата е по проект на арх. Никола Лазаров. В груб строеж тя е построена през 1913 г. Окончателно е завършена през 1914 г., като училището се настанява на партерния етаж, а останалата част е заета от наши и чужди войници, използва се за болница и други цели. В различни периоди сградата претърпява мащабни преустройства и пристроявания. Скулптурната украса е дело на Кирил Шиваров.

Не закъснява и появата на първото българско висше търговско училище. Идеята за създаването му е плод на стопанския и културния подем, характерен за края на първото десетилетие на миналия век, и на нарасналата необходимост от стопанско образование. В началото на ХХ в. гр. Варна се утвърждава като един от основните търговски центрове на България. През 1911 г. ръководителите на Варненската търговско-индустриална камара обмислят възможността да се създаде Висше търговско училище, но избухналата война забавя осъществяването на тази идея. Решение за създаването му се взема през 1914 г. на ХХI сесия на Търговско-индустриалната камара.

Отпуснати са средства за бъдещия университет, но откриването му става на 14 май 1920 г. след решение на ХХV сесия на Варненската търговско-индустриална камара. На тази дата се поставя началото на българското висше икономическо образование. Институциализирането на първото българско Висше търговско училище е осъществено на 28 септември 1920 г. със заповед на тогавашния министър на търговията, промишлеността и труда. Така се създава вторият български университет.

Ръководството на училището се поверява на Върховен училищен съвет. Учебните занятия започват през есента на 1921 г. в сградата на търговската гимназия, чийто трети етаж е построен специално за нуждите на висшето училище. Те се откриват тържествено в актовата зала 101 с благословията на Варненско-Преславския митрополит Симеон. Приветствие поднася и лично цар Борис III. Присъстват членовете на търговската камара, банкери, търговци, индустриалци.