130 години от смъртта на Цани Шкипърнев Гинев – писател, учител, обществен деец, фолклорист, редовен член на БКД (дн. БАН, 1884) почитаме на днешния 26 юли.  

От Регионалната народна библиотека “Петко Р. Славейков" в старата столица припомнят, че Гинев е роден през август 1835 година в Лясковец. Учи в Лясковски светогорски метох, след това в Търново при Никола Златарски, в Белград, в Киевската духовна семинария, където слуша лекции по естествени науки и се убеждава в могъществото на положителните науки и оформя народническо-просветителски възгледи.

Работи като градинар в Букурещ, учителства в село Караагач в Бесарабия, в Русе, Габрово, където във връзка с четата на Цанко Дюстабанов, заедно с останалите учители, е арестуван и изпратен в Търново. След Освобождението е председател на Окръжния съд в Търново, занимава се с просветна и книжовна дейност в Търново, Враца и Лом.

През 1858 година заминава за Одеса. Там живее година и половина в една квартира с Раковски. През 1859-а Г.С. Раковски издава своя "Показалец", на който Гинчев става усърден сътрудник. Доставял свои материали: народни песни, приказки, обредни обичаи, вярвания, народен календар и прочие. През 1860 година Раковски и Гинчев се разделят и всеки тръгва по свой път.

Цани Гинчев е от книжовниците, които се формират в условията на Възраждането, но разгръщат зрялото си присъствие в развоя на литературата след Освобождението. Сътрудничи с дописки за културни събития, с фолклорни материали, статии за училищни и общообразователни теми, с преводни и оригинални стихове на вестниците "Цариградски вестник", "Българска пчела", "Македония", на списание "Общ труд", "Периодическо списание…." и "Училище". Най-значителното му дело е организираното от него сп. "Труд" в Търново. То е енциклопедично, документ е за неукротимата духовна енергия на своя създател.

През 1871-а Цани Гинчев издава "Учебник за земляделието или първоначално изучаване на земляделието за в училищата и за секиго" (2 изд. 1874 под заглавие "Катахизис за земляделието….") и през 1890 гоцинз "Нещо по българската медицина".

Автор е сборник "Български басни…" (1870 г.), на "Стихотворения и приказки" (1884) – с дидактически характер, без художествена стойност, на баладата "Две тополи или неожидата среща" (1872 г.), на пътеписа "Златна Панега (1884 г.). За повестите си "Зиналата стена" (1887 г.), "Ганчо Косерката" (1890) – най-значителното му произведение и "Женитба" (1892 г.) черпи вдъхновение от народния живот и народното поетично творчество.

Проявите на Цани Гинчев като учен, кога издирва корените на българския език и обясненията му на народоведски въпроси, са отречени от сегашната наша историческа наука, но той има заслуги като събирач, записвач и вдъхновител на млади писатели, които черпят вдъхновение в българското народно творчество. Наследник на традициите на Раковски, той съумява да ги продължи, да им придаде личен оттенък и да внесе своя дял, подобно на други свои съвременници като Д. Маринов в тази насока.

Умира на 26 юни 1894-а в София.

На 1 май 1932 година в Лясковец бе почетена тържествено 100-годишнината от рождението му. Портретът и бюстът му са поставени в читалище "Напредът".