При социализма кметовете не са били избирани с избори, а по по-различен начин. Това каза в предаването "Цветовете на Пловдив" на Радио "Фокус" историкът Видин Сукарев, от РИМ-Пловдив. Тогава думата кмет не се употребява по отношение на хората, които управляват Пловдив. Те са председател на Изпълнителния комитет на Градския и на Общинския народен съвет.

"Всъщност, много администрации имат принос за това, което е Пловдив в положително отношение днес. Действително, най-голям принос имат администрациите от 70-те и 80-те години. Инфраструктурно Пловдив е това, което е в следствие на тяхното управление. А дали е положително, или отрицателно - има и от двете. Аз бих отличил, отличил съм го и в книгата си, и в други интервюта, двама от хората, които управляват по това време Пловдив. Това са Диран Парикян, който управлява от 1971 до 1979 година, и след това неговият наследник Христо Мишев, който пък е от 1979 до 1986 година. Аз неговото време малко си го спомням. Така че това са били едни много мащабно мислещи и действащи хора. И в това отношение може да се поучат съвременните управници", посочи Видин Сукарев.

Дотогава Пловдив все още се развива според стратегии - инфраструктурни, архитектурни, транспортни, екологични до голяма степен, които са правени в тези времена 70 и 80-те години, защото град нито се строи, нито се развива, нито се управлява за един ден. Трябва да има много широк кръгозор, изобщо стратегическо мислене, което според мен, със сигурност на настоящата администрация мисля, че й липсва, поясни историкът Сукарев.

Според него, проблемите с трафика, които имаме днес, се дължат на решения, които са били вземани в миналото. Те са били предопределени от по-ранни, не добри решения, които се дължат на пренебрегването на направения през 1942-1943 г. градоустройствен план на Пловдив от германския урбанист проф. Херман Янсен.

"Този план след 9 септември 1944 г. не влиза в сила, тъй като се решава, че това е един фашистки документ, който не трябва да се използва. Той бил измислен с цел България да е аграрен придатък на фашистка Германия, а Пловдив щял да става промишлен център и тем подобни други идеологически, направо бих казал глупости, с аргументите, с които е отхвърлен. И всъщност, основното е, че Пловдив, по предписанието на Янсен, е трябвало да се развива в нови територии, като старинната част на града остане с перспективата да се превърне в историческа забележителност - град-музей. Тогава, всъщност, нашите местни пловдивски архитекти, под командата на двама съветски архитекти, казват - тук има достатъчно място, няма смисъл Пловдив ще се застроява в свободните пространства. И от тогава са загубени, за съжаление, възможностите да се проектират по-широки булеварди, по-добра транспортна инфраструктура и задръстванията се дължат в много голяма степен на това", разказа Сукарев.